Войната | Какво става с (ре)контраофанзивата в Украйна
Лятната военна кампания като че ли приближава кулминацията си и за двете враждуващи страни. Развръзката за жалост може би се отлага за догодина
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Два месеца и половина след началото на дългоочакваната украинска контраофанзива, чиято цел беше бързото прогонване на руските окупационни войски поне от крайбрежието на Азовско море, все повече изглежда, че времето не е на страната на Киев. "Наистина мисля, че администрацията ни осъзнава, че Украйна няма да си върне цялата територия в скоро време", коментира Иво Даалдер - бивш американски посланик в НАТО от времето на президента Барак Обама, пред авторитетния щатски вестник Wall Street Journal.
"Целта на Киев сега е сегашната офанзива да завърши с достатъчно завоевания, за да покаже на украинските граждани и на поддръжниците си във Вашингтон, Берлин и другаде, че тяхната подкрепа не е била напразна и трябва да продължи", заключава изданието. И добавя, че предвид бавния темп на продължаващата украинска контраофанзива, някои западни военни стратези и политици започват да обмислят как би изглеждала евентуална пролетна военна кампания през 2024 г. За жалост в края на следващата година в САЩ има президентски избори и това може да повлияе зле на помощта за Украйна.
Вече се чуват и още по-мрачни гласове. Стиан Йенсен - началник на кабинета на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, например създаде във вторник немалка международна бъркотия със свое хипотетично предложение как Украйна евентуално да получи желаното членство в алианса. "Вярвам, че решението може да бъде Украйна да се откаже от територия и да получи членство в замяна", е казал той по време на панелен дебат в южния норвежки крайбрежен град Арендал, твърди норвежкото издание VG. "Не казвам, че трябва да стане така", каза Йенсен. И заключава: "Но може би има възможно решение."
Територия срещу "чадър" на НАТО? Не, мерси!
Изказването му светкавично провокира гневен отговор от украинска страна. "Размяна на територия за чадър на НАТО? Това е нелепо", коментира Михайло Подоляк, старши политически съветник на украинския президент Володимир Зеленски. "Това означава умишлено да изберем поражението на демокрацията, да насърчаваме един глобален престъпник, да съхраним руския режим, да унищожим международния правов ред и да прехвърлим войната на следващите поколения", допълни той. След коментара на Стиан Йенсен НАТО излезе с официално изявление, че няма промяна на официалната политика по въпроса със суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Призракът на съмнението обаче като че ли беше изпуснат от бутилката.
Суровата реалност е, че напредъкът на украинската контраофанзива в момента остава твърде муден, за да се стигне до решителен обрат преди края на лятото. Руската армия не повтаря грешката си от Харковска област миналата година, изградила е дълбоко ешелонирана отбрана и този път явно наистина е склонна да се бие.
Въпреки че кампанията се развива с много по-бавно темпо от очакваното, украинската армия все пак приближава първата отбранителна линия на Русия в Запорожието и скоро има вероятност да я пробие. Което на теория може да създаде условия за ускоряване на темпото и проникване в тила на врага - там няма толкова укрепления и минни полета, така че вече ще е възможно провеждането на маневрени бойни действия от "западен" тип с комбиниране на различни оръжейни системи.
Окуражаващо е също, че за разлика от началото на контраофанзивата, вече не ставаме свидетели на украински бойни части, които внезапно затъват дълбоко в минно поле и биват довършвани от руската артилерия, щурмови хеликоптери и фронтова авиация. По този начин през юни сухопътните сили на Киев за 2-3 седмици изгубиха немалко танкове Leopard 2 и бронирани машини Bradley.
Кулминация или развръзка
Местата, където украинската армия скоро може да пробие фронта, са две: при запорожкото селище Роботине (което първоначално вероятно ще бъде заобиколено) по оста към Токмак и Мелитопол и при наскоро превзетото западнодонецко село Урожайне по поречието на реката Мокри Яр в посока към Мариупол. И в двата случая целта е пробив до крайбрежието на Азовско море, който да пререже т.нар. сухопътен коридор между Кримския полуостров и "стара" Русия. Лошата новина е, че и в двата случая украинската армия е завзела не повече от 10 - 20 км в дълбочина, а до брега остават още 80 - 90 км. Добрата е, че след евентуалното пробиване на силно укрепената и минирана запорожка фронтова зона придвижването напред няма да е с по 1-2 километра за седмица, а много по-бързо.
Косвено доказателство за наближаването на решителната фаза от настоящата кампания е обстоятелството, че Украйна започва да вкарва в действие и някои от най-силните си бойни формирования от оперативния резерв - например британските танкове Challenger, германските бронирани машини Marder и американските Stryker. Те бяха доставени още в края на пролетта и са на въоръжение в елитната 82-ра украинска въздушнопреносима бригада. До момента обаче не се бяха появявали на бойното поле. Сега вече техни снимки и видеоклипове започнаха да идват от военната зона в района на Роботине.
Изпращането им на фронта е едновременно добра и лоша новина. От една страна, те може би ще осигурят така нужния решителен тласък за пробив на основния руски рубеж. От друга обаче, дори елитно бойно формирование не може да воюва до безкрай. И когато 82-ра бригада бъде принудена да направи оперативна пауза за почивка и попълване на загубите, украинският генерален щаб може и да не разполага със съизмеримо силна бойна част, която да я замени. Ако на нейно място бъдат изпратени бойци от националната гвардия, наборни войници или резервисти, в този момент контраофанзивата най-вероятно ще започне да губи инерция и може дори напълно да спре. Защото непрофесионалната армия е приемлива за отбрана, но по-скоро неприложима в настъпление.
Подобна е ситуацията и с украинската контраофанзива на границата между Запорожието и Донецк по поречието на Мокри Яр, където тази седмица беше отвоювано селището Урожайне. Тук също се бият елитни бойни части на Киев - четири бригади от морски пехотинци.
Войсковото съединение с размерите на дивизия обаче всъщност обединява "ад хок" цялата украинска морска пехота. Когато десантчиците изчерпят бойния си капацитет и трябва да направят почивка, стратезите на Зеленски най-вероятно няма да могат да ги заменят с аналогично силни и свежи военни формирования, опасяват се западните аналитици в сферата на сигурността.
Без подкрепа "отгоре"
Липсата на въздушна поддръжка също остава сериозен проблем за украинската контраофанзива.
В момента Киев не разполага с модерни изтребители, с които да неутрализира основната мобилна заплаха за неговата бронирана техника - руските щурмови вертолети и най-вече модерните хеликоптери Ка-52 "Алигатор". Твърде вероятно е също "съветските" умни и далекобойни боеприпаси за украинските самолети МиГ-29 и Су-27 да са "на изчерпване", така че пълното прогонване на вражеските вертолети от линията на съприкосновение да е твърде рисковано. Замяната на старите изтребители със западни F-16 също вече не се очертава като краткосрочно решение. Тя вероятно няма да се случи през есента, както гласяха оптимистичните сценарии, и почти сигурно ще се отложи поне за началото на 2024 г.
Лъч светлина по тази линия обаче евентуално може да дойде от Франция. Ако някои от слуховете и спекулациите се окажат верни, авиацията на Киев може да бъде подсилена с френски бойни самолети Mirage 2000. Още в началото на годината се заговори, че група украински пилоти вече се обучават за използване на този тип изтребители, които наскоро бяха "пенсионирани" от френските ВВС. Визуални намеци за евентуално скорошно изпращане на Mirage 2000 в Украйна се появиха наскоро и по време на церемонията по предаването на далекобойните френски крилати ракети SCALP-EG.
Този тип френски бойни самолети могат да носят и противокорабни ракети Exocet, което би дало на Украйна ново стратегическо предимство в Черно море и възможност в някаква степен да неутрализира руската морска блокада самостоятелно да охранява своя едностранен "хуманитарен коридор" за търговски кораби.
В Германия пък най-накрая започна дебат за евентуално изпращане на нейни крилати ракети Taurus. Те са съизмерими с британските Storm Shadow и френските SCALP- EG, но имат по-голям боен радиус, достигащ 500 км. Taurus са интегрирани за използване от бойни самолети Tornado - такива, каквито британските кралски ВВС "пенсионираха" преди няколко години и които без особени усложнения също могат да бъдат предоставени на Украйна.
В авиационния контекст позитивен фактор за развитието на украинското контранастъпление са успешните удари с ракети и дронове по руската стратегическа логистична инфраструктура - повредени бяха прословутият Керченски мост над Азовско море, свързващ Крим с Краснодарския край в Русия, както и Чонгарският автомобилен и железопътен мост и мостът при Херченск, които са основната транспортна инфраструктура към Източен Херсон. Унищожени бяха и много складове за боеприпаси, въздушни безпилотни апарати държат на нокти руската противовъздушна отбрана, а морски катери камикадзе успяха сериозно да повредят руски десантен кораб и танкер край пристанището на Новоросийск.
Удари в гръб
В стремежа си да накара Путин да разпилее своите резервни сили и да "разтегли" фронта Украйна активизира и асиметричните си атаки през река Днепър, разделяща на две Херсонска област. Освен малкия плацдарм при разрушения от отстъпващите руски войски Антоновски мост, който руснаците не могат да унищожат от няколко седмици насам, армията на Киев изненадващо успя да извърши втори, още по-мащабен десант край селището Козачи Лагери.
Важното в този случай е, че второто украинско военно предмостие вече се намира не на някой от големите острови при устието на Днепър, а на самия източен бряг. Ако удържи този плацдарм, оттук армията на Киев сравнително лесно може да разгърне нова кампания в гърба на запорожкия фронт и в относителна близост до Кримския полуостров.
Виждайки, че украинската контраофанзива наближава своята кулминация, Русия се стреми да спъне напредъка, организирайки собствена контраатака в другия край на фронта. Армията на Путин се опитва да напредне към стратегически важния град Купянск в Харковска област, който е жизненоважен железопътен възел в региона. Паралелно руската пропаганда провежда психологическа операция, че Купянск е на път едва ли не да се превърне във втори Бахмут. Въпреки активизацията на бойните действия в региона за момента няма видими доказателства нещо подобно наистина да се случва.
11 коментара
Учудвам се че са казали официално, че САЩ са предложили да не следят за изпълнението на санкциите над Иран, понеже ще бъде политически неудобно да се махнат чрез гласуване от конгреса, та нека си стоят но за красота само.
Ден 74 от „великата контраофанзива“ – резултатите са плачевни. Под Орехов (линията при Роботине) ВСУ достигна за кратко основната руска отбранителна линия и така вече десетина дни. Дори да има пробив, точно в този сектор, руснаците са изградили още 2-3 защитни вала, както и по пътя са и по-големи населени места като стратегическия Токмак. Под Велика Новоселка ситуацията е, че се превзеха няколко буферни села, при това с много кръв и загуби. Там дори не е достигната основната линия на руснаците, която е при Старомалиновка. В този сектор тя е единствената непрекъсната, но има една уловка – нейният тил е на хълмове, което поставя руснаците в много изгодна позиция за водене на динамична отбрана. Лесните подстъпи пък са укрепени. Така, дори ВСУ да пробие в един от двата или в двата сектора първата линия, те трябва да положат още толкова усилия, за да могат да пробият напълно руската отбрана.
Проблемът на Украйна не е времето – имат още 40-50 дни до края на летния и сух сезон. Проблемът се нарича изчерпан ресурс. Още от Ден 1 ВСУ не разполагаше с достатъчно да пробие руските линии по начина по който го направи миналата година при Балаклая. Но едно е да пратиш 5 бригади срещу два-три батальона сепаратисти и полицейски спецназ, при това прикрити от горски масив, друго е да се изправиш срещу редовната руска армия на голо поле, след 13 месеца окопаване. Не беше невъзможен пробива, но изискваше огромни загуби, много ресурс и експедитивност. ВСУ подцени руската отбрана, понесе пак големите загуби, но без да направи никакъв пробив. И така вече 74 дни, с между 30 000 и 50 000 убити и ранени, което си е пълен провал. Дори моите предположения бяха, че ще се стигне до кървав пробив, който после да бъде неутрализиран от руска контраатака по фланговете. Но къде ти.
Разковничето за това наистина е в споменатата 82 въздушно-щурмова бригада. От новосформираните 20 бригади през пролетта, тя и 47 механизирана са единствените, които са в сравнително номинална численост и пълно окомплектоване. Както и с най-модерното въоръжение. Докато останалите са между 60% и 75% боеспособни по списък. 47ма беше пусната още през първата седмица и ако вярваме на изключително неакуратния Oryx, тя има 50% загуби на механизираните батальони, предвид броя на унищожените M2 Bradley и факта, че само тя ги ползва. 82 беше последната останала бригада в стратегическия резерв на ВСУ. Всичко друго беше изпратено на фронта, като голяма част от резерва отиде по оста Купянск-Кремина.
С две думи – свършиха резервите. Това което вече е развърнато на фронта е това, с което разполага ВСУ. Единствената от новите, която не води бой е 13 йегер бригада, но тя най-вероятно не е окомплектована още. И още нещо важно, в момента офанзивни действия се водят от всички бригади. Механизираните, морска пехота, въздушно-щурмовите правят първичния пробив и след това идват териториалните да запълнят фронта с достатъчно месо. Изтощението на първите означава привършване на механизирания и брониран капацитет на ВСУ и когато стане това напълно, украинците ще трябва да преминат изцяло в статична отбрана. Нещо, за което съм писал под другите статии свързани с войната от последната седмица.
Украйна отдавна приключи със съветските умни боеприпаси за своите изтребители, неслучайно ползва западните JDAM, Harm и Storm Shadow. Апропо, доставките на Taurus се налага, поради изчерпване на наличните Storm Shadow. Двата типа крилати ракети са произведени в ограничени бройки и тези, които могат да се заделят за Украйна са малко. Ако авторът е имал предвид ракети „въздух-въздух“, проблемът отново е друг. Липсата на достатъчно изтребители и силния A2/AD потенциал на руснаците. В момента фронтовата линия е ничие небе, а руските хеликоптери обстрелват украинците от дистанция отвъд SHORAD и MANPADS системите, както и летят ниско, за да не бъдат прехванати отдалеч. Очаквано, F-16 няма да се появи преди средата на 2024 г., което дава глътка надежда, че няма да видим полски и американски пилоти да изпълняват бойни мисии от полска и румънска територия. За Mirage 2000 все още само се спекулира, но няма да е голяма изненада да се появят до края на годината.
Стигаме до бисера в статията – Купянск. Това не е психологическа операция, а реален фронт, който се развива паралелно даже преди да е приключила руската офанзива при Бахмут. Затова трябва да се разглежда по цялата ос от Купянск до Кремина. Руските пробиви там са сходни с украинските на юг – ограничени и донякъде изяждащи буферните зони. За разлика от украинците, целта на силите на Кремъл е съвсем друга – да се унищожи резерва на ВСУ, като целият фронт се превърне в нова месомелачка. Първата част от целта е постигната – 7 от новите украински бригади се развърнаха по този фронт, включително и 44 механизирана, която разполага с полско-финландските БТРи Rosomak. Общо украинците са разположили 20 бригади там, точно толкова колкото има по фронта в Запорожие (без да броим Угледар). Изобщо не изглежда като психологическа операция, ако е такава – то излиза, че Киев е лапнала кукичката до макарата.
Настоящият фронт е разцепен от реки, като ВСУ има два основни снабдителни пътя – единият е през Купянск, а другият през Лиман. Руснаците се опитват да пресекат първия, като не е задължително да превзимат града, а само да постигнат оперативно обкръжение с артилерия. Вторият Лиман-Кремина е превърнат от руснаците във фуния, по която ВСУ само праща подкрепления. Територията е ограничена от три реки – на юг е Сиверски Донец, на север е Жребецки, а на запад е Оскол. Между тези реки е концентрирана почти цялата мощ на ВСУ на този фронт и руснаците могат да постигнат оперативно обкръжение на цяла армия при добро стечение на обстоятелствата. При лошо ще бъде бавно и мъчително изтощение с непрекъснат обстрел на концентрирани сили на ограничена територия. Което вече звучи точно като Бахмут.
Предвид тенденциите и развитията „Територия срещу "чадър" на НАТО? Не, мерси!“ – да не стане само скоро МОЛЯ, МОЛЯ, ДАЙТЕ!1!
До коментар [#2] от "kuranakyumura":
Всъщност така трябва да се пише - ясно и конкретно. Другото е проповед в подкрепа на войната, от която изобщо не става ясно защо ВСУ два месеца и половина тъпчат на едно място.
50 хил. човешки живота за 70 дни заради прекосяване на сивата зона тук-там?!
Доста взе да прилича на Вердюн...
"Капитал" отгледа публика, която не само не харесва истината, но и категорично я отрича...
До коментар [#4] от "1999":
Айде да видим за истината, ето основните ми тези от предишния пост:
- Украйна няма военния ресурс за пълен успех в контраофанзивата
- ВСУ привършва резервния офанзивен капацитет
- Самата кампания за 74 дни е пред провал
- Украйна трябва да преодолее не само първата, но и останалите две защитни линии + укрепените градове
- Руснаците се защитават грамотно
- Руските действия при Купянск не са само психологическа операция
Какво споделят на затворени врати щатското разузнаване и по-адекватни експерти пред Washington Post - https://www.washingtonpost.com/national-security/2023/08/17/ukraine-counteroffensive-melitopol/
- Руската отбрана показва „брутална ефективност“
- Украйна най-вероятно няма да постигне целите на офанзивата (тоест - провал)
- ВСУ е трябвало да преглътне големите загуби, да се концентрира в една зона за пробив ако има шанс
- ВСУ е хвърлила резервите си в боя (макар и с половин уста, че не са всичките)
- Украйна има дефицит на оборудване и подготвени хора – тоест няма ресурс
- Руската армия била силно деградирала и с нисък морал – само с това не съм съгласен, защото няма никакви такива индикации от независими източници, а и тогава нямаше да има непрекъснати контраатаки срещу ВСУ в буферната зона
Та истината май ще се окаже като гроздето – кисела.
До коментар [#4] от "1999":
Ако 1999 ти е годината на раждане определено не си мирисал барут. Нали знаеш приказката за атовете и магаретата?
В Билд от онзи ден има анализ, правещ на пух иар прах тукашната милитари логика. Дават пример с превзетото от ВСУ с. Старомайорско. Цената на перемогата са 31 унищожени бронирани машини, от които 9 танка.
Освен това останките на селото са под руски артилерийски обстрел, защото владеят господстващите над терена весочини.
Ако в гонене на положителен момент в доклада пред спонсорите , ВСУ губят по 31 машини на село, пита се в задачата колщо селца могат да превземат?
А и какво ще правят после?
Щото Фон Клаузевиц го е написал изключително достъпно: Целта е да се разбие армията на противника, а не печеленето на територии. Когато разбиеш армията, териториите сами ще паднат.
През ВСВ германците вкараха в котел доста съветска армия без да я разбиват.
До коментар [#5] от "kuranakyumura":
Украйна няма ресурса да завърши успешно контраофанзивата, но САЩ и НАТО като цяло го имат.
Не знам защо мурзилките вадите от уравнението страните със 17 пъти по-големи разходи за отбрана от Русия.
Да, ако Украйна бъде въоръжена както трябва, ще схруска руснаците за седмици.
Дали има политическа воля за това? Ще видим.
Момчиле, не Ви ли е неудобно да пишете така? "...ВСУ наближава първата отбранителна линия и скоро има вероятност да в пробие.." Два месеца и половина, десетки хиляди жертви,териториални придобивки колкото община Невестино, но добрата новина е, че като пробият отбранитрлната линия (след като стигнат до нея), ще започнат да напредват по-бързо?!? Сериозно!!
Иначе снимки на бронирана техника в минни полета наистина вече няма, защото въпросната техника просто не се допуска до линията на съприкосновение, поради краткия и живот там, и ВСУ разчитат основно на "месни"атаки. А 82-а бригада на фронта, която иначе не е оперативен, а стратегически резерв, е само лоша новина-тя имаше съвсем друга задача, но до нея така и не се стигна.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.