Германия се отказва от ангажимента да отделя 2% от БВП за отбрана

Изискването не е включено в закона за бюджета за следващата година

Министерството на външните работи на Анелена Баербок се противопостави на определянето на целта от 2% в закон, както искаше Министерството на отбраната.
Министерството на външните работи на Анелена Баербок се противопостави на определянето на целта от 2% в закон, както искаше Министерството на отбраната.
Министерството на външните работи на Анелена Баербок се противопостави на определянето на целта от 2% в закон, както искаше Министерството на отбраната.    ©  Reuters
Министерството на външните работи на Анелена Баербок се противопостави на определянето на целта от 2% в закон, както искаше Министерството на отбраната.    ©  Reuters

Германското правителство се е отказало в последния момент от поемането на правен ангажимент за изпълнение на целта на НАТО за годишни разходи за отбрана в размер на 2% от БВП. Това съобщиха Reuters и вестник Süddeutsche Zeitung.

Правителствен служител е заявил пред информационната агенция, че клаузата, с която се поема ангажимент за изпълнение на целта, е била заличена от проекта на министъра на финансите Кристиан Линднер за нов закон за бюджета, точно преди кабинетът да го внесе в парламента.

Вместо това правителството се ангажира да постигне целта от 2% средно за петгодишен период, както вече е заложено в наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност.

Министерството на външните работи на Анелена Бербок се противопостави на определянето на целта от 2% в закон, както искаше Министерството на отбраната, съобщава Süddeutsche Zeitung. Говорител на правителството е отказал да коментира пред Reuters подробностите по законопроекта.

Неизпълнено обещание

След като Русия нахлу в Украйна, канцлерът Олаф Шолц обяви Zeitenwende - израз (със смисъл на повратна точка, голяма промяна, фундаментално разместване), станал символ на рязък завой спрямо политиката на всички правителства в Берлин от обединението на страната насам.

Берлин се ангажира да постигне целта от 2% средно за петгодишен период, както вече е заложено в наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност.

"Отсега нататък година след година ще инвестираме повече от 2% от БВП в нашата отбрана", заяви Шолц през февруари 2022 г. Тогава експертите приеха, че най-важното послание на Берлин е, че най-голямата и богата страна в ЕС най-после ще започне да се отнася сериозно към отбраната и сигурността. Тази цел за разходите за отбрана е поставена на страните от НАТО и Берлин постоянно не я изпълнява.

Шолц поднови обещанието за отбранителните разходи на страната след срещата на върха на НАТО във Вилнюс миналия месец, но сега ситуацията изглежда се е променила.

В продължение на много години Германия беше критикувана от партньорите от НАТО, особено от Съединените щати, за това, че не се придържа към изискването за разходите за отбрана. Не е ясно дали Германия ще поддържа военните разходи над прага от 2% от БВП, след като обявеният преди година

специален фонд от 100 млрд. евро за възстановяване на силата на Бундесвера бъде изразходван - размерът на фонда е двойно по-голям от годишния военен бюджет.

Войната разтърси основите на германския следвоенен икономически модел, базиран на евтина руска енергия и износ за Китай. Берлин полага сериозни усилия да скъса със зависимостта си от руския газ. Освен това с десетилетия изразяваше резерви спрямо въоръжаването, но стана военен доставчик за Украйна сред руската инвазия, въпреки че получи сериозни критики за първоначалната бавна реакция.