Свят

Норвегия разреши дълбоководния добив на суровини

Тя е първата страната, която да даде зелена светлина на спорната практика въпреки опасенията за околната среда

Повече от 30 държави подкрепят забраната за дълбоководен добив, но страни като Китай желаят ISA да го разреши

Павел Бонкин

Повече от 30 държави подкрепят забраната за дълбоководен добив, но страни като Китай желаят ISA да го разреши © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Норвегия се доближи до възможността да стане първата страна в света, която ще отвори морското си дъно за промишлен дълбоководен добив, след като даде зелена светлина на тази практика с решение на парламента. Решението е взето въпреки предупрежденията на учените, че това може да има опустошително въздействие върху морския живот, и въпреки противопоставянето на ЕС и Обединеното кралство, които призоваха за временна забрана на дълбоководния добив поради опасения за околната среда.

Предложението, гласувано с 80-20 гласа от норвежкия парламент във вторник, след като получи подкрепа от различни партии, се очаква да ускори проучването на минерали, включително благородни метали, които са много търсени за екологични технологии.

Макар че първоначално решението ще се прилага за норвежките води, то ще разкрие площ, по-голяма от тази на Великобритания - 280 000 кв. км - за потенциален добив от компании, които ще могат да кандидатстват за лицензи за добив на минерали, включително литий, скандий и кобалт. Очаква се по-късно през годината да бъде сключено споразумение за дълбоководен добив в международни води, съобщава BBC.

Дълбоководният добив може скоро да облекчи световния недостиг на метали за батерии

Норвежкото правителство заяви, че е предпазливо и ще започне да издава лицензи за добив едва след като бъдат извършени допълнителни екологични проучвания, добавя британското издание. Осло няма да разреши на компаниите да започнат сондажи веднага. Те ще трябва да представят предложения, включително оценки за ефекта върху околната среда, за лиценз, който след това ще бъде одобрен от парламента за всеки отделен казус. Мариане Сивертсен Ньос, председател на The Standing Committee on Energy and the Environment, който разглежда първоначалния план, заяви пред BBC, че норвежкото правителство прилага "предпазлив подход към минералните дейности".

"Понастоящем не разполагаме с необходимите познания за извличане на минерали от морското дъно по необходимия начин. Предложението на правителството за отваряне на зоната за дейност дава възможност на частните субекти да проучват и да придобиват знания и данни от въпросните зони. Отварянето на зони не е същото като одобряването на добива на полезни изкопаеми от морското дъно", заяви тя.

Освен това продължават и преговорите за това дали могат да се издават лицензи за добив в международни води. Международният орган за морското дъно (ISA) ще се събере тази година, за да се опита да финализира правилата, като окончателното гласуване се очаква през 2025 г. Повече от 30 държави подкрепят забраната за дълбоководен добив, но страни като Китай желаят ISA да го разреши.

Вреди за околната среда

Мартин Вебелер, активист и изследовател във Environmental Justice Foundation, заявява, че разрешаването на дълбоководния добив би било "катастрофално" за океанските местообитания, като добавя, че добивните компании трябва да се съсредоточат върху предотвратяването на екологичните щети при текущите си дейности, а не върху откриването на изцяло нова индустрия. Засега ЕС и Обединеното кралство са призовали за временна забрана на дълбоководния добив поради опасения от екологични щети.

Според Международния съюз за защита на природата техниките за добив на минерали от морското дъно могат да доведат до значително шумово и светлинно замърсяване, както и до увреждане на местообитанията на организмите.

Активисти също така твърдят, че трябва да се инвестира повече в рециклирането и повторното използване на съществуващите минерали. В доклад на Environmental Justice Foundation, цитиран от BBC, се посочва, че 16 хил. тона кобалт годишно, или около 10% от годишното производство, могат да бъдат възстановени чрез подобряване на процеса на събирането и рециклирането на мобилни телефони.