Защо BlackRock залага милиарди на инфраструктура

Търсенето на инвестиции расте рязко благодарение на декарбонизацията, цифровизацията и деглобализацията

Досега повечето инфраструктурни инвеститори са се концентрирали върху богатите страни, където правителствата са по-надеждни и валутите са по-стабилни.
Досега повечето инфраструктурни инвеститори са се концентрирали върху богатите страни, където правителствата са по-надеждни и валутите са по-стабилни.
Досега повечето инфраструктурни инвеститори са се концентрирали върху богатите страни, където правителствата са по-надеждни и валутите са по-стабилни.    ©  Reuters
Досега повечето инфраструктурни инвеститори са се концентрирали върху богатите страни, където правителствата са по-надеждни и валутите са по-стабилни.    ©  Reuters

Глобалната икономика е на прага на "инфраструктурна революция", ако се вярва на Лари Финк. Шефът на BlackRock, най-големият мениджър на активи в света, направи скромната прогноза малко след като на 12 януари обяви, че неговата компания ще придобие Global Infrastructure Partners (GIP) за 12.5 млрд. долара. Тази компания, ръководена от Адебайо Огунлеси, стар приятел на Финк от техните банкови дни, е третият по големина инфраструктурен инвеститор в света след австралийската Macquarie и канадската Brookfield. Активите му варират от летище Гетуик в Лондон до пристанището на Мелбърн. Огунлеси и неговите колеги партньори заедно ще станат вторият по големина акционер на BlackRock.

Финк не е единственият, който се вълнува от индустрията. На 16 януари General Atlantic, частна инвестиционна компания (PE), потвърди твърденията, че ще купи Actis, инфраструктурен инвеститор, фокусиран върху нововъзникващите пазари. През септември друга инвестиционна компания - CVC, обяви, че купува DIF, нидерландски инфраструктурен инвеститор.

На какво се дължи интересът

През последното десетилетие активите под управление на инфраструктурни фондове са се увеличили почти пет пъти до 1.3 трлн. долара, показва изследване на Preqin, доставчик на данни. Пенсионните фондове и мениджърите на държавни активи бяха привлечени от възвръщаемостта на индустрията, която е относително стабилна. Повече от половината от тези инвеститори, анкетирани от Preqin, възнамеряват да увеличат дела на инфраструрните компании в своите портфейли. Някои от по-големите сред тях сега инвестират директно в тези скучни активи. Защо тогава е това цялото вълнение?

Инфраструктурно-инвестиционният бизнес се оформи през 90-те години и първото десетилетие на новия век. Западните правителства с нарастващи дългове започнаха да търсят частни инвеститори, за да придобият и да помогнат за "подмладяването" на остарялата инфраструктура от летища и железопътни линии до водопроводи. По-късно нарастващ набор от компании, от енергийни доставчици до телекомуникационни оператори, също се обърнаха към инфраструктурни инвеститори, за да разтоварят активи като тръбопроводи и телекомуникационни кули, отбелязва Сам Полок, шеф на инфраструктурния бизнес на Brookfield.

Сега търсенето на инфраструктурни инвестиции нараства благодарение на три мегатенденции, обяснява Полок. Първата е декарбонизацията. За да може светът да постигне целите си в областта на климата, около 8 трлн. долара ще трябва да бъдат инвестирани през остатъка от това десетилетие във възобновяема енергия като слънчева и вятърна енергия, както и батерии за нейното съхранение и преносни линии за транспортирането й. Ще са необходими също големи инвестиции във водородни съоръжения, за производство на безвъглеродно гориво за самолети и кораби и в отстраняване на въглерод.

Втората мегатенденция е дигитализацията. Софтуерът може и да изяжда света, както веднъж прогнозира един рисков капиталист, но той разчита на страшно много физически активи, за да го направи - от оптични кабели и 5G мрежи до центрове за данни. Трето, деглобализацията. Усилията за изместване на веригите за доставки от Китай стимулират търсенето на жадни за капитал фабрики и нова транспортна инфраструктура за пренасяне на стоки по суша и море. В Европа загрижеността за енергийната сигурност след нахлуването на Русия в Украйна също провокира бързане за изграждане на терминали за втечнен природен газ, за да доставя гориво от по-малко войнствени места.

Цялото това търсене на инвестиции става във време, когато държавните и корпоративните баланси са под напрежение. Огромният дълг на федералното правителство в размер на 26 трлн. долара (98% от БВП) на Америка се очаква да продължи да се разширява през следващото десетилетие. Много правителства в Европа също имат тежки дългове. По-високите лихвени проценти правят тези задължения по-скъпи за обслужване. Те също така правят живота неудобен за компаниите, които са "преяли" с евтини дългове. Необходимостта от намаляване на задлъжнялостта ще ограничи способността им да правят големи инвестиции през следващите години. Инвеститорите в инфраструктура са готови и желаят да запълнят празнината. През 2022 г. Intel - големият производител на чипове, се обърна към Brookfield, за да финансира 49% от нова фабрика за чипове на стойност 30 млрд. долара в Америка.

Все по-важен сектор

Досега повечето инфраструктурни инвеститори са се концентрирали върху богатите страни, където правителствата са по-надеждни и валутите са по-стабилни. Повече от четири пети от активите под управление в индустрията са разпределени към западните пазари, според данни на Preqin. В същото време нуждата от нова инфраструктура е най-силно изразена в глобалния юг, където както населението, така и икономиките растат по-бързо. "Инвестицията в нововъзникващи пазари е голяма възможност за нас", казва Радж Рао, един от съоснователите на GIP. Лий Харисън, който ръководи инфраструктурните инвестиции в Macquarie, отбелязва, че неговата фирма увеличава дела от своите средства, които отделя за такива пазари.

Следователно индустрията, изглежда, ще става все по-важна за световната икономика. И все пак тя не е без своите противници. Във Великобритания Macquarie е критикувана за управлението на Thames Water, която управлява водоснабдяването на Лондон и околностите му. Докато беше собственик на комуналната компания от 2006 г. до 2017 г., Macquarie утрои дълговете й до 11 млрд. паунда (14 млрд. долара), помагайки да осигури огромна възвръщаемост за себе си и за останалите акционери. Оттогава предприятието, обременено от тези дългове, се бори да си позволи необходимите инвестиции за поправяне на спукани тръби и намаляване на канализацията, която изпомпва в реките. Харисън контрира, че 1 млрд. паунда годишно са били инвестирани в компанията по време на управлението на Macquarie като неин собственик, повече, отколкото през който и да е предишен период. Все пак той признава, че "пазарите са били много различни", когато е купил бизнеса, и че фирмата му вече не "зарежда" активите си с дългове в същата степен.

От електронни таблици до каски

В свят на по-скъпи дългове начинът, по който инвеститорите в инфраструктура правят пари, се измества от финансов инженеринг към по-интелигентно управление на активите. Харисън отбелязва, че Macquarie увеличава броя на експертите в индустрията в своя екип. "Наистина добавяме стойност, когато внасяме по-голяма оперативна строгост в даден актив", казва Рао от GIP. Той предлага примера на летищу Гетуик, където GIP се фокусира върху ускоряването на проверките за сигурност, оставяйки на пътниците повече време за почивка и пазаруване преди полет. За инфраструктурните компании простото пазаруване на активи също е все по-голямо удоволствие.2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved