Западните компании, които все още работят в Русия

Доходоносен бизнес

Според доклада тези, които са продължили дейността си, през 2022 г. са генерирали над 177 млрд. долара приходи от руския пазар. Става въпрос именно за компании с централи в страни от Г-7 или ЕС, чиито правителства осъждат войната, подпомагат Украйна и налагат санкции срещу Кремъл. В същото време обаче техни фирми продължават да поддържат взаимноизгодни отношения с Русия. Сред тях са разпознаваеми имена като Pepsi, Metro, IKEA и още над хиляда други. Именно западните фирми заедно продължават да бъдат най-големите чуждестранни корпоративни данъкоплатци в Русия, посочват авторите на изследването, които са събрали данните от множество източници, включително от руския търговски регистър, новинарски издания, изявления и отчети на компаниите.

Наред със западните бизнеси, които са водещи, списъкът на най-големите чужди инвеститори се допълва от такива от Китай, Турция и Обединените арабски емирства. Общо чуждите компании, обхванати от проучването, са генерирали 214 млрд. долара приходи от Русия. Печалбата им е 14 млрд. долара, а върху тази сума са платили 3.5 млрд. долара данък на Кремъл. Сумата може да изглежда сравнително малка на фона на 37-те млрд. долара приходи само от продажба на петрол през първата половина на тази година, които се свиха наполовина на годишна база. Но според авторите данъкът върху печалбата е "само върхът на айсберга", докато реалният принос на чуждестранния бизнес в бюджета на руското правителство вероятно е много по-голям, тъй като в изчисленията не са включени данъците върху заплатите на служителите, данък добавена стойност и други задължения, както и вторичните ефекти, които генерират в икономиката.

Кой си тръгна, кой остана

Първоначалното изселване от Русия беше водено от големи автомобилни производители, петролни, технологични и професионални компании: BP, Shell, ExxonMobil и Equinor прекратиха съвместни предприятия или отписаха дялове за милиарди. McDonald's продаде своите 850 ресторанта на местна фирма, а френската Renault взе символичната една рубла за мажоритарния си дял в "Автоваз", най-големия производител на автомобили в Русия.

Тези примери обаче се оказват по-скоро изключения, докато мнозинството от западните компании на руския пазар са продължили да генерират милиардни приходи. Най-успешен е бил бизнесът за американските, германските и швейцарските компании, които са и най-големите източници на средства за руското правителство сред останалите чуждестранни бизнеси.

Американският производител на тютюневи изделия Philip Morris е най-печелившата западна компания на руския пазар през 2022 г. с приходи от 7.9 млрд. долара, установява проучването, като е захранила бюджета с поне 206 млн. долара. След неуспешни опити да намери купувач за местното си подразделение разпространителят на цигарите Marlboro заяви, че предпочита да запази бизнеса си в Русия пред това да го продаде за по-малко, отколкото струва. Нежеланието за напускане не е изненада и предвид факта, че Русия е източник на около четвърт от глобалните приходи на компанията според данни на KSE Institute.

Плътно зад нея се нарежда друг голям играч от същия сектор - швейцарско-японската Japan Tobacco International (JTI), която миналата година е реализирала около 7.4 млрд. долара приходи в Русия. От компанията казват, че са спрели да инвестират в маркетингови дейности в страната. Въпреки това тя продължава да произвежда и да разпространява свои продукти там, а приходите ѝ дори са се увеличили с 1.5 млрд. долара спрямо 2021 г., което е най-големият ръст сред изследваните чуждестранни корпорации.

Списъкът е твърде дълъг, за да бъдат изброени всички западни компании, които все още оперират в Русия. Сред тези с най-големи приходи се забелязват още френският търговец на стоки за дома и градината Leroy Merlin, американският производител на напитки и снаксове Pepsi, още една тютюнева компания - British American Tobacco, хранителният гигант Danone и др. Според разбивката по дейности най-големите приходи на чуждестранните компании в Русия са концентрирани в три сектора - алкохол и тютюн, бързооборотни стоки и автомобили. Хранителните гиганти, сред които Unilever, Danone, Nestlé, Mars и Procter & Gamble, често оправдават решението си да останат с това, че предлагат стоки от първа необходимост. "Много от тях обаче включват в тази категория продукти като шампоан, афтършейв и захарни изделия", коментират авторите на проучването.

Защо не си тръгват

Оставащите фирми често посочват, че имат отговорност към своите акционери и служители или законови задължения към местни партньори или ползватели на права за франчайз. Много германски бизнеси вече са напуснали руския пазар или са в процес на оттегляне, обяснява пред Deutsche Welle Майкъл Хармс, управляващ директор на Източния комитет на германската икономика. Но голяма част са обвързани с договорни задължения и не могат изведнъж да си тръгнат, добавя той и обяснява, че за да се случи изселване от такъв мащаб, е необходимо време.

Макар в очите на мнозина решението на компаниите да останат в Русия да е неморално, в крайна сметка тяхната цел е да генерират печалби и да постигат добри резултати, от които инвеститорите да са доволни. Ако те не са засегнати от законови ограничения и въпреки несигурността от войната и затрудненията покрай западните санкции продължават да оперират успешно, изглежда естествено да не искат доброволно да се откажат от руския пазар, особено когато той носи голяма част от общите приходи.

Тези нагласи се обобщават в откровеното изявление на изпълнителния директор на германския търговец Metro Щефен Гройбел. По-рано тази година той каза пред акционерите, че компанията безусловно осъжда войната. Но решението ѝ да остане е мотивирано от отговорността към 10-те хиляди местни служители и също така е "в интерес на запазването на стойността на тази компания за нейните акционери".

В същото време на Запад "оставащите" компании срещат все по-силен натиск от страна на свои клиенти и бизнес партньори. Търговци в Норвегия и Швеция например обявиха бойкот на производителя на шоколадите Milka и бисквитите Oreo и отказаха да разпространяват неговите продукти, тъй като Mondelez "продължава да финансира Русия". Компаниите и отделните лица са свободни да правят своя независим избор какво да купуват и с кого да търгуват, заяви представител на норвежкото правителство, на практика легитимирайки подобна форма на обществен натиск. С недоволството се сблъска и Unilever, която беше обявена за "спонсор на войната", а активисти я призоваха да се оттегли от Русия и протестираха пред централата ѝ в Лондон.

Ролята на Кремъл

Руското правителство от своя страна не улеснява изтеглянето на чуждестранните компании, а напротив - създава пречки или се опитва да направи раздялата максимално болезнена. За да предотврати изтичането на чужди капитали и да ограничи щетите върху руската икономика, Кремъл въведе изискване всяка сделка да получава одобрение от правителствена комисия, а в някои случаи и от самия президент. Същевременно държавата налага отстъпки в цената и голям данък при продажба на бизнеса, а купувачи трудно се намират.

С оставането си в Русия компаниите се оказват въвлечени в опасен хазарт. Ако искат да напуснат страната, компаниите трябва почти да подарят активите си, а в повечето случаи те биха отишли при олигарси, близки до режима. Или при самата държава. "Ясно е, че ако изоставим нашия бизнес и марки в страната, те ще бъдат присвоени и управлявани от руската държава", изтъкват от Unilever. Местните активи на няколко компании вече бяха конфискувани от Кремъл по усмотрение на руската власт. Първо това се случи с енергийните компании Uniper и Fortum, а наскоро ги последваха Carlsberg и Danone. Путин се закани да национализира и други "непослушни" западни компании.

Така голяма част от бизнесите остават приклещени между натиска на западните общества да напуснат Русия, от една страна, а от друга, на Кремъл, който се старае да направи разделите възможно най-скъпи и неприятни.