🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Русия изгражда нови търговски коридори в Азия, за да отслаби санкциите заради войната

Маршрутите могат да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море

Маршрутите биха могли да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море
Маршрутите биха могли да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море
Маршрутите биха могли да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море    ©  Reuters
Маршрутите биха могли да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море    ©  Reuters
Темата накратко
  • Железопътни и морски превози ще свържат европейска Русия с Индия през Иран.
  • Москва ще вложи милиарди за инфраструктурата на арктическия морски път.
  • Търговският бум на съседна Турция с Русия обаче се забавя, тъй като САЩ и ЕС ограничават т.нар. стоки с двойна употреба, които биха могли да осигурят на Кремъл жизненоважни доставки за офанзивата в Украйна.

Русия напредва в изграждането на два нови транспортни коридора, свързващи Азия и Европа, като се стреми да отслаби западните санкции заради войната си в Украйна, докато сътресенията в Близкия изток нарушават световната търговия.

Корабните и железопътните мрежи през Иран и арктическият морски път могат да ускорят връзките на Москва с Китай и Индия и да я отдалечат от Европа. Те имат потенциала да поставят Русия в центъра на голяма част от международната търговия, дори когато САЩ и техните съюзници се опитват да изолират президента Владимир Путин заради войната, отбелязва Bloomberg.

Маршрутите биха могли да съкратят времето за транзит с 30-50% в сравнение със Суецкия канал и да избегнат проблемите със сигурността, които тормозят Червено море, тъй като бунтовниците хути атакуват международното корабоплаване заради войната на Израел срещу "Хамас" в Газа. Ракетните удари и ударите с безпилотни самолети на Иран, насочени срещу Израел, допринасят за сътресенията в региона.

Докато САЩ и западните им съюзници избягват маршрутите, подкрепяни от Русия, въпреки потенциалните икономии на разходи, големите икономики в Азия и Персийския залив проявяват интерес.

Остарялата иранска инфраструктура възпрепятства развитието на Международния транспортен коридор "Север - Юг", свързващ Индия с европейската част на Русия. И дори когато ускоряващото се изменение на климата топи арктическия лед, за да направи Северния морски път (СМП) по-жизнеспособен вариант, по отдалеченото крайбрежие на Русия остават огромни логистични предизвикателства.

Инвестиции за над 25 млрд. долара

Русия се готви да инвестира повече от 25 млрд. долара за модернизиране на маршрута през Иран и за подобряване на съоръженията по руския арктически бряг, включително флот от ледоразбивачи местно производство. Тя планира също така да патрулира по маршрута на СМР с мрежа от бази за безпилотни самолети, съобщава вестник "Известия", като се позовава на неназован служител на Министерството на отбраната.

През май миналата година Русия отпусна заем на Иран в размер на 1.3 млрд. евро (1.4 млрд. долара) за изграждането на жизненоважна липсваща железопътна връзка, която ще е дълга 162 км и ще свързва град Ращ по крайбрежието на Каспийско море с Астара на границата с Азербайджан. След като бъде завършена, железницата ще позволи доставките на товари от Санкт Петербург до Бандар Абас, главното иранско експортно пристанище в Персийския залив.

"Изграждането ѝ ще ни позволи да създадем директен и непрекъснат железопътен транспорт по цялата дължина на маршрута север - юг, заяви Путин по време на видеоконференция с иранския си колега Ебрахим Раиси. Това ще спомогне за значителна диверсификация на световните транспортни потоци."

По данни на Евразийската банка за развитие транспортният капацитет по маршрута север - юг, който включва по-дълга железопътна връзка през Централна Азия и транскаспийска морска мрежа, може да се увеличи с 85% до 35 млн. тона годишно до 2030 г. Той ще свърже Русия с Иран и Индия, както и с останалата част от Южна Азия, Персийския залив и Африка. През август миналата година Русия изпрати първия си директен товарен влак до Саудитска Арабия.

"Ако другите маршрути бъдат прекъснати, този ще продължи да работи, защото е защитен от санкции, казва Никита Смагин, анализатор в основания от Кремъл Руски съвет по международни въпроси. Това е основната идея."

Търговски перспективи

Задвижвана от продажбите на руски петрол и покупките на електроника, промишлено оборудване и автомобили, търговията на Русия с Китай се предвижда да достигне рекордните 240 млрд. долара през 2023 г., което е над два пъти повече от 108 млрд. долара през 2020 г. Търговията с Индия нарасна до почти 64 млрд. долара през миналата година в сравнение с около 10 млрд. долара три години по-рано, тъй като покупките на руски петрол от Ню Делхи скочиха рязко след началото на войната в Украйна.

Нарастващата търговия на Русия с Китай вече стимулира Кремъл да похарчи милиарди за модернизиране на големите си железници в източната част на страната, за да увеличи капацитета на Транссибирската и Байкало-Амурската магистрала до 2030 г.

Търговският бум на съседна Турция с Русия обаче се забавя, тъй като САЩ и ЕС ограничават т.нар. стоки с двойна употреба, които биха могли да осигурят на Кремъл жизненоважни доставки за военната му офанзива в Украйна. Предварителните данни, публикувани по-рано този месец от Министерството на търговията на Турция, показват, че износът за Русия е намалял с една трета през първото тримесечие спрямо година по-рано.

Развитието на Северния морски път се забави заради западните санкции след руската инвазия в Украйна, които спряха плана на Кремъл за износ на втечнен природен газ от завода за втечнен природен газ Arctic LNG 2 за Азия, тъй като ключови чуждестранни инвеститори замразиха участието си. Санкциите развалиха и договорите за получаване на специализирани ледоразбивачи.

Китайската корабна компания Cosco спря да използва маршрута от 2022 г., въпреки че пътуването от Далян, Китай, до Ротердам в Нидерландия по Северния морски път отнема около 33 дни в сравнение с 48 дни през Суецкия канал. Целият транзит между Азия, Северна Америка и Европа през Арктика, който през 2021 г. представляваше 40% от обема на морските превози, е спрян поради опасения от попадане в обхвата на санкциите.

Това се случва въпреки продължаващите от края на миналата година нападения на подкрепяните от Иран йеменски бойци хути срещу кораби във и около Червено море, което принуждава западните корабни фирми да избягват Суецкия канал и да избират по-дълъг маршрут около южния край на Африка.

"Международният транзитен трафик през СМП се считаше за рисков поради промените в геополитическата ситуация", казва Михаил Григориев, експерт по Арктика, съсобственик и директор на консултантската компания Gecon.

Все пак през октомври пристанищният оператор DP World от Обединените арабски емирства подписа споразумение с руския държавен ядрен оператор "Росатом" за развитие на контейнерните превози по маршрута между Владивосток и Мурманск.

През януари Путин присъства на церемонията по полагането на кила на петия от седемте атомни ледоразбивача, които Русия строи за обслужване на Северния морски път, като нарече флота "огромно конкурентно предимство" за страната. При пускането на други два плавателни съда на вода по-рано през ноември 2022 г. Путин заяви, че корабите ще "помогнат на Русия да разгърне по-пълно експортния си потенциал и да създаде ефективни логистични маршрути, включително към Югоизточна Азия".

В същото време Индия инвестира в Чабахар, единственото иранско пристанище с пряк достъп до Индийския океан, след като получи освобождаване от санкциите на САЩ.

Подкрепяната от Русия железопътна връзка през Иран открива пътя към Централна Азия - включително Афганистан - и "предлага по-кратък маршрут към Европа", казва Вайшали Басу Шарма, бивш консултант в секретариата на Съвета за национална сигурност на Индия. "Развиващите се пазари най-накрая се освобождават от хегемонията, създадена от развитите страни", смята тя.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар