Прокуратурата обвини председателката на фармацевтичния съюз заради интервюта

Асена Стоименова отказа да разкрие пред "Капитал" конкретните нейни изказвания, които са били инкриминирани от Софийска районна прокуратура, но след като тя разпространи изявление до медиите, от прокуратурата съобщиха, че медийните си изяви се отличавали с висока обществена опасност, тъй като тя е отправила "неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти".

Има ли недостиг на лекарства

Вероятно обвинението срещу Стоименова е повдигнато заради отговори на въпроси в интервютата дали се очакват липси на лекарства - проблем, с който Европейската комисия се занимава активно и преди няколко дни пусна ръководство с препоръки за рационално снабдяване с лекарства, за да се избегне недостигът им в страните членки.

В началото на март Световната здравна организация публикува дълъг списък с антибиотици, лекарства за лечение на високо кръвно, диабет и други, за които се очакват липси заради това, че активните вещества за тях се произвеждат в Китай и Индия.

Няколко седмици след това Изпълнителната агенция по лекарствата в България задължава всички фармацевтични компании, представени в България, да й предоставят на седмична база информация за проблемите, които срещат с производството на активни вещества и посочените в списъка на СЗО лекарства, както и очакваните проблеми със затруднено производство и доставка и на другите лекарства от тяхното портфолио заради кризата с COVID-19.

И решенията на ЕК, и писмото на лекарствената агенция, и списъкът на СЗО са широко известни в здравния сектор и няма лекар или фармацевт, който да не знае в кои лекарствени групи се очаква и има дефицит.

"Престъплението по чл.326 против реда и общественото спокойствие очевидно охранява обществените отношения, свързани с ненужно ангажиране на значителен обществен ресурс за предотвратяване и преодоляване на неблагоприятни изменения, възникнали в резултат на деянието. Какъв значителен обществен ресурс са ангажирали моите интервюта? И каква е обществената опасност? Напротив, аз информирам, като поставям на дискусия и възможните начини за справяне със ситуацията. Ако следваме "логиката" на обвинението, то за същото може да бъде обвинен и изпълнителният директор на Европейската агенция по лекарствата, на чиято интернет страница редовно се качва информация за недостига на лекарства в условията на пандемията от COVID-19 и регулаторните подходи за преодоляването им. Както и представителите на Световната здравна организация, Изпълнителната ръководна група на ЕС за недостиг на лекарства, причинени от големи събития, ръководителите на болници и лекари от девет европейски страни, които заявиха в отворено писмо миналата седмица, че има запаси от някои лекарства само за две седмици, и призоваха за по-голямо европейско сътрудничество за решаване на проблема, както и десетки представители на институции у нас, в ЕС и САЩ, които коментират тази проблематика", коментира в писмото си Стоименова.

Сблъсъкът с прокуратурата...

В опит да защити здравето и интересите на фармацевтите по време на пандемията Стоименова успя да влезе в остър сблъсък с управляващите през последния месец.

В средата на март главният прокурор се намеси в управлението на ситуацията в борбата с коронавируса, извика при себе си кризисния щаб и като цяло им разпореди да си вършат работата. Освен това той обяви шумно, че започва проверка за спекула с основните храни и лекарства, като призова гражданите да подават сигнали на телефон 112.

По това време от аптеките бяха изчезнали маските, дезинфектанти, спирт и някои противогрипни продукти.

Стоименова се опита да обясни публично, че спекула с лекарствата е невъзможна, защото те са регулиран от държавата продукт, и цените на кои продукти се образуват на свободен принцип. Тя коментира, че БФС и фармацевтите нямат нищо против проверките, назначени от прокуратурата, но не са доволни от това, че в нарушение на правилата за социална дистанция в аптеките влизат 10-12 проверяващи от Икономическа полиция, НАП, ИАЛ, РЗИ и Комисията за защита на потребителите, които искат документи, нямащи нищо общо с проверката за спекула, и на практика затварят обектите в натоварен момент.

Стигна се дотам здравният министър да пише писма до проверяващите с молба само една от тях да проверява в рамките на деня, за да не блокират работата на аптеките.

В крайна сметка прокуратурата обяви в писмено становище, че не е открила спекула в аптеките.

Стоименова коментира публично, че прокуратурата трябва да продължи проверките и да докаже откъде точно идва спекулата.

В изявлението си до медиите тя отбелязва, че още преди обявяването на извънредното положение магистър-фармацевтите в България, които представлява, са били подложени на масирани проверки от 5-6 институции едновременно, което затрудни както работата им, така и обслужването на гражданите.

"Неколкократно в медийни изяви както аз, така и мои колеги разказахме как първоначално протичаха проверките и в контраст на това каква е практиката на европейските регулатори в този тежък за всички ни момент.

Безспорно някои структури в тази държава могат да приложат възпиращи методи. Никога не съм подлагала това на съмнение. Напротив, като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. имах възможност да "опитам" на свой собствен гръб похватите им, част от които бяха отразени в медиите. Въпреки заплахите ръководството на Българския фармацевтичен съюз продължи да информира обществото по актуалните теми и да подкрепя българските фармацевти, които са сред медицинските специалисти на първа линия в борбата с COVID-19. И ще продължи да го прави...", казва Стоименова в изявлението си.

Последното изявление на Стоименова във връзка с работата на прокуратурата беше по време на пресконференцията на БФС във вторник, по време на която стана ясно, че по разпореждане на обвинението фармацевти са били глобени за оставен в кашони спирт веднага след доставката му.

...и с другите институции

По време на извънредното положение тя настоя в открито писмо до премиера Бойко Борисов и кризисния щаб за фармацевтите да бъде отделено защитно облекло като за специалисти на първа линия. Началникът на щаба ген. Венцислав Мутафчийски се срещна с нея и заедно обявиха, че ще търсят решение за аптеките.

Стоименова поиска Кирил Ананиев да свика на заседание Висшия съвет по фармация към министъра, за да бъдат взети превантивни мерки за липса на лекарства по време на кризата.

Междувременно здравният министър пусна за обсъждане, а след няколко часа оттегли проектонаредба, според която за времето на извънредното положение фармацевтите да имат право да заместват липсващи генерични лекарства с техните аналози. Българският лекарски съюз категорично се обяви против тази възможност и в следващите две седмици си размени множество декларации, позиции, телевизионни участия и реплики по въпроса кой носи отговорност за лечението на пациентите и кой колко разбира от лекарства.

На 7 април БФС организира онлайн пресконференция, на която бяха дискутирани проверките в аптеките, тяхната работа по време на пандемия, несъстоялата се проектонаредба, логистичните проблеми при доставката на лекарствата. Междувременно Стоименова беше коментирала всичко това в ефира на БНР и националните телевизии. Обикновено в тях тя призоваваше пациентите да не се презапасяват с лекарства, за да не настъпят липси за най-тежкоболните, в никакъв случай да не се самолекуват, да отиват в аптеките само с рецепта и да не молят фармацевтите да им отпускат лекарства, без да има лекарско предписание за тях.

До последно тя не е назовала имена или лекарствени групи, които ще липсват, само изтъкна, че фармацевтичният сектор очаква проблем с активните субстанции за някои лекарства, които се произвеждат в Китай и Индия, но за тях има алтернативи.

Коя е Асена Стоименова

Освен председател на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова е дългогодишен преподавател по фармакоикономика и здравна политика в Медицинския университет - София, с четири магистратури и множество специализации.

Тя е един от най-известните български експерти във фармацията и лекарствената регулация, член на Националния съвет за цени и реимбурсация на лекарствата, а след това - дългогодишен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (от 2014 до 2018 г.) и член на борда на ЕМА - Европейската агенция по лекарствата. В момента тя е и един от четиримата европейци, които останаха в последния кръг на конкурса за избор на изпълнителен директор на ЕМА. Този конкурс ще приключи през ноември и във фармацевтичния сектор смятат, че ударът срещу Стоименова е опит да се попречи на кандидатурата й за ЕМА.

По време на нейното управление в ИАЛ рязко спряха административният натиск и откровеният рекет върху фармацевтичната индустрия, на който компаниите и аптеките бяха обект при управлението на предишни директори. Това беше причината експертната работа на Стоименова да бъде подкрепяна безпрецедентно от цялата фармацевтична индустрия при многократните опити тя да бъде отстранена от поста.

Първият опит това да се случи беше по времето на служебното правителство на Веселин Близнашки. По жалба на уволнени служители той нареди проверка защо Стоименова е отстранила близките до сегашния депутат, а тогава собственик на най-голямата верига аптеки - Веселин Марешки.

Оказва се, че инспектори по лекарствата и експерти, които са издавали лицензи и са проверявали аптеките, са били бивши представляващи фирмите на Марешки, негови адвокати, икономисти, касиери в аптека, техници, бивши служители на хотели и др. От своя страна те пък са затваряли и глобявали без основания, а аптеките са осъдили държавата в търсене на правата си.

Стоименова обяви, че е уволнила "експертите", защото са назначени и работили в нарушение на законите за държавния служител и лекарствата, подаде 49 сигнала до прокуратурата за нарушенията им, а междувременно петте професионални организации в сектора, които никога преди това бяха имали общо мнение за нищо, се обединиха в обща позиция до правителството. То пък се отказа да отстранява директора на ИАЛ.

В лекарствената регулация Стоименова постави България на картата на ЕС, което не се беше случило седем години след приемането ни. До нейното управление заключенията на българската агенция не се признаваха от останалите страни в ЕС. След това България постигна дотогава невъзможното - българските експерти станаха активна част от европейските комитети по лекарствата, агенцията и българските производители бяха проверявани многократно от ЕМА и FDA (Американската администрация по храните и лекарствата) и станаха техен равностоен партньор, България започна да работи по проучванията на новите лекарства с най-авторитетните държави в ЕС, а заключенията на ИАЛ започнаха да се признават навсякъде в ЕС.

Междувременно Стоименова имаше сравнително трънливи отношения с политическите кабинети на различните министерства.

Тя не се съгласи с вноса на турски ваксини по времето на Петър Москов, без да се спазват европейските правила, и заради това заплатата й за дълъг период от време беше по-ниска от тази на началниците на дирекции в управляваната от нея институция.

За разлика от предшествениците си Стоименова не престана да глобява нарушителите в сектора, като всъщност тя е единственият директор на ИАЛ, глобил за нарушения в производството държавната фирма за ваксини "Булбио", чийто принципал, както и на лекарствената агенция, е здравното министерство.

При служебния вицепремиер Илко Семерджиев ИАЛ се превърна в арена на кадрови конфликт. Семерджиев настояваше Стоименова да назначи за свой заместник "само за клиничните проучвания" негов близък приятел, а тя отказваше заради това, че кандидатът е в конфликт на интереси и е собственик на фирма точно за клинични проучвания, медицинска документация и др. Накрая Семерджиев заплаши Стоименова по телефона, тя подаде сигнал в прокуратурата и срещу него беше повдигнато обвинение. В крайна сметка прокуратурата изгуби делото в началото на тази година. По време на целия процес и след това Семерджиев не престана да обвинява Стоименова, че заради нея са толкова високи цените на лекарствата, при положение че ИАЛ не определя цени.

Семерджиев също получи писмо от индустрията в защита на професионализма на Стоименова и с искане тя да не бъде отстранявана.

В края на 2018 г. тя напусна ИАЛ и България, за да живее в чужбина, но остана съветник на здравния министър Кирил Ананиев.

През февруари Стоименова беше избрана за председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), който е съсловната организация на магистър-фармацевтите. Членството в нея е задължително, за да се практикува професията, и съюзът представлява интересите на над 6000 фармацевти, работещи във фармацевтичните компании, дистрибуторите, болниците и аптеките.