Свят

Израел планира 60 млрд. долара дълг и увеличение на данъците, за да покрие разходите по отбраната

Според Министерството на финансите демобилизирането на резервистите ще стимулира икономиката

В опит да балансира бюджета министерството планира да увеличи данъка върху добавената стойност от 17% на 18 % през 2025 г., като освен това през тази и следващата година ще повиши данъците върху тютюнопушенето

Мария Кокова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Израел предвижда около 60 млрд. долара дълг тази година, спиране на наемането на държавни служители и увеличаване на данъците, тъй като почти удвоява разходите си за отбрана, за да подкрепи войната си в Газа.

Близо четиримесечната война с "Хамас" се отразява тежко на израелската икономика, която се сви с почти 20% на годишна база през последното тримесечие на 2023 г. Брутният вътрешен продукт спадна рязко, като според Централното статистическо бюро една от причините е мобилизирането на 300 хил. резервисти. В допълнение към това десетки хиляди хора са разселени в южната и северната част на страната, а движението на 150 хил. палестински работници от Западния бряг е строго ограничено, което засяга строителния сектор и създава недостиг на работна ръка.

Въпреки това Яли Ротенберг, главен счетоводител на финансовото министерство, каза пред Financial Times, че очаква икономиката да започне да се възстановява, тъй като голям брой резервисти се демобилизират и потребителските разходи се увеличават. Той допълни, че икономическите основи са налице и това е видно от високотехнологичния сектор, инвестициите в инфраструктура и частното потребление. Според служителя основен фактор за възстановяването на икономиката на Израел е разпускането на мобилизираните резервисти. Към момента една пета от 300 хил. войници са все още на служба. Очаква се това число да намалее до 30 - 40 хил. до края на март, защото конфликтът деескалира, твърди Ротенберг. "Това е сценарият, който сме заложили в бюджета."

Правителството обаче заплашва да разшири офанзивата си в Газа до южния град Рафах, където убежище са потърсили повече от 1.3 млн. души, въпреки предупреждения от международната общност за високата смъртност при евентуална атака в толкова гъсто населена област. От началото на войната на 7 октомври, когато ислямистката групировка "Хамас" изненадващо нападна Израел, израелските военни действия са взели 39 хил. жертви по данни на палестинските здрави власти. Опустошени са огромни части от анклава и над 85% от 2.3-милионното население е принудено да напусне домовете си. Въпреки освобождаването на хиляди резервисти Тел Авив заяви, че очаква да поддържа военно присъствие в ивицата Газа и в близкото бъдеще.

В петък кабинетът на Бенямин Нетаняху разкри следвоенния си план за Газа, който предвижда значителен буфер за сигурност в обсадения анклав и демонстрира намерението на държавата да продължи дългогодишната си блокада, както и намесата във всякакви граждански въпроси. Съществуват също опасения, че почти ежедневните сблъсъци между въоръженото движение "Хизбула" и израелските сили на ливанско-израелската граница могат да ескалират в пълномащабен конфликт.

Израел планира да има пълен контрол над Газа след края на войната

Именно на този фон правителството планира да повиши разходите за отбрана тази година с 55 млрд. шекела (15 млрд. долара), което е 85% увеличение спрямо предвоенния бюджет за отбрана. Това би увеличило разходите за отбрана до около 20% от бюджета за 2024 г., съобщи финансовото министерство, цитирано от Financial Times, спрямо 13.5 % преди конфликта. Проектобюджетът за 2024 г. се разглежда от комисиите в Кнесета и се очаква да бъде приет следващия месец.

Израелското правителство прогнозира бюджетен дефицит 6.6% от БВП през 2024 г. и спад на растежа от 2% през 2023 г. до 1.6%.

"Смятаме, че разходите за отбрана ще се увеличат през следващите години", коментира Ротенберг. "Ето защо предприехме фискалните стъпки точно сега."

Той добави, че е създаден външен комитет от експерти , който да консултира правителството по въпроса.

Държавните приходи за 2023 г. са с 12 млрд. шекела под прогнозите, а същевременно правителството увеличи разходите си с около 26 млрд. шекела заради войната. Това включва допълнителни 4.7 млрд. долара за отбрана, за които финансовото министерство издаде специални разрешения, така че да позволи на правителството да работи извън бюджета веднага след атаката на "Хамас".

В опит да балансира бюджета министерството планира да увеличи данъка върху добавената стойност от 17% на 18 % през 2025 г., като освен това през тази и следващата година ще повиши данъците върху тютюнопушенето и банковото дело, ще спре наемането на държавни служители и ще отложи увеличението на заплатите в публичния сектор.

Израелското правителство прогнозира бюджетен дефицит 6.6% от БВП през 2024 г. и спад на растежа от 2% през 2023 г. до 1.6%. След избухването на войната Тел Авив е взел заеми за 81 млрд. шекела, повишавайки съотношението дълг към БВП до около 62%, най-високото ниво от около осем години.

Министерството на финансите очаква това съотношение да нарасне с още пет или шест пункта през настоящата година, като същевременно се стреми да използва вътрешните и международните пазари, за да подсигури около 250 млрд. шекела.

Ротенберг, който се е срещал с инвеститори в Ню Йорк и Лондон, каза, че по-голямата част от дълга ще бъде набран на местно ниво, но добави, че министерството следи "внимателно" пазара на долара, защото "всичко е на масата". "Инвеститорите наистина искат да притежават израелски ценни книжа, виждат това като възможност, хората забелязват деескалацията", отбелязва той.