Земеделският протест
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Не Украйна, а износът на Русия натиска цената на пшеницата

И защо разрешеният внос на културата от Украйна няма никакво значение за цените в България

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Русия е страната с най-голям излишък на произведена пшеница в света, който се изнася.
  • В момента тя залива пазарите с по-евтино жито, често под борсовите цени, на фона на спадащо глобално търсене.
  • Прогнозите са цените на пшеницата да продължат да падат - до исторически ниски нива до средата на 2024 г.

Внушенията в България, че цените на пшеницата са ниски заради износа на Украйна и заливането на пазара у нас с нейна продукция, просто не са верни. Фактът, че украинското жито, внасяно в страната, е незначително количество, без никакво влияние, дори няма смисъл да се коментира. Извън него има няколко фактора, на които е добре да се обърне внимание - пшеницата е борсова стока, глобалното търсене се свива, а Русия залива пазарите с по-евтина суровина заради високи добиви тази година.

Пшеницата е борсово търгувана стока и цената, на която се изнася, внася и продава в България и всяка друга държава, се базира на котировките на международните пазари. По същия начин това се случва с цената на петрола например, която се отразява и в цените на бензина. При зърното обикновено има търгове за количества от големи търговци и държави, но котировките така или иначе се движат около борсовите. По информация на Bloomberg обаче именно Русия е продала пшеница в договор с Египет на цена под тази в публичните търгове.

Факторът Русия

Важен фактор е именно поведението на Русия - държавата, която нахлу в Украйна през февруари 2022 г. и с този акт рязко повиши цените на пшеницата тогава. След това котировките започнаха да се понижават рязко и днес са на най-ниските си нива от три години. Това е и шегата, която си направиха пазарите с много от търговците - те очакваха, че цената ще продължи да расте, и задържаха количества с цел по-висока печалба в бъдеще. Очакванията им обаче се оказаха погрешни, както се случи с българските производители.

Русия е държавата с най-голям излишък на произведена пшеница и най-големият износител. След нея са Австралия, САЩ, Канада, ЕС и Украйна, която се очаква да изнесе 17 млн. тона - прогноза, която е с много условия. За сравнение, България добива около 6.5 млн. тона на година, като изнася около 3 млн. тона. Огромни количества произвеждат Китай и Индия, но то остава за вътрешно потребление.

Според последния доклад на американското министерство на земеделието (September WASDE Report) Русия е произвела 92 млн. тона пшеница през пазарната 2022-2023 г., от които е изнесла 46 млн. тона. За започналата 2023-2024 г. очакванията са за производство от 85 млн. тона и износ на рекордните 49 млн. тона, което е най-голямото в света. Тези прогнози се основават на благоприятното време в Русия, което увеличи добивите в края на късната реколта през август.

Освен това самата Русия понижава цените на своята пшеница за износ - FOB котировките на житото с 12.5% протеин, в която са включени всички разходи по доставката за продавача до пристанището, за октомври са 235 долара за тон спрямо 240 долара седмица по-рано по данни на консултантската компания IKAR, цитирани от Reuters.

Друга консултантска компания в агробизнеса - Sovecon, очаква тази цена да се движи в рамките на 244-246 долара за тон FOB, което е спад с 3 долара спрямо предходната седмица. Пак според Sovecon през миналата седмица Русия е изнесла 1.24 млн. тона пшеница в сравнение с 1.03 млн. тона седмица по-рано, позовавайки се на пристанищни данни. Това е най-високото подобно число от август 2021 г.

В допълнение към низходящия натиск докладът на WASDE показва, че прогнозите за глобалното потребление са ревизирани надолу с 210 хил. тона до 796 млн. тона на фона на по-ниското търсене в Югоизточна Азия, Северна Африка и Канада. Това е и другият фактор, който трябва да се следи - а именно световното търсене и баланс.

Липсата на дъжд в Аржентина пък накара стоковите борси да смекчат прогнозите за реколтата в страната с 600 хил. тона, посочва Тradingeconomics в свой коментар.

Първи кораб от Украйна

Друг фактор за натиска на цената е все пак и поведението на Украйна - във вторник, 19 септември, от пристанище Черноморск тръгна първият кораб, който проби руската морска блокада и се движи в коридор към Босфора, натоварен с 3000 тона пшеница. Втори, предназначен за Египет, се товари в момента, съобщи в платформата X Олександр Кубратов, вицепремиер и инфраструктурен министър на Украйна.

Засега е твърде рано да се каже дали коридорът ще помогне за износа на страната, тъй като Русия заплаши да отговори на всеки опит кораб да спре в украинско пристанище, тъй като потенциално можел да носи оръжие, коментира Bloomberg. Това лято Киев обяви коридор, обхващащ черноморското крайбрежие на южните му съседи и членове на НАТО Румъния и България, за кораби, които са блокирани в украинските пристанища, след като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

По-рано през тази година пропадна споразумението с Русия, постигнато с посредничеството на ООН, което позволи износа на повече от 33 млн. тона зърно от Украйна.

При всички положения цената на зърното ще зависи в голяма степен от Русия, която се нуждае от свежи приходи, за да финансира военната си операция в Украйна. Според анализатора на Thomson Reuters Карън Браун цените на пшеницата ще достигнат своите най-ниски исторически нива през средата на 2024 г., което може да се счита за добра новина. Тъй като след дъното винаги идва повишение.

9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cccd avatar :-|
    cccd
    • - 7
    • + 9

    Въпросът е не на нас да ни е добре, въпросът е на Украйна да й е зле. Няма друг такъв злобен, завистлив и прост народ като българския. А по-умен човек от мен е казал за българите, "не народ, а мърша!".

    Нередност?
  • 2
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 8
    • + 4

    На мен ми е чудно как руско жито стига до борсите в Европа, въпреки санкциите, че да натиска цената на суровината ниска? Ако е през трети страни нали бдителните американци ще наложат санкции на тези страни или ще натиснат правителствата им както те си знаят.
    На всички ни е ясно, че американските корпорации, които държат украинското жито искат да го изнесат и продат. Да ама някой държави около Украйна не искат и да чуят за продукция от там и налагат вето на вноса. И тъй като България е с марионетно правителство сложено от тези чужди сили най-лесно е да се даде урок на Унгария, Румъния, Полша, Словения чрез България, която премахва забраната.
    Интерсно е да се наблюдава как едни страни в ЕС са по-равни от други и двойния стандарт. Сега ЕК, натискана от американската администрация, ще се опита да приложи неуспешно някакви наказания на страните спиращи вноса. Но когато Австрия и Нидерландия спират еднолично решения на ЕК за влизането на България и Румъния в Шенген няма разбира се поне някакъв опит или процедура за наказание. Ще видим до кога ще продължава това!

    Нередност?
  • 3
    mrhide avatar :-P
    MrHide
    • - 1
    • + 2

    Лоша статистика, лоша!

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 6
    • + 5

    Много ми е странно, че местната неолиберална аналитика с готовност се захваща, жонглирайки с цифри, да обяснява необяснимото, но бяга като дявол от тамян да опита да анализира доводите, с които Полша, Унгария и Словакия не само продължиха забраната за внос на украинско зърно, ами забраниха и вноса на месо и месни продукти, пресни и консервирани плодове и зеленчуци, яйца и птици, мляко и млечни производни, мед и т.н. от Украина.

    Те защо?
    И защо забраниха вноса не само на зърно, а и на цялата гама селскостопанска продукция от Украина?

    Има обяснение.
    Всеизвестно за интересуващите се е, че Монсанто и Блекрок в Украина владеят стотици хиляди хектари чернозем, където съвсем открито - защото местното законодателство е либерално и не го забранява - отглежда ГМО култури - царевица, соя и пр, които като ГМО не са разрешени за отглеждане и за В Н О С (!) в ЕС.

    От ГМО зърното в Украина се правят фуражите, с които хранят кравите, прасетата, кокошките. От техните организми, ГМО прониква и в млякото, месото, яйцата и колкото и да се обработват, си остава там. И така ГМО попада в човешкия организъм. И не излиза оттам...
    Затова в ЕС има забрана за отглеждане на такива култури, в чието разпространение Монсанто (или както се казва сега) са абсолютни шампиони.

    БАБХ (от време на време) тествала украинското зърно за наличие на тежки метали (и очаквано нищо не открива!), а за ГМО тества ли го? Тцъ.

    ГМО е сериозна опасност за общественото здраве. Само политическо докарано ГМО му трябва на достатъчно болния БГ народ, за да овакантим по-скоро територията...

    Нередност?
  • 5
    leshin avatar :-?
    leshin
    • + 2

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Само за зараждането на вселената не си коментирал.От всичко разбираш .

    Нередност?
  • 6
    xfu16763627741163132 avatar :-|
    Vasil Stoychev
    • - 2
    • + 1

    До коментар [#1] от "cccd":

    Ами не, няма толкова прости и зомбирани индивиди в другите държави. Всеки си гледа първо неговият интерес и тогава този на останалите. Очеизваният пример е Полша - която официално заплаши Украйна по казуса със зърното.

    Плюс това - на България не и е проблем житото - основният ни пазар е Африка и ако има някакви трудности при износа, те са логистични - на терминала трябва да избират кое зърно да изнесат първо - българско или украинско. Основният проблем е с българските преработвателите на маслодайните култури, които предпочитат да заводите им да не работят вместо да платят малко по-висока цена за български слънчоглед. И реват как щели да фалират, ако купуват на по-висока цена, което си е висша форма на наглост, предвид огромния им износ. Други проблемни стоки са меда и млякото / сухото мляко.

    "Полша може да блокира влизането на Украйна в Европейския съюз, ако не се реши въпросът за износът на зърно. Това заяви министърът на селското стопанство на Полша Робърт Телус."

    https://www.actualno.com/europe/polsha-zaplashi-che-shte-blokira-vlizaneto-na-ukrajna-v-es-news_2057368.html

    Нередност?
  • 7
    xfu16763627741163132 avatar :-|
    Vasil Stoychev

    До коментар [#4] от "D-r D":
    Не сте прав. В ЕС от години има недостиг на протеинови култури за влагане във фуражите и те се внасят от Южна Америка (най-вече Аржентина и Бразилия). И за соята се знае, че е ГМО, но няма забрана.

    Нередност?
  • 8
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#2] от "scuby":

    Няма снакции за износа на храни от Русия. Има в/у застраховането на кораби и плащане по банка, но, ако те си застраховат корабите и си уредят плащането както решат (в брой или по друг начин) сделките вървят и износ има. А могат и с влакове в посока Азия . НЕ може да се разреши нито кораби застраховане, нито SWIFT, защото ще почнат покрай зърното да ги

    Учил съм и икономика, и военно дело. Който извади оръжие и почне да убива - никой не иска да търгува с теб! Много е просто! И Европа и САЩ не воюват с Русия, но, ако Украйна падне, те (ние) сме следващите. Затова на Русия са обявени санкции и подкрепени от почти всички държава. Неподкрепящите са тези, дето нямат близка граница с Русия и са бедни и гледат какво да получат на по-ниска от борсовата цена ... Русия я чака както военен, така и пълен икономически разгром.

    Нередност?
  • 9
    baza avatar :-|
    Божидар Здравков
    • + 1

    До коментар [#6] от "Vasil Stoychev":
    "предпочитат да заводите им да не работят вместо да платят малко по-висока цена за български слънчоглед"
    Елементарно е! Заводите изнасят в чужбина и се конкурират на световния пазар. Ако купуват по-скъпа суровина от конкурентите, няма кой да им купи стоката. Ако не им излиза сметката, няма да работят на загуба, за да подкрепят българското. Зърнопроизводителите защо не си продадат стоката на борсовите цени? Не искат да продават на загуба. Искат ние, крайните клиенти да им финансираме печалбата.

    Нередност?
Нов коментар