Икономика

Световната банка: Инфлацията може да спъне България за еврозоната

Международната институция леко понижи прогнозата си за ръста на икономиката за тази и за следващата година

Въпреки високите цени потребелнието в България към полугодието продължава да расте

Вера Денизова

Въпреки високите цени потребелнието в България към полугодието продължава да расте © Лили Тоушек

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Плановете на България да се присъедини към еврозоната в началото на 2025 г. може да се спънат в инфлацията. На този риск набляга Световната банка в есенната си икономическа прогноза. Според икономистите на институцията инфлацията в страната ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г., "излагайки на риск официалната цел за присъединяване към еврозоната за 2025 г.". Прогнозата им е средногодишно потребителски цени да се увеличат с 9.8% - доста над референтната стойност за еврото.

Този риск беше посочен и в последния икономически анализ на "Уникредит Булбанк". Според икономистите на банката е възможно България да не покрие изискванията за инфлацията, ако критериите за оценка се приложат механично.

Все още твърде висока

Докладът, с който европейските институции оценяват готовността на България за присъединяване към еврозоната, се очаква през пролетта на 2024 г. "Докато целта за фискален баланс изглежда постижима, плановете за присъединяване към еврозоната може да се натъкнат на Маастрихтския критерий за инфлация. Към юни 2023 г. средната годишна ХИПЦ инфлация в България е с 5.3 пункта над съответния бенчмарк. Ще е необходима по-бърза дезинфлация, ако страната иска да се приведе в съответствие с критерия до началото на 2024 г.", посочват от Световната банка. В анализа за България се казва, че въпреки че инфлацията в цените на енергията и храните постепенно спадна през първото полугодие, цените на храните запазват над средния ръст и дори възобновиха покачването си през юли.

За да е покрит критерият за ценова стабилност, инфлацията в страната трябва да е не повече от 1.5 пункта над стойността в трите държави членки, където тя е най-ниска.

Според икономистите на Уникредит Булбанк инфлацията е висока в почти цяла Европа, като ключова причина за това е решението на Русия да използва своите позиции във веригите за доставки на енергия и храни като оръжие срещу страните, подкрепящи Украйна. Предизвиканите от това шокове действат асиметрично. Те са по-силни за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), тъй като последните са по-близо разположени и следователно по-зависими от Русия в сравнение с тези от западна Европа, където влиянието на Русия е по-малко и като резултат инфлационният натиск е по-нисък.

"На този фон няма особена логика да се сравнява страна от ЦИЕ, която е силно повлияна от действията на Русия, със страни от Западна Европа, които не са, и които точно поради тази причина ще попаднат в групата от три страни, които ще формират референтната стойност за оценка на критерия за инфлацията в ЕС27", според "Уникредит". Според тях един начин да се преодолее това е "страните от Западна Европа да бъдат изключени при изчисляването на референтната стойност за оценка на инфлацията". При такъв подход вероятно ще се стигне до резултат, който е благоприятен за заявката за членство на България, но е доста съмнително доколко подобно силно изкривяване на маастрихтския критерий ще е политически приемливо.

Заради извънредните обстоятелства при оценката на Хърватия през миналата година европейските институции направиха компромис и извадиха от изчисленията три от страните с най-ниска инфлация, което позволи на Загреб на практика да заобиколи критерия. При Българя обаче изключението ще трябва да е много по-видимо.

Другият рисков показател - този за бюджетния дефицит, засега по всеобщи оценки изглежда изпълним. "Но може да дойде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи, което може да навреди на перспективите за растеж в бъдеще."

По-нисък растеж

В новата си прогноза от Световната банка залагат икономиката на България да се забави значително през 2023 г. - до 1.4%, в синхрон с продължаващото охлаждане в еврозоната. Според тях растежът може да бъде допълнително потиснат, ако страната не успее да се справи с основните етапи на реформите по плана за възстановяване.

"Политическите рискове са намалели значително след формирането на редовно коалиционно правителство през юни 2023 г. (...) Все пак предстоящите местни избори през октомври може да увеличат натиска върху управляващата коалиция и политическата несигурност може да ескалира отново", се казва в анализа.