Свят

Технологичните гиганти и геополитиката променят преносната мрежа на интернет

Кабелите за данни се превръщат в икономически и стратегически активи

Подводните информационни канали пренасят почти 99% от междуконтиненталния интернет трафик.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Подводните информационни канали пренасят почти 99% от междуконтиненталния интернет трафик. © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато военноморските сили на Великобритания, Естония и Финландия проведоха съвместно учение в Балтийско море през декември, целта им не беше да усъвършенстват бойните си умения. Вместо това силите се обучаваха да защитават подводни газопроводи и мрежи за пренос на данни от саботаж. Ученията последваха събитията от октомври, когато подводни кабели в региона бяха повредени. Саули Ниинистьо, президентът на Финландия, се зачуди дали китайският кораб, обвинен за произшествието, е влачил котвата си по дъното "умишлено или в резултат на изключително лошо мореплаване".

Подводните кабели се възприемаха като скучните тръбопроводи на интернет. В момента гигантите в икономиката на данните като Amazon, Google, Meta и Microsoft упражняват все по-голям контрол върху потока от данни, дори когато напрежението между Китай и Америка рискува да раздроби световната цифрова инфраструктура. Резултатът е превръщането на подводните кабели в ценни икономически и стратегически активи.

Колко са важни

Подводните информационни канали пренасят почти 99% от междуконтиненталния интернет трафик. Изследователската компания TeleGeography смята, че има 550 активни или планирани подводни кабели, които са с дължина от над 1.4 млн. км. Всеки кабел, който обикновено представлява сноп от 12 до 16 оптични влакна и е широк колкото градински маркуч, е разположен на морското дъно на средна дълбочина от 3600 м. Почти половината от тях са положени през последното десетилетие. По-новите от тях могат да пренасят 250 терабита данни всяка секунда, което се равнява на 1.3 млн. видеа с котки. Данните може и да се съхраняват в облака, но те текат под океана.

От 2019 г. насам търсенето на международна интернет честотна лента се е утроило до над 3800 терабита в секунда, изчислява TeleGeography. Бумът в гладния за данни изкуствен интелект може да засили тази тенденция. Компанията за данни Synergy Research Group прогнозира почти трикратно увеличение на капацитета на центровете за данни на големите доставчици на облачни услуги през следващите шест години. За да свърже тези центрове за данни с интернет, между 2020 и 2025 г. индустрията за кабели за данни ще инсталира 440 хил. км нови подводни линии.

Nvidia не е единствената, която печели от "златната треска" на изкуствения интелект

Една голяма промяна дойде от технологичните гиганти. До началото на века подводните кабели се използваха главно за пренос на гласови сигнали по целия свят. Телекоми като BT и Orange (бившия France Telecom) контролираха по-голямата част от капацитета. До 2010 г. нарастването на трафика на данни накара гигантите в областта на интернет и облачните изчисления - Amazon, Google, Meta и Microsoft, да започнат да наемат капацитет по тези линии.

Тъй като нуждите им от данни нараснаха, технологичните компании започнаха да инвестират в собствени мрежи. През 2012 г. четирите компании използваха около една десета от международния трафик; днес те използват почти три четвърти. Дълбоките джобове на технологичните гиганти гарантират, че проектите ще бъдат завършени. Според браншовата организация Submarine Telecoms Forum само около половината от всички обявени кабелни системи действително биват изграждани - освен ако не са подкрепени от технологични фирми, в който случай те почти винаги биват завършени.

Инвестициите

Подкрепените от технологичните гиганти кабели представляват почти една пета от 12-те млрд. долара планирани инвестиции за нови системи през следващите четири години. Amazon и Microsoft частично притежават съответно една и четири мрежи. Meta притежава изцяло един кабел и е инвеститор в други 14. Google е най-агресивен - гигантът в търсенето притежава пряко 12 от своите 26 кабела. Миналата година той завърши Firmina, проект на стойност 360 млн. долара, който се простира на повече от 14 хил. км от източното крайбрежие на Северна Америка през Бразилия до Аржентина.

Специализираните кабели позволяват на технологичните гиганти да избягват да се конкурират с други компании за честотната лента на трети страни и да реагират бързо на промените в потребителското търсене и на евентуални проблеми (ако кабел по трасето е повреден, данните могат да бъдат пренасочени към друга линия на фирмата). Алан Моулдин от TeleGeography посочва, че качеството на собственик оператор дава на технологичните гиганти лукса да проектират маршрути, които отговарят на техните специфични нужди. Повечето телекоми разчитат на обществени "пунктове за разтоварване" - които свързват кабелите в морето с центровете за клиентски данни на сушата. Притежавайки кабелите, компаниите могат да ги свържат директно с центрове си за данни, ускорявайки трафика.

Техните честотна лента и скорост са допълнително подобрени благодарение на интелигентна технология, чието внедряване е улеснено от собствеността им. През 2019 г. Google въведе иновация (space division multiplexing), която увеличи броя на оптичните влакна в кабел от 16 на 24. Тази година компанията отиде още по-далеч, удвоявайки броя на "ядрата" - снопове оптични влакна - в новата си TPU кабелна система, свързваща Тайван, Филипините и Америка, увеличавайки капацитета, като същевременно намали оперативните разходи за бит.

Преобразяване на бизнеса

Всичко това преобразява бизнеса с кабели за данни. Започвайки като големи купувачи на честотни ленти от телекомите, сега технологичните гиганти отдават под наем капацитета на някои от кабелите си на телекомуникационните оператори. Традиционните телекомуникационни компании са доволни от това споразумение, тъй като те са изправени пред непрекъснатия натиск на потребителите за повече капацитет, но за разлика от технологичните гиганти те изпитват недостиг на капитал. Що се отнася до компаниите, които доставят оборудването и полагат кабелите, това са години на разцвет.

Както много други глобални индустрии, бизнесът с кабели за пренос на данни също е въвлечен в технологичното съревнование между Америка и Китай - втора голяма промяна. Вземете за пример Pacific Light Cable Network (PLCN). Каналът за пренос на данни с дължина 13 хил. км беше обявен през 2016 г. с подкрепата на Google и Meta. Целта му беше да свърже западния бряг на Америка с Хонконг. До 2020 г. той достигна Филипините и Тайван. Но миналата година американското правителство отказа да одобри последния участък до Хонконг, притеснено, че това ще даде на китайските власти лесен достъп до данните на американците. Стотици километри кабел, който щеше да свърже Хонконг с мрежата, лежат неизползвани на дъното на океана.

Америка възпрепятства Китай и по друг начин. Полагането на кабели на дълбочина е сложна работа. Само няколко изпълнители притежават необходимите умения. През три - френската Alcatel Submarine Networks, японската NEC и американската SubCom - минават повече от 80% от разходите за изграждане на кабели. HMN Tech, китайски претендент, отделил се от Huawei, китайския шампион в телекомуникационно оборудване, получава 9% от новите годишните разходи за изграждане. Но насред китайско-американското напрежение новите кабели, свързани с Америка, избягват HMN Tech като доставчик. Ръководителите на телекоми казват, че биват разубедени да използват HMN. През 2022 г. изгоден договор за SEA-ME-WE 6, 19 хил. км маршрут, притежаван от група телекоми, включително индийската Bharti Airtel и сингапурската SingTel, и свързваща Югоизточна Азия с Европа, беше възложен на SubCom, въпреки че се съобщава, че офертата на HMN е била по-ниска.

Китай отговаря, като си проправя собствен път. PEACE, подводен кабел с дължина 21 500 км, свързващ Кения с Франция през Пакистан, е изграден изцяло от китайски фирми като част от китайския "цифров път на коприната", проект за увеличаване на глобалното му влияние. Reuters съобщава, че миналата година три китайски оператора - China Telecom, China Unicom и China Mobile Limited, инвестират 500 млн. долара в кабелна мрежа, свързваща Китай и Франция през Сингапур, Пакистан и Египет. Проектът, който ще бъде изграден от HMN Tech, ще се конкурира пряко със SEA-ME-WE 6.

Въпреки нарастващото китайско-американско съперничество от 2019 до 2023 г. трафикът между двете страни нараства с 20% годишно. Американските и китайските мобилни оператори, които също разчитат на кабели, продължават да увеличават мрежовата свързаност на територията на другата страна. Необходимите лицензи обаче стават все по-трудни за получаване.

През март американската Федерална комисия по далекосъобщенията публикува предложение, което ще изисква от лицензиантите да предоставят повече информация за това кой ги притежава. Тя също така констатира опасения, че присъствието в Америка на физическата инфраструктура на China Telecom е "от голямо значение за рисковете за националната сигурност и правоприлагането". Всичко това прави маршрута на битовете и байтовете по-заобиколен от преди, а оттам и по-скъп. Ако напрежението в Тихоокеанския регион продължи да нараства, един ден тези маршрути може да изчезнат напълно.