Властите в Нагорни Карабах спряха огъня след "антитерористичната операция" на Азербайджан

Сегашните сражения са най-значимото изостряне на продължаващия десетилетия конфликт между двете държави след войната от 2020 г., когато Азербайджан си възвърна контрола над части от арменския анклав, както и на някои от околните територии, които са се намирали под арменски контрол от края на последната война между двете държави.

Арменската позиция

На свой ред във вторник външното министерство на Армения обвини Азербайджан, че страната е "предприела нова мащабна агресия срещу населението на Нагорни Карабах, за да завърши политиката си на етническо прочистване". Армения обвини съседа си, че обстрелва цивилни обекти, заявявайки, че "под претекст за "унищожаване на военни обекти" Азербайджан обстрелва цивилни селища, град Степанакерт и други градове и села".

"Арменската страна неведнъж е предупреждавала, че непрекъснатите агресивни действия на Азербайджан срещу Нагорни Карабах, неприкритата реторика за подстрекаване към война, абсолютно невярната и осъдителна пропаганда, наричаща населението на Нагорни Карабах "терористи", преследват една цел: да подложат населението на Нагорни Карабах на етническо прочистване чрез използване на сила", обявява Армения. "Незаконната блокада на Лачинския коридор, единствения път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, от декември 2022 г. насам и пълната блокада на Нагорни Карабах преследват същата цел."

Властите в Нагорни Карабах съобщават, че 27 души са загинали в резултат на сраженията, сред които двама цивилни, а от 138-те ранени 29 са били от мирното население. Източник: Reuters

Ереван също така отрича твърденията на съседа си, че е разположила свои части в региона, както и че извършва саботажи. "Още веднъж заявяваме, че въоръжените сили и военната техника на Република Армения не са разположени в Нагорни Карабах, а всички новини за миниране и диверсионни операции са неверни и измислени."

Властите в Нагорни Карабах съобщават, че 27 души са загинали в резултат на сраженията, сред които двама цивилни, а от 138-те ранени 29 са били от мирното население.

Новото споразумение

В сряда порталът "Новини от Армения" съобщи, че Карабах се е договорила за пълно прекратяване на бойните действия. Споразумението влиза в сила в 13.00 часа днес, а посредник по него е било командването на руските мироопазващи части в района.

Според първите съобщения споразумението включва изтегляне на останалите части и военнослужещи от въоръжените сили на Армения от зоната на дислокация на руския мироопазващ контингент, разформироване и пълно разоръжаване на армията за отбрана на Нагорни Карабах и изтегляне на тежка техника и въоръжение от територията на Нагорни Карабах "с цел бързото им обезвреждане". Въпроси, свързани с "реинтеграцията, гарантиране на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах, и тези за осигуряване на препитанието на населението на Нагорни Карабах ще бъдат обсъдени на среща между представители на местното арменско население и представители на централните власти на Азербайджан, която ще се проведе в град Евлах на 21 септември 2023 г. както и на последващи срещи.

Министерството на отбраната на Азербайджан потвърди, че е постигнато споразумение за спиране на "антитерористичните мерки" при следните условия.

Нерешени проблеми

Карабах е в центъра на две войни между двете страни след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., последната през 2020 г. Турция предостави военна и дипломатическа подкрепа на Азербайджан във войната през 2020 г., която се смяташе за военен успех на Азербайджан. Нарастването на напрежението може да промени геополитическия баланс в Южен Кавказ, през който са прокарани петролопроводи и газопроводи и където Русия се стреми да запази влиянието си на фона на по-голяма активност от Турция, която подкрепя Азербайджан.

Последният мащабен конфликт в Нагорни Карабах продължи шест седмици преди сключването на примирие с посредничеството на Русия. В края на 2020 г. Армения да отстъпи части от територия, която контролираше от 90-те години на миналия век. Оттогава двете страни не успяха да постигнат трайно мирно споразумение въпреки посредничеството на Европейския съюз, Русия и САЩ.