Победата на Азербайджан в Нагорни Карабах поражда опасения от нова война
Властта в Баку е окуражена от превземането на анклава, а Южна Армения се опасява, че може да е следващата мишена
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Опасенията за евентуално нахлуване в Южна Армения са сериозни, особено след като Баку и преди е настоявал за коридор към неговия ексклав от другата страна на Армения през така наречения "Зангезурски коридор"
- Азербайджанските официални лица категорично отричат да имат такива планове, но според дипломати до самото начало на еднодневната война е имало уверения от Баку, че няма да бъдат предприемани военни действия в Карабах
- Русия все още разполага с мироопазващи сили в Карабах, с които би могла предотврати война, но бъдещето им в региона сега е неясно
Преди около месец богатата на петрол Азербайджан нанесе съкрушителен удар на дългогодишния си враг - отцепилия се арменски анклав Нагорни Карабах, което доведе до изселване на почти цялото му население. Само за 24 часа Баку пое контрола над региона, осигурявайки бърза победа за президента Илхам Алиев. Но вместо да възвести нова ера на мир, тонът на Баку накара съседна Армения да се страхува, че амбициите на Алиев могат да станат по-големи, а конфликтът все още не е приключил.
"Неведнъж сме казвали на Азербайджан: ти си победител, можеш да си позволиш да бъдеш великодушен", коментира пред Financial Times западен дипломат. Според наблюдателите обаче след военния триумф на Баку не е последвало "риторично прекратяване на огъня" и не са предприети значими стъпки за помиряване на две нации, горчиво разделени от десетилетия война.
Миналата седмица азербайджанският лидер Алиев беше заснет да се разхожда по празните улици на Степанакерт, столицата на региона, и демонстративно да тъпче знамето му. Победната му реч беше фокусирана върху миналото и осмиваше карабахските лидери, които сега са в затвора в Баку. "Върнахме се в нашите земи, възстановихме териториалната си цялост... възстановихме достойнството си", обяви Алиев.
Със своята светкавична офанзива Азербайджан пое пълен контрол над земите, които се намират в международно признатите му граници, но които повече от три десетилетия де факто бяха независими, тъй като етническото арменско население води и спечели война за отделяне през 90-те години на ХХ век.
Азербайджанците смятат, че справедливостта е възстановена. "Чакахме този момент от 30 години", казва майор Анар Кязимов, докато разглежда бункера на върха на хълма, който войниците му са завзели само две седмици по-рано. Той показа текстово съобщение, изпратено от неговото правителство до местни номера по време на офанзивата, в което арменците се призовават да не напускат. Но малцина се довериха на това послание. "Сега са останали само шепа арменци", продължава Кязимов. Той е обиколил града, който арменците наричат Степанакерт, а азербайджанците - Ханкенди. Представители на британското издание не са били допуснати да посетят населеното място.
Евакуиращите се бежанци поеха по единствения криволичещ път от Карабах - този по Лачинския коридор, който води към Южна Армения - тясна ивица, притисната от две страни от Азербайджан. Жителите там се опасяват, че могат да бъдат следващите, като посочват случаи от последните години, когато Баку е използвал сила, навлизайки в суверенна арменска територия.
Да се вярва ли на Баку
Азербайджанските официални лица категорично отричат да имат подобни планове. "Нямаме никакви военни цели на територията на Армения", заявяват пред британското издание Хикмет Хаджиев, високопоставен съветник към правителството. "С връщането на Карабах", казва той, "Азербайджан е завършен. Той е пълен и цялостен." Но подобни обещания за зачитане на териториалната цялост на Армения са били давани и в миналото, за да бъдат подкопани - последно с решението на Алиев в последния момент да пропусне мирните преговори, водени с посредничеството на ЕС.
"Искаме да им вярваме на думата, но има и "но", каза западният дипломат. "Ако няма по-нататъшни военни цели", отбелязва той, "защо изпитваме такива трудности да съберем лидерите?".
Двама дипломати коментират, че до самото начало на еднодневната война са получили уверения, че няма да бъдат предприемани военни действия в Карабах. "Чувствахме се предадени и огорчени", каза един от тях. "Когато става въпрос за риск от по-нататъшни военни действия, "разумната позиция е да се доверяваме, но да проверяваме", допълва вторият.
Дори и Алиев да пренебрегне европейците, той в крайна сметка ще се върне на масата за преговори, включително с руско посредничество, смятат анализатори. Докато традиционно близките отношения на Армения с Русия се влошиха, Баку се стреми да запази балансиран подход, включващ както Русия, така и Запада.
Москва все още разполага с мироопазващи сили в Карабах, за да предотврати война, но бъдещето им в региона сега е неясно. Някои от пунктовете им са закрити, а други все още стоят, украсени със знака "Z", който е забелязан на руските военни в Украйна.
В Баку празненствата са далеч от националистическия плам, обхванал страната след предишната победа през 2020 г., която тя върна част от територията на Карабах. Според някои анализатори това е от уважение към бежанците, като официалните лица настояват, че карабахските арменци са добре дошли да се завърнат.
Но помирението е далечна перспектива. Над 700 хил. азербайджанци са принудени да напуснат Карабах по време на войната през 90-те години на миналия век. Много хора имат приятели и роднини, загинали в боевете.
Голямото завръщане
Следващият голям патриотичен проект на Алиев се нарича "Голямото завръщане". Микробуси редовно тръгват на разсъмване от околностите на Баку, за да транспортират разселените семейства обратно към земите, които сега са отвоювани от Азербайджан.В продължение на десетилетия Алиев обединяваше страната около травмата от загубата на войната през 90-те години на миналия век и изграждаше личната си легитимност около битката за връщане на Карабах. Военният му триумф засили неговата популярност и остави малко азербайджанци загрижени за репресиите срещу активисти, подкрепящи мира.
Арменците, които с притеснение следят реториката на Алиев, вече бяха разтревожени, когато той нарече Южна Армения "Западен Азербайджан" и създаде дружество, посветено на правата на азербайджанците, чийто произход може да се проследи до този регион.
Според Хикмет Хаджиев, Алиев е бил "погрешно интерпретиран" по този въпрос. Лидерът уж само е споменал за правото на азербайджанците да посещават родното си място като туристи, казва той.
Но опасенията за евентуално нахлуване в Южна Армения са сериозни, особено след като Баку и преди е настоявал за коридор, свързващ с неговия ексклав от другата страна на Армения през така наречения "Зангезурски коридор". Местни анализатори твърдят, че Баку се е отказал от това искане, след като си е върнал Карабах. "Азербайджан отстъпва от максималистичната си позиция", казва Русиф Хюсеинов, председател на базирания в Баку мозъчен тръст "Топчубашов център". "Той дава знак, че не се нуждае от коридора."
7 коментара
Статията е с вече стари данни. Руския мироопазващ контингент задно с отнетото от арменците оръжие вече напусна Карабах и пред територията на Азербейджан се завръща в Русия. До края на годината Армения ще загуби южната си част включително границата си с Иран. Вече е решено...
Непознаването и/или несъобразяването с фактите води единствено до неверни, манипулативни изводи и внушения.
В Армения (както и във всички останали постсъветски кавказки републики: Азербайджан, Грузия, Чечения, Дагестан) за властта се борят местни кланове/племенни структури. Арменците в Арцах са от един арменски клан, тези в изконна Армения - от други кланове. Не мога да твърдя, че са дружески.
След първата победоносна за Армения война с Азербайджан за Арцах от 1994 г, която завършва с присъединяването към Армения на тези азерски провинции (макар и като отделна република НК), които сега Баку си върна, степанакертският арменски клан доби несъразмерно голямо политическо влияние в Ереван.
Най-общо казано, арцахските арменци са проруски настроени за разлика от арменските кланове в метрополията и най-вече в столицата Ереван, чиито лидери са олигарси-милиардери и живеят по чужбина. Съществено значение за политиката на официален Ереван има и голямата арменска диаспора по света - 400 хил. арменци само във Франция.
Та в един миг на арменските арменци им дойде в повече "антиевропейската" позиция на събратята им от горите на Арцах и непризнатата републка Нагорни Карабах. И тъй като Йосиф Висарионович е дал магическо лекарство за всеки подобен проблем (перефразирам): има Арцах, има проблеми, няма Арцах - няма проблеми, премиерът Пашинян - ни в клин, ни в ръкав - на два международни форума през 2022 г обяви, въпреки положителните за Армения в териториално естество резултати от неотдавнашната втора карабахска война, че ще върне на Азербайджан неговите територии.
В Баку чуха и разбраха посланието на Пашинян и в тази светкавична, трета война за НК се взе даваното. Армения на Пашинян не си мръдна пръста и остави сънародниците си от Арцах да бъдат избити и прогонени от азерите.
Толкова!
А дали ще има Зангезурски коридор, заради който този път ще се отнеме изконна арменска територия, не зависи толкова от Русия, колкото от съседен Иран. И не защото на персите много им е зор какво правят арменците с територията си, а защото приятелите на Илхан Алиев от Тел Авив много актовно работят сред многолюдните азерски племена в Северен Иран, които са 16% от населението на ислямската република.
Та Иран има още една тема (освен палестинците), по която е в сериозен конфликт с еврейската държава.
P.S. Русия няма нито интерес, нито желание да се намесва в евентуална нова война в района, най-малкото, защото Азербайджан на Алиев е значително по-сигурен и лоялен търговски партньор от "синовете на лейтенант Шмидт" от Ереван. Пък и хубост насила не става - Еревен миналия месец ратифицира присъединяването си към МНС и респективно ще трябва да арестува Путин. Така че какви 5 лв?
Азарбейджан може да не се нуждае от Зангезурският коридор но за Турция той е първостепенна геостратегическа цел за получаване на сухопътна връзка към Кавказ, Средна Азия и Каспийско море. Колкото и да шикалкавят двамата ислямски диктатора целта има за окупиране на Южна Армения е ясна като бял ден.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.