Руските дилеми на западните мултинационални компании
Оставането в Русия носи рискове. Напускането също
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Правенето на бизнес с автокрация винаги е трудно. Правенето на бизнес с брутален агресор като Русия поставя мениджърите пред необичайно сериозни морални въпроси. Те трябва да жонглират между отговорността за своите служители в Русия и благосъстоянието на руските цивилни, които може да зависят от произвежданите на Запад основни стоки; със задължението си да действат в интерес на акционерите; както и с нежеланието да се финансира войната на Владимир Путин в Украйна, към която всички данъчни плащания в Русия могат да бъдат насочени.
Когато преди две години Русия нахлу в своята съседка, западните компании бяха внимателно наблюдавани как се справят с този деликатен баланс. Глобални компании, за които Русия беше периферен пазар, като McDonald's и Starbucks бързо си стегнаха багажа. Други с по-голяма експозиция като германския производител на перилни препарати Henkel и автомобилния Mercedes-Benz се забавиха, но също напуснаха, когато понесоха удар върху репутацията си. И все пак до началото на тази година едва 356, или 10%, от всички чуждестранни компании в Русия са прекъснали напълно връзките си със страната според Киевското училище по икономика. Близо 1800 са ограничили операциите и инвестициите си, но остават. Почти 1600 продължават да работят както преди.
Големите глобални бизнеси, които останаха, продават стоки, освободени от западните санкции, като храни и животоспасяващи лекарства. Швейцарският гигант за кафе и сладкарски изделия Nestlé остава в Русия, но казва, че е свил асортимента си в страната до основни марки (Nescafé се предлага, но Nespresso например не). Той също така спря рекламите си в Русия, както и всички капиталови инвестиции в страната. Mondelez, американският конкурент на Nestlé, направи същото. Както и други компании, които твърдят, че по този начин се ограничава потокът пари, захранващ военната икономика на Путин.
Компаниите говорят по-малко за факта, че по-малките маркетингови и капиталови разходи могат да подкрепят техните маржове в Русия. Годишният доклад на Mondelez говори за по-ниски приходи (отчасти заради по-малкото реклами), но по-висока рентабилност в Русия. Оставащите компании пък могат да се сдобият с пазарен дял от бягащите конкуренти. Миналогодишното увеличение на руските приходи и печалби на Bacardi, бермудска група за спиртни напитки (чиито марки включват водката Grey Goose), дойде след напускането на британската Diageo (която държи конкурентната алкохолна напитка Smirnoff).
Без полезен ход
Под натиск от активисти някои фирми като Ritter Sport (германски производител на шоколадови бонбони, който прави около 10% от продажбите си в Русия) и Bonduelle (френска компания за консервирани зеленчуци, която прави около 5%) казаха, че ще дарят всичките си печалби от Русия за хуманитарни каузи. Все пак активистите отбелязват, че данъците върху тези печалби и върху заплатите на служителите продължават да текат към Кремъл. Според коалицията от неправителствени организации B4Ukraine американските компании са платили 712 млн. долара корпоративни данъци в Русия през 2022 г., германските фирми - 402 млн. долара, а швейцарските - 275 млн. долара.
Оставащите компании твърдят, че това е цената да се предоставят стоки от първа необходимост на невинните руски цивилни (въпреки че някои може да се чудят дали продукти като шоколадови бонбони Toblerone на Mondelez, които остават в продажба в Русия, се квалифицират като основна храна за някой друг освен за купувачите в безмитни зони). Те също така посочват, че ако напуснат, техните руски активи може просто да се окажат в ръцете на Путин и неговите приближени. През юли миналата година Кремъл пое контрола върху местния филиал на Danone, френски производител на кисело мляко, и върху Baltika, руска пивоварна, притежавана изцяло от датската Carlsberg. Вероятно не е съвпадение, че и двете компании по-рано бяха заявили намерението си да напуснат Русия.
Carlsberg беше принудена да отпише 1.4 млрд. долара. Danone понесе разходи за 700 млн. евро (758 млрд. долара). Според Financial Times френската фирма се надява да възстанови част от инвестицията си, като официално продаде бизнеса си на руската млечна компания Vamin Tatarstan. Тя е собственост на бизнесмен, който беше назначен в борда на дъщерното дружество на Danone, след като Кремъл пое управлението. Danone отказа коментар. Както с тъга казва един западен мениджър, в Русия "няма добри решения".
2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.