Енергийният преход се очаква да увеличи търсенето на алуминий с 40% до 2030 г.

Приблизително 70% от световното производство идва от първичен алуминий. Етапите на рафиниране и топене, включени в този процес, консумират значително количество енергия, което води до отделянето на въглеродни емисии. Процесът на първично производство допринася значително за общия въглероден отпечатък на индустрията. Според световните данни на IAI процесите на разлагане и на топене отделят средно 16 тона въглероден диоксид на тон първичен алуминий.

Каква е алтернативата?

Въглеродният отпечатък на отделните производители зависи от вида на използваните енергийни източници и метода за първичното производство на алуминий. Най-добре представилите се в този сектор отделят приблизително 4 тона въглероден диоксид на тон произведен първичен алуминий, което е почти три до четири пъти по-ниско от средните нива. Тези нива се постигат чрез използването на различни стратегии за декарбонизация, като най-критичен е достъпът до електроенергия с нулеви въглеродни емисии. Постигането на по-добри резултати е възможно с внедряването на нови технологии и допълнителни инвестиции.

Надеждата за бъдещето е безкрайната възможност за рециклиране на метала. Вторичният алуминий днес представлява една трета от световното предлагане. Някои изчисления сочат, че около 75% от всичкия произведен алуминий, което се равнява на 1.5 млрд. тона, все още е в обращение. Рециклираният алуминий се произвежда от скрап или използвани алуминиеви продукти, например кенове и автомобилни части. Този процес спестява около 95% от енергията, необходима за производството на първичен алуминий.

Вследствие на по-ниските емисии фокусът днес е върху рециклиращата индустрия и производството на нисковъглеродни рециклирани продукти. Северна Америка, Европа и Азиатско-Тихоокеанският регион са водещите региони и там се намират най-големите рециклиращи предприятия.

Според Световния икономически форум все повече производители се насочват към рециклиране. Първичните производители започнаха да използват по-устойчивите практики и като водеща краткосрочна до средносрочна маркетингова стратегия след пандемията. Те искат да намалят въглеродния си отпечатък чрез увеличаване на количеството рециклирани материали в своите продукти.

Кое е по-устойчиво?

За да се разбере въглеродният отпечатък на рециклирания алуминий, трябва да се знае видът и количеството скрап, използван в процеса на рециклиране. Когато рециклиран алуминий е направен от използвани алуминиеви профили, автомобилни части или кенове, материалът започва нов живот. Използваният преди това алуминий в продуктите се нарича скрап "след потребление" и неговият въглероден отпечатък вече е отчетен и следователно е близо до нула. Рециклираният алуминий, направен от производствен скрап, който е "преди потребление", е различен.

Това се дължи на ефективността на производствения процес. Скрап суровината, която е остатък при обработката на първичен алуминий, запазва въглеродния отпечатък на материала. Ако това не бъде отчетено, съществува голям риск емисиите от производството да не бъдат правилно изчислени. Прозрачността на производствения процес е важна, защото ако целият скрап се отчита еднакво, се губи яснота за действителния въглероден отпечатък на рециклирания алуминий.