Здравеопазване

Сблъсъкът между Иван Гешев и проф. Асена Сербезова приключва в нейна полза

След повече от година и три месеца прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, че с интервютата си тя е създала ковид-паника

Проф. Асена Сербезова в Съдебната палата по време на делото срещу нея

Десислава Николова

Проф. Асена Сербезова в Съдебната палата по време на делото срещу нея © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Пореден случай на целенасочен прокурорски тормоз е напът да приключи безславно в съда, при това - след признанието на прокуратурата, че е било повдигнато обвинение за нещо, което не е престъпление. Става дума за делото, което прокуратурата заведе през април м.г. срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, с обвинение, че е създала паника с две интервюта по БНР и БНТ, в които съобщила, че около пандемията от COVID-19 се очаква недостиг на лекарства.

Малко преди това обаче проф. Сербезова си спечели вниманието на обвинението и лично на главния прокурор Иван Гешев, след като публично обяви, че назначените от прокуратурата масови проверки по аптеките за спекула с лекарства не само няма да намерят нищо, но и сериозно пречат на работата на колегите й и на пациентите, при това по време на пандемията.

Това до голяма степен обяснява защо от всички стряскащи обществото изявления на здравните власти в началото на ковид кризата през миналата година, включително зловещи прогнози за очакван масов мор, главният прокурор Иван Гешев избра да обвини само един човек, и то за твърдение за недостиг на лекарства, което е хроничен проблем, а в условията на ковид кризата беше констатиран както от български, така и от много междунарадни здравни институции. Това беше именно проф. Асена Сербезова (тогава известна като Стоименова, тъй като междувременно сключи граждански брак).

За какво беше обвинението

През април м.г. прокуратурата обвини Сербезова, че е предизвикала паника в обществото, като в интервюта по БНР и БНТ по случай Деня на здравния работник е съобщила, че се очаква недостиг на определени лекарства заради корона кризата и властите трябва да предприемат мерки. В същото време Световната здравна организация (СЗО) вече беше съставила такива списъци на липсващи лекарства, същото направи и българското здравно министерство, а в края на април м.г. МЗ даже издаде и забранителен списък за износ на определени медикаменти, по-късно - и на кислород. По принцип недостигът на лекарства е нормално състояние във фармацевтичната практика и през първите два месеца от ковид кризата се оказа, че са липсвали около 150 вида лекарства по различни причини - маркетингови, логистични, заради липса на субстанции за производство или пък заради производствени проблеми.

Обвинение без престъпление

Година и три месеца след повдигане на обвинението Сербезова е напът да бъде оправдана на втора инстанция, след като днес в съдебна зала прокуратурата, в лицето на прокурор Дочо Дочев от Софийската градска прокуратура, обяви, че не поддържа обвинението, защото не е осъществен състав на престъпление, но без да оттегли протеста. Прокурор Дочев заяви, че в случая става въпрос за изразяване на мнение, изразено пред БНТ и БНР, което няма характера на целенасочено невярно заблуждаващо съобщение за тревога и Сербезова правилно е била оправдана от първата инстанция. (През март т.г. Софийският районен съд оправда Сербезова само след едно заседание по делото.)

"На предното заседание прокурорът каза, че поддържа обвинението, днес вероятно влезе по-разумен представител на това съсловие. Съдът обаче не е обвързан със становището на прокуратурата и това, че прокуратурата не поддържа обвинението, но не го оттегля, задължава съда отново да прегледа доказателствата, да напише решение и да се произнесе в едномесечен срок", коментира адвокат Христо Ботев, който защитава Сербезова. По думите му обаче след днешното заседание той и Сербезова очакват съдът да потвърди оправдателната присъда на първа инстанция.

До стената

След като проф. Сербезова бе обвинена през април м.г. фармацевтите в цяла България месеци наред протестираха с плакати: "Аз съм Асена! Аз съм фармацевт и не се страхувам."

"Във времето, когато цялото общество се бореше срещу COVID-19, вълнуваше се от възможностите да избегне заразата и да лекува заболелите по възможно най-добрия начин, част от което усилие са и магистър-фармацевтите в България, които представлявам, аз получих обвинение, приравнено на телефонен тероризъм за отговор на въпроси, които по това време се обсъждаха съвсем свободно в Европейския парламент, Европейската комисия, Европейската лекарствена агенция и Световната здравна организация. Става въпрос за един проблем, който не е напълно разрешен и до днес около ковид кризата и това са периодичните дефицити на субстанции и готови лекарствени форми, предназначени за лечение на различни заболявания", припомня проф. Сербезова пред "Капитал".

Тя допълва, че не само е получила обвинение, че с тези интервюта е създала неоснователна тревога у гражданите, но срещу нея е била задвижена цялата държавната машина.

"Бях принудена да дам пръстови отпечатъци като закоравял престъпник, беше ми поискана непосилна за моите възможности гаранция от 20 хил. лв., за да не бъда арестувана, бях подложена на пълна данъчна проверка и като физическо лице, и като председател на фармацевтичния съюз, а АДФИ беше изпратена да провери работата ми като изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, какъвто не съм от близо три години. Дори не искам да коментирам стреса, на който бяхме подложени моето семейство и аз от всичко това. Искам да благодаря на всички колеги и граждани, които ме подкрепиха в борбата за правото на професионално мнение и правото на нормалност и свободно слово", коментира проф. Сербезова.

Жалба и до Страсбург

Междувременно адвокатите на проф. Сербезова подадоха жалба по казуса й пред Съда по правата на човека в Страсбург, която е регистрирана още юли м.г., а според адвокат Михаил Екимджиев (защитник по това дело в Страсбург) регистрацията сама по себе си дава реалистични шансове за краен успех. Процесуална специфика на тази жалба е, че тя не е подадена, както това обикновено се прави, след приключване на наказателното дело, а веднага след повдигането на абсурдното обвинение срещу Сербезова, коментира адв. Екимджиев пред "Капитал". Обвинителната теза на прокуратурата, че тя е разгласила заблуждаваща информация, още на този етап категорично може да бъде опровергана от редица доклади на СЗО, ЕМА и др., допълва той.

Вероятно след окончателното произнасяне на българския съд Сербезова ще продължи да търси правата си не само в Страсбург, но и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Отделно от това, на 13 октомври 2020 г. тя заведе и дело срещу прокуратурата за дискриминация и тормоз, но по него все още няма назначено заседание.