Озадачаващите нови правила за правене на бизнес в Китай

Участници казват, че сега Си и членовете на партията полагат повече усилия, отколкото през последните четири години, за да подчертаят, че Китай все още е отворен за бизнес. Положителната промяна идва след годините на пандемия, когато лидерите на страната упорито се изолираха от външния свят. "Срещите най-малкото показаха, че има силно желание за общуване", казва един шеф, който е присъствал на CDF и тази, и миналата година. По-рано през март Държавният съвет (правителството на Китай), стартира "план за действие" от 24 точки за привличане на чуждестранни инвестиции. Той включва познати идеи като защита на интелектуалната собственост и насърчаване на търговските споразумения, както и дългоочаквани допълнения като улесняване на трансграничните потоци от данни. Няколко седмици по-късно главният интернет регулатор облекчи някои тежки правила за данните, които през последните две години караха чуждестранните бизнесмени да се притесняват дори от рутинни действия като изпращане на имейли до колеги в чужбина.

Смесени сигнали

Проблемът е, че желанието на Си да привлече обратно чуждестранния бизнес влиза в конфликт с други негови цели. Наблюдателите описват неговия лидерски модел като "искам всичко наведнъж". Чуждестранните компании трябва да правят бизнес в Китай, но да стоят далеч от китайските данни. Многонационалните компании трябва да удвоят позициите си в Китай, но местните брандове трябва да не им отстъпват. Китайската технологична индустрия трябва да се откъсне от Запада, но в същото време да привлича западни инвестиции. А всичко това трябва да се харесва на световния бизнес, дори да е в разрез с търговските му интереси.

Марксистките теории, които Си обича да лансира, може и да успяват да съчетаят тези противоречия. Но капиталистите виждат компромиси и избори. А бизнес логиката все повече говори в полза на по-голяма предпазливост по отношение на Китай.

Да вземем например потоците от данни. Регулаторните органи може и да са разхлабили някои ограничения, но седмици по-рано затегнаха други, като актуализираха закон за държавните тайни за първи път от 2010 г. Сега той обхваща "работни тайни" или информация, която "не е държавна тайна, но ще предизвика определени неблагоприятни последици, ако изтече". Твърде общата формулировка дава на службите за сигурност широки правомощия да разглеждат всяка комуникация между чужденци и китайски служители като потенциално нарушение. На 28 март, когато чуждестранните ръководители се срещнаха с партийните шефове в Боао, Министерството на държавната сигурност пусна шестминутно обучително видео. В него китайска инженерна компания бива убедена от чуждестранни инвеститори да позволи да ѝ бъде извършена надлежна проверка от чуждестранна фирма. Ръководител на компанията пътува във времето, за да посети версия на бъдещото си аз в затвора, която го предупреждава да не предава фирмени тайни на проверяващите. Обратно в реалността, когато те го питат да сподели чувствителна информация, просветеният изпълнителен директор вместо това ги докладва на властите.

Сплашване

Уроците от филма са толкова неизтънчени, колкото и актьорската игра. За китайските зрители те са, че чуждестранните инвеститори и консултанти може да работят за враждебни чужди правителства и не трябва да им се вярва. За чужденците е да не се вглеждат твърде много в очевидни материални опасения като уязвимостта на веригата за доставки на компанията или връзките ѝ с държавата, които биха могли да поставят бизнеса под западни санкции.

Всяко подобно разследване на китайската индустрия за чипове, която е голяма мишена на американските ограничения, отдавна предизвиква гнева на партията. Сега по-малко чувствителни сектори като електрическите превозни средства (EVS), батериите, възобновяемите енергийни източници и биотехнологиите също все по-често са забранена територия. Китайски ръководители в пекинския клон на климатична консултантска компания наскоро бяха разпитани от агенти по сигурността каква информация за местни фирми събират и на какви чуждестранни субекти я разкриват. Разпитът беше изненадващ, тъй като екипът се радваше на привидно силна подкрепа от китайските екологични регулатори. Случаят накара компанията да намали операциите си в Китай и да се опита да премахне йерархичното отчитане между персонала, базиран в Китай, и този в други страни.

На чужд терен

Друга причина, поради която чужденците започнаха да размислят за Китай, е засилващата се местна конкуренция, голяма част от която по един или друг начин се подпомага от държавата. Държавната подкрепа за производителите на електромобили, батерии, слънчеви панели и вятърни турбини доведе до свръхпредлагане и по-ниски цени. Това е благословия за чуждестранните вносители на китайски компоненти. Но за мултинационалните компании, които се опитват да се конкурират в Китай, това е проклятие. Съобщава се, че през последните месеци маржовете от продажби на електролизери - обемисти машини, използвани за производство на водород, са паднали почти до нула. През март китайският електромобилен гигант и дългогодишен получател на държавна помощ BYD намали цената на компактния си модел електромобили до едва 9700 долара и задълбочи ценовата война, която накара Tesla да продава своите електрически коли по-евтино. Чуждестранните промишлени предприятия са изправени пред стотици местни конкуренти, които, изглежда, работят на червено. През 2023 г. рекордните 22% от промишлените компании в Китай излязоха на загуба.

Длъжностните лица също така се позовават на смесица от национална сигурност и национална гордост като причина китайските продукти да се избират пред западните. Apple трябва да се бори не само с влошените потребителски нагласи, но и с нова линия смартфони на китайския технологичен шампион Huawei, който е обект на американски санкции. В същото време на държавните служители и тези в държавни фирми се казва да не купуват iPhone, който можел да съдържа задни вратички, чрез които американското правителство да краде информация. В някои правителствени учреждения и на летищата е забранено да се влиза с автомобили Tesla заради това, че заснемат заобикалящата ги среда. Държавните предприятия и правителствените агенции бяха инструктирани до 2026 г. да заменят чиповете на Intel и AMD, две американски фирми за полупроводници, с такива, произведени в Китай. Освен това през следващите няколко години те трябва постепенно да спрат да използват софтуера Office на Microsoft.

За много чужди инвеститори преодоляването на тези пречки може да е цена, която си струва да се плати. В проучване сред 354 мултинационални компании, проведено от банката Morgan Stanley, две трети от чуждестранните фирми са били оптимистично настроени за Китай през последното тримесечие на 2023 г., което е най-големият дял от две години насам и е нагоре в сравнение с дъното от 46% през първото тримесечие на 2022 г. За някои компании Китай е място, където да развият конкурентното си предимство - ако се справят там, значи могат да се справят навсякъде. Много от тях искат да запазят достъпа си до огромния китайски пазар и производствена база. На 21 март шефът на Apple Тим Кук откри с фанфари нов флагмански магазин в Шанхай и повтори, че "няма верига за доставки в света, която да е по-важна за нас от Китай". За да затвърди казаното, дни по-късно той заяви пред аудитория в CDF в Пекин: "Обичам Китай и хората".

Въпреки това за много от западните слушатели ангажиментът на Си за отвореност звучи все по-кухо. Неговият режим не може вечно да повтаря подобни клишета, без да изгубите доверие, казва един уморен шеф на китайски клон на мултинационална компания. В дългосрочен план излишъкът от чуждестранен скептицизъм може да се окаже дори по-вреден за китайската икономика, отколкото пренасищането с електромобили и електролизери.

024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved