Фармацевтите протестираха срещу абсурдно обвинение на прокуратурата

Защо фармацевтите се вдигнаха срещу прокуратурата

В началото на извънредното положение прокуратурата разпореди масирани проверки в аптеките за спекула заради цените и липсата на маски и дезинфектанти. В нарушение на мерките за социална дистанция в аптеките влизаха по 10-12 проверяващи и на практика блокираха работата на обектите.

Това се промени след няколко седмици, защото здравният министър издаде заповед проверяващите да влизат само по един.

Председателят на фармацевтичния съюз и колегите ѝ, обидени от това, че ги наричат спекуланти, настояха прокуратурата да каже къде има спекула.

В крайна сметка прокуратурата не откри спекула в аптеките и го оповести в прессъобщение.

Проф. Асена Стоименова обаче вече се беше изказала критично за работата на прокуратурата и последва светкавичен отговор - повдигане на обвинение за това, че е всяла безпокойство с репликата си за "евентуален недостиг" на лекарства. Абсурдността на обвинението направи посланието много ясно - никой не трябва да критикува оглавяваната от Иван Гешев държавна институция.

Фотогалерия: Фармацевти от цялата страна протестират в защита на председателя на БФС проф. Стоименова

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

Цялата галерия

Пациентите: Не сме в паника от интервютата

В декларация пациентските организации "Заедно с теб" изразиха подкрепа за председателя на БФС.

"Тя не е проявила по никакъв начин безотговорност, тъй като вероятността за недостиг от лекарствени продукти се коментира както от Европейската комисия, така и от СЗО, също и от някои фармацевтични компании. Недостигът на лекарствени продукти е нормален процес през годините и ние като пациентски организации неведнъж сме алармирали институциите, които са намирали решения. Затова считаме, че сега също биха се намерили решения за пациентите, за които евентуално биха липсвали някои лекарствени продукти заради пандемията, както съобщават СЗО и ЕК", казва председателят на организациите Пенка Георгиева.

В декларацията се посочва, че пациентите в никакъв случай не са се почувствали в паника или стрес от изказванията на проф. Асена Стоименова.

"Тя като отговорен експерт винаги говори мотивирано и ние бихме искали да сме информирани навреме, както и институциите също, за да вземат адекватни решения", заключава Георгиева.

В своя позиция Асоциацията на собствениците на аптеки отбелязва, че медийните изяви пред БНР и БНТ не са обществено опасно деяние, напротив - съвсем обосновано може да се приеме, че проф. Стоименова цели постигане защитата именно на обществения интерес, призовавайки аудиторията да не се презапасява с лекарства, понеже това може да увеличи възможността за техния недостиг, а оттам да последват значителни вредни последици за здравето и живота на гражданите.

"От изявленията по никакъв начин не може да се изведе намерение за увреждане на установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Тук е моментът да бъде отбелязано, че по силата на Конституцията, всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала", се казва още в позицията.

Обвиняем заради интервю

Асоциацията на европейските журналисти излезе с остра декларация, в която обяви, че да се обвиняват експерти заради изразени становища в медиите е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

"Асоциацията на европейските журналисти - България, изразява възмущението си и алармира, че за първи път официален представител на професионална гилдия - проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, е обвинен за участието си в интервюта, тоест заради медийни изяви, в които изнася информация от безспорен обществен интерес, а именно възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките", се казва в декларацията.

От АЕЖ отбелязват, че обвинението е неиздържано от законова гледна точка.

"Прави впечатление, че прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив - "буди неоснователна тревога" у гражданите", се казва в декларацията.

Според АЕЖ е абсолютно недопустимо налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв.

"Подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят "да накажат" този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, и имат "смразяващ ефект" не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите", се казва в позицията.

В нея се отбелязва, че във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните са споделили, че са били питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях.

"Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот - това е и смисълът им - да се предприемат съответните превантивни мерки. Напомняме, че фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. Например свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи", се казва в позицията. Журналистите предупреждават, че ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване.

Според тях преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението - действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони.

"Затова се обръщаме пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди", се казва в декларацията.

Асоциацията напомня на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления - като побоя над журналиста Слави Ангелов, тъй като месец след това ужасяващо престъпление в центъра на София нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани.