Пет сценария за хода на войната: 5/5 Война между НАТО и Русия

Опасенията за подобен хипотетичен сценарий не са напълно безпочвени: във вторник дори латвийският еврокомисар Валдис Домбровскис, който е зам.-председател на ЕК, обяви, че следващата цел на Путин най-вероятно е именно Прибалтика. Според различни анализи на отбранителни специалисти руската армия би могла да прегази трите държави за около 48 часа. Не е ясно обаче дали тя би могла да го стори без ефекта на изненадата и в контекста на очевидните си дефицити и провали, проличали по време на настоящата инвазия в Украйна. Въпреки това в момента големите държави от алианса и по-специално САЩ, Великобритания, Германия и Канада продължават да концентрират тук все повече сили и средства за отбрана.

Ахилесовата пета на юг сме ние

На другия край на източния фланг на НАТО ахилесовата пета в отбраната за жалост е България, тъй като войските на алианса са струпани основно по румънското черноморско крайбрежие между Дуранкулак и устието на р. Дунав. На теория въпросните сили биха могли да защитят сравнително бързо североизточната част на България, където да се придвижат по суша. Южното ни крайбрежие обаче остава почти непокрито и може да бъде отбранявано по земя само от българските танкове Т-72, базирани край Сливен, от малките американски бойни части, трениращи на ротационен принцип на полигон "Ново село" между Сливен и Карнобат, и евентуално с подкрепления по въздух, изпратени на авиобаза "Безмер" край Ямбол.

За щастие руските сили биха могли да атакуват страната ни само с военноморски или въздушен десант, ставайки лесна мишена за разположените сериозни авиационни сили на алианса в региона, както и за прецизни удари с крилати ракети, изстреляни от разрушителите в състава на Шести американски флот и от военноморската група на самолетоносача "Хари Труман" в Адриатика.

Ядрен шантаж

При всички положения и особено в настоящата си ресурсна ситуация Русия би могла да направи само малки и бързи териториални завоевания със сухопътни войски, след което да се опита да приложи гореспоменатата доктрина за "деескалация с ескалация". Става дума за превантивна употреба на тактическо ядрено оръжие с малка мощност, изстреляно от стратегически бомбардировач с една-единствена цел - да ужаси Запада и да го накара безусловно да отстъпи пред перспективата от глобално унищожение.

Според руски военни специалисти ударът дори може да не е по самата натовска армия, а по отдалечена безлюдна точка, например в средата на Северно море между Великобритания, Дания, Холандия и Норвегия. Руските стратези разчитат, че психологическият ефект от това ще е толкова голям, че да накара политиците в САЩ да си зададат въпроса струва ли си да приложим член 5 и всички да умрем заради три малки прибалтийски държави на другия край на света.

Руските стратези обаче до момента, поне в украинската кампания, не могат да се похвалят с много големи успехи и прогностичен талант. Ресурсите на Русия - икономически, а и военни, едва ли могат да стигнат дори за продължителна окупация на Украйна, камо ли за война с НАТО. Употребата на ядрено оръжие без директна заплаха срещу Русия би било ескалация с невиждани до момента размери, която ще настрои срещу Путин буквално целия свят. И ако сега Москва все пак може да разчита на неутралитета на Китай и Индия, използването дори само на тактическо ядрено оръжие ще я обрече на пълна изолация.