Тройният шок пред европейската икономика

След енергийната криза Европа е изправена пред нарастващ внос от Китай и заплаха от митата на Тръмп

Поредният епизод от търговската война заплашва европейските износители, които през 2023 г. ще реализират продажби в Америка на стойност 500 млрд. евро.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Поредният епизод от търговската война заплашва европейските износители, които през 2023 г. ще реализират продажби в Америка на стойност 500 млрд. евро. © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европа не е известна със своята динамичност, но днес тя изглежда в застой по всички показатели. Изтощена от енергийния шок след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., икономиката на Европейския съюз е нараснала с едва 4% през това десетилетие в сравнение с 8% в Америка; от края на 2022 г. тя и Великобритания не са нараснали изобщо. Ако това не е достатъчно лошо, Европа е изправена пред вълна от евтин внос от Китай, който, макар да облагодетелства потребителите, рискува да навреди на производителите и да задълбочи социалните и индустриалните конфликти. А до една година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да стовари огромни мита върху европейския износ.

Бедите на Европа идват в неподходящ момент. Континентът се нуждае от силен растеж, за да може да финансира по-големи разходи за отбрана, особено след като подкрепата на САЩ за Украйна намаля, както и за да постигне целите си в сферата на зелената енергия. Европейските избиратели са все по-разочаровани и са склонни да подкрепят твърдо десни партии като "Алтернатива за Германия". А дълготрайните пречки пред растежа - бързо застаряващото население, прекалено строгите регулатори и непълната пазарна интеграция - не са изчезнали.

В европейските столици цари трескава активност, тъй като правителствата се опитват да реагират. Те трябва да внимават. Въпреки че шоковете пред Европа произтичат отвън, грешките на европейските политици могат на направят щетите значително по-лоши.

Заплахи от всички страни

Добрата новина е, че най-тежкото от енергийния шок премина: цените на газа паднаха далеч от пика си. За съжаление другите тепърва започват. Изправено пред дефлационно забавяне, китайското правителство би трябвало да стимулира слабото потребление на домакинствата в страната, което би могло да замени инвестициите в имоти като източник на търсене. Вместо това президентът Си Цзинпин използва субсидии, за да стимулира китайската индустрия, която вече представлява около една трета от световното производство на стоки. Той разчита на чуждестранните потребители да подкрепят растежа.

Китай се фокусира върху екологичните стоки, най-вече върху електрическите превозни средства, където до 2030 г. може да удвои дела си от световния пазар до една трета. Това би сложило край на господството на европейски национални шампиони като Volkswagen и Stellantis (чийто най-голям акционер Exor притежава част от компанията майка на The Economist). От вятърни турбини до железопътно оборудване - европейските производители гледат на изток с тревога.

Европа трябва да харчи за инфраструктура, образование, научноизследователска и развойна дейност.

След ноември производителите може да погледнат и на запад. Последния път, когато беше на власт, Тръмп наложи мита върху вноса на стомана и алуминий, като в крайна сметка включи и този от Европа, което накара ЕС да предприеме ответни мерки срещу мотоциклетите и уискито, докато не беше сключено нелеко примирие при президента Джо Байдън през 2021 г. Днес Тръмп заплашва с общо мито от 10% върху целия внос; съветниците му говорят дори за повече.

Поредният епизод от търговската война заплашва европейските износители, които през 2023 г. ще реализират продажби в Америка на стойност 500 млрд. евро (540 млрд. долара). Тръмп е обсебен от двустранните търговски баланси, което означава, че 20-те (от 27-те) държави - членки на ЕС, които имат излишък в търговията със стоки, са естествени мишени. Екипът му също така счита за ощетяващи европейските дигитални данъци, граничния въглероден данък и данъците върху добавената стойност.

Какво да (не) прави Европа

Какво трябва да направи Европа? Пътят напред е осеян с капани. Една от грешките би била да се поддържа твърде строга икономическа политика в момент на уязвимост - грешка, която Европейската централна банка преди е допускала. През последните години банката правилно се бореше с инфлацията чрез увеличаване на лихвените проценти. Но за разлика от Америка, където се харчи свободно, европейските правителства се стремят към по-добри бюджетни баланси, което би трябвало да доведе до охлаждане на икономиката, а евтините китайски стоки директно ще понижат инфлацията. Това дава възможност на европейските централни банки да намалят лихвените проценти, за да подкрепят растежа. Посрещането на външните сътресения ще е по-лесно, ако централните банки предпазят икономиката от спад, който би попречил на съкратени служители да намерят нови работни места.

Друг капан би бил да се копират американският и китайският протекционизъм чрез отпускане на огромни субсидии за облагодетелствани отрасли. Войните със субсидии са игра с нулев резултат и водят до разхищение на оскъдни ресурси - вътре в Европа някои държави вече започнаха надпревара към дъното. Неотдавнашните икономически проблеми на Китай показват недостатъците, а не достойнствата на прекомерното държавно планиране; американската индустриална политика не очарова избирателите по начина, по който президентът Байдън се надяваше, а митата отнеха повече работни места, отколкото създадоха.

Без излишни рискове

За разлика от това търговията прави икономиките по-богати, дори когато търговските им партньори са протекционисти. Индустриалният бум в Америка е шанс за европейските производители да доставят части; евтиният внос от Китай ще улесни прехода към зелена енергия и ще облекчи потребителите, които пострадаха по време на енергийната криза. Целенасочени и пропорционални ответни мерки срещу протекционизма могат да бъдат оправдани като опит да се разубедят Америка и Китай от по-нататъшно нарушаване на световните търговски потоци. Но освен че ще нарани нарочените цели, това би струвало скъпо и на европейската икономика.

Вместо това Европа трябва да развие своя собствена икономическа политика, подходяща за настоящия момент. Докато Америка обсипва своята промишленост с публични средства, Европа трябва да харчи за инфраструктура, образование, научноизследователска и развойна дейност. Вместо да подражава на китайския интервенционализъм, Европа трябва да забележи ползите, които китайските фирми извличат от огромния вътрешен пазар. Интегрирането на европейския пазар на услуги, където търговията продължава да е трудна, би помогнало на фирмите да се развиват, да възнаграждават иновациите и да бъдат заместител за някои изгубени работни места в производството. ЕС следва да реформира своите утежнени и фрагментирани регулации, които също спъват сектора на услугите. Обединяването на капиталовите пазари, включително тези в Лондон, би имало същия ефект. Европейските дипломати трябва да подписват търговски споразумения навсякъде, където те все още са възможни, а не, както стана в няколко скорошни преговори, да оставят фермерите да ги спират. Свързване на електроенергийните мрежи би направило икономиката по-устойчива на енергийни сътресения и би улеснило зеления преход.

Подобна отворена политика в епоха на протекционизъм може да изглежда наивна. Но именно задълбочените и отворени пазари имат потенциала да стимулират растежа на Европа, докато светът наоколо се променя. Когато шоковете настъпват, политиците трябва да се придържат към тази реалност.