Германската икономика: от лидер до изоставащ

Собствени проблеми

Лихвите рязко се вдигнаха в еврозоната, както и в богатия свят като цяло, за да потушат инфлацията, отприщена от ковид и войната на Русия в Украйна. По-високите проценти започват да вредят на строителството и бизнес инвестициите в Германия. И все пак страната е по-малко чувствителна към увеличенията в сравнение с повечето. Много по-тежки са промените, причинени от външни фактори. Повече от всяка друга голяма европейска икономика Германия зависи от Китай. Затова по-бавното от очакваното възстановяване на азиатския гигант от нулевия ковид се отразява болезнено. В същото време шокът от цената на газа от миналата година все още отеква. А фючърсите за газ сигнализират, че през следващите години цените ще останат приблизително двойно по-високи, отколкото преди пандемията. Енергоемкото промишлено производство все още не се е възстановило от миналогодишните низини. А потребителите в страната са в затруднение: реалните заплати едва наскоро започнаха да растат, след като паднаха до нива, за последно наблюдавани през 2015 г.

Преглед на оригинала

Министрите се чудят как да отговорят. Зелените, част от коалиционното правителство заедно със социалдемократите и пробизнес ориентираните FDP, искат да похарчат 30 млрд. евро (33 млрд. долара, или 0.7% от БВП) за субсидиране на електроенергия за промишлена употреба, както и за зелено строителство и социални жилища. "Сегашната слабост на строителния сектор наистина може да се използва от публичния сектор, който да строи повече на негово място", съгласява се Моника Шницер, ръководител на Германския съвет на икономическите експерти. FDP от своя страна иска да намали данъците и да създаде стимули за частния сектор да инвестира, например като позволи по-бързо обезценяване на инвестиционните стоки. И двата плана биха довели до по-голям бюджетен дефицит и затова ще изискват счетоводен трик, чрез който да бъдат заобиколени строгите фискални ограничения на страната.

За какъвто и отговор в крайна сметка да се договорят политиците, проблемите на Германия вероятно ще продължат известно време. Производственият индекс на мениджърите по покупки (PMI) е на най-ниското си ниво от първите месеци на ковид. Проучвания като индекса IFO показват, че германските бизнес лидери гледат към бъдещето с песимизъм. Очакванията за следващите шест месеца продължават да се влошават. МВФ смята, че икономиката на страната ще нарасне едва с 8% между 2019 г. и 2028 г., приблизително колкото и Великобритания, другата потънала в затруднения икономика в Европа. За същия период Франция се очаква да нарасне с 10%, Нидерландия с 15%, а Америка със 17%.

Преглед на оригинала

Германия в глобалната индустриална надпревара

Първото предизвикателство, пред което е изправена Германия, произтича от геополитиката. И Америка, и Европа искат да преустроят веригите за доставки, за да бъдат по-малко зависими от който и да е незападен доставчик, най-вече от Китай. Световният ред, който се установява, ще осигури някои ползи за Германия. Та може да привлече фирмите, които се стремят да "пренасочат" производството на ключови суровини като полупроводници или да изградят фабрики за нови продукти като електрически превозни средства (EVS). Производителят на електромобили Tesla вече построи фабрика близо до Берлин и планира да я разшири и да създаде най-големия автомобилен завод в Германия. Intel договори създаването на център за производство на чипове на стойност 30 млрд. евро в Магдебург, Централна Германия. На 8 август TSMC и трима други производители на чипове обявиха планове за фабрика за 10 млрд. евро в Дрезден.

И все пак тези инвестиции са голям разход за германския данъкоплатец, понеже политиците биват въвлечени в глобалната надпревара за субсидии. Германия ще предостави около 10 млрд. евро субсидии на Intel; още 5 млрд. евро ще отидат за TSMC и техни сътрудници. В същото време намаляването на търговските връзки със страни извън Запада ще е болезнено предвид зависимостта на Германия от глобалните вериги за доставки. Според изчисления на The Economist Германия и Нидерландия, взети заедно (данните за двете страни са трудни за разграничаване заради споделената зависимост от пристанището в Ротердам), са свързани с повече автокрации отколкото която и да е друга голяма европейска икономика. Годишната търговия с такива държави е на стойност 10% от БВП на двете страни в сравнение с 5% за Франция. Затова не е изненадващо проучването на МВФ от 2021 г., според което Германия ще пострада повече от която и да е друга страна от ОИСР, ако търговията с високотехнологични продукти между предимно богатите членове на клуба и Китай бъде строго ограничена.

Набиращите скорост китайски конкуренти също представляват значителна заплаха, особено за производителите на автомобили. Известните стари германски марки - BMW, Mercedes, Porsche, Volkswagen - рискуват да изостанат, докато потребителите преминават към електромобили. Комбинираната пазарна капитализация на четирите компании сега е по-малка от половината от тази на Tesla. Подобно на германската икономика като цяло, техният бизнес модел работеше твърде добре, че да се адаптира. Сега те са изправени пред засилваща се конкуренция от страна на Китай, откъдето износът на електромобили нараства. Автомобилните производители в страната залагат много на такива коли в очакване търсенето да расте. В резултат на това Китай е продал 2.7 млн. превозни средства в чужбина миналата година, много от тях под етикетите на западни производители, в сравнение с по-малко от 400 хил. през 2015 г. Около две пети от тях са били електрически или хибридни. Дори германската фирма за коли под наем Sixt наскоро поръча 100 хил. автомобила от китайския производител BYD.

Преглед на оригинала

Атомна енергия? Не, благодаря

Преходът на Германия към нулеви нетни емисии е друго предизвикателство пред икономиката. Страната вече претърпя един неприятен преход - от пионер във възобновяемата енергия към изоставащ по отношение на климата. Годишния въглероден отпечатък остава 9 тона на човек, около 50% по-висок от този на Франция, Италия или Испания. Въпреки че Германия е една от енергийно най-ефективните страни в Европа - което означава, че загубата на енергия е ниска - тя консумира огромни количества заради голямата си индустриална база. Превръщането ѝ в по-екологична ще изисква неудобни компромиси.

Преглед на оригинала

Първоначалният план, замислен през славното второ десетилетие на настоящия век, беше ядрената енергия да бъде заменена с възобновяеми източници и евтин руски газ. Нито едно от двете сега не изглежда възможно. Руски газ в близко бъдеще няма да тече към Германия. А Меркел често предпочиташе да харчи за пенсии вместо за възобновяеми енергийни източници. Не помогна и провинциалната враждебност към укрепването на мрежата на местно ниво, особено в енергоемкия юг.

Министрите използваха миналогодишната енергийна криза да приемат противоречиви закони, смекчаващи правилата за опазване на околната среда, което трябва да ускори въвеждането на възобновяеми енергийни източници. Предвижда се и мрежа за пренос на водород. Но да се произведе необходимата зелена енергия ще бъде тежка (и скъпа) задача. Дори ако целите за водорода бъдат изпълнени, газът ще покрие само 30 - 50 процента от вътрешното търсене до 2030 г. според прогнози на правителството. Всеки ден около четири до шест ветрогенератора на сушата ще трябва да бъдат изграждани, за да се постигне официалната цел от 80% възобновяема електроенергия до 2030 г. - което е изключително малко вероятно заради местната съпротива, липсата на мрежови връзки и множеството ограничения пред планирането.

Докато ветрогенераторите бъдат изградени, за фирмите остава несигурността. В отговор те могат да се насочат към по-зелени и по-евтини територии. Химическите компании, включително BASF и Lanxess, вече преструктурираха операциите си в Германия и затвориха съоръжения. Други енергоемки производства като тези за керамика, стъкло или хартия могат да последват примера. Германското правителство наскоро се съгласи да плати 2 млрд. евро на ThyssenKrupp, най-големия производител на стомана в страната, за да продължат да работят стоманодобивните заводи и в същото време да станат по-екологични. Intel също иска правителствена гаранция. Производителят на чипове е в преговори с местните доставчици на електроенергия в Магдебург и федералното правителство, за да търси фиксирана цена на енергията от 100 евро на мВтч за две десетилетия.

Източник: Reuters

Стара страна

Не само индустриалната база на Германия ще бъде по-малко енергична в бъдеще, но и нейното население. Германия е едновременно стара страна, но е стара и по друг, по-особен начин. Населението в трудоспособна възраст е 64% от общото, точно колкото в Америка. Но средната възраст в Германия е 45 години в сравнение с 39 отвъд Атлантика. Тъй като бейби бумът на страната след Втората световна война беше забавен от комбинация от глад, разрушения и изселване, сега има голям брой работници на ръба на пенсионна възраст.

Докато бейбибумърите напускат работната сила, работните места ще стават по-трудни за запълване. Фирмите вече са притиснати. Дори по време на миналогодишната енергийна криза възхваляваният германски Mittelstand - малки фирми, които често са световни лидери в своята ниша - посочиха недостига на подходящи работници като най-належащ проблем. Без имиграция или участие на повече жени и възрастни хора в работната сила пазарът на труда ще изгуби 7 млн. от своите 45 млн. работници до 2035 г., изчислява Енцо Вебер от Института за изследване на заетостта. Както отбелязва той: "Суровите числа са драматични."

Но улесняването на родителите да работят на пълен работен ден би се сблъскало с традиционния семеен модел в Германия, а училищата и детските градини вече имат недостиг на персонал. Някога подобни проблеми щяха да бъдат заобиколени чрез привличане на работници от Източна Европа, използвайки за примамка по-високите западни заплати. Но много икономики на изток са в бум и техните пазари на труда също са под напрежение. Две трети от полските индустриални фирми например посочват недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ тяхното производство, в сравнение с по-малко от една четвърт в еврозоната. Показателно е скорошното посещение на германския министър на труда Хубертус Хайл в Бразилия като част от кампания за привличане на здравни и медицински работници. Закон, въведен през 2020 г. за приемане на повече служители от страни извън ЕС, след като не успя да привлече достатъчно хора, трябваше да бъде актуализиран тази година, така че да се намалят още повече бариерите за влизане.

Преодоляването на тези три предизвикателства - геополитика, изменение на климата и демография - ще изисква пъргава, дигитално грамотна и много способна държава. За съжаление управлението на Германия не е нито едно от тези неща. Успехът на страната дълго време прикрива неадекватността на нейните институции и администрация, която сега излиза на показ. Както казва г-жа Шницер от официалния икономически консултативен съвет на страната: "Държавата се задушава във собствените си правила и процедури."

Пратете по факс, моля

Вземете например цифровизацията. Известно е, че германците обичат да плащат в брой. Много от тях се оплакаха, когато Google пусна своята функция Street View, принуждавайки фирмата да замъгли на сайта много от къщите в страната. Според данни на ЕС само българите, италианците и румънците използват цифрови държавни услуги по-малко от германците. Това ще бъде проблем, когато заради свиването на работната сила в страната ще стане още по-важно да се извлече и последната капка производителност от работниците.

Дори оптимистите губят надежда. "Изкуственият интелект често е без значение за нас, защото все още няма изкуствен интелект за факс машина", въздъхва Ан Катрин Ридел от NEXT, група за натиск, която цели да дигитализира публичната бюрокрация. Тя дава примери с общини, които трябва да планират училищните си нужди, без да знаят броя на децата, които ще се появят, защото нямат необходимите данни. Закон, въведен през 2017 г., постановява до 2022 г. 575 услуги да бъдат достъпни в цифрова форма. В крайна сметка това се случи само със 128. А много от тях просто въведоха онлайн интерфейс. "Сега можете да кандидатствате дигитално за жилищни помощи, но администрацията разпечатва страницата и я поставя в същите папки както преди", отбелязва г-жа Ридел.

Склеротичната бюрокрация е проблем, когато компаниите трябва да се адаптират към бързо променящата се глобална икономика, а целият капитал, обслужващ изкопаеми горива, трябва да бъде заменен. В момента са необходими над 120 дни за германска фирма да получи оперативен лиценз в сравнение с по-малко от 40 в Италия и Гърция. Разрешителните за строеж отнемат над 50% повече време от средното за ОИСР. Клиничните изпитвания са толкова трудни, че биотехнологичните фирми създават изследователски центрове в чужбина. Почти 70% от германците смятат, че държавата е претоварена. Без значителни подобрения тя ще се превърне в тежест, докато икономиката се опитва да се приспособи.

Проблемът не е в липсата на средства, а в естеството на самата администрация. Наблюдателите описват правителство, претъпкано с адвокати и неспособно да ръководи политиката или дори да наблюдава правилно консултантите. Федералната структура на Германия е създала мозайка от ревностно пазени дигитални владения. Олаф Шолц, социалдемократическият канцлер на страната, досега не е проявявал особен интерес към задълбочена реформа на държавата и, изглежда, повече се вълнува от фискални правила, отколкото от дръзка промяна. Последният път, когато Германия беше в такава бъркотия, беше в края на 90-те години, когато The Economist определи страната като болния човек на Европа. Тогава германските политици започнаха болезнени реформи, които се оказаха подпомогнати от благоприятните условия в глобалната икономика и особено от бума на нововъзникващите пазари. Сега такъв бум не се очертава.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved