Вендетата на Гешев срещу председателката на фармацевтичния съюз продължава

За какво е обвинението

На 7 април, Световния ден на здравето, проф. Стоименова и управителният съвет на съюза дават онлайн пресконференция. После тя дава и отделни интервюта пред БНР и БНТ. На другия ден срещу нея е образувано досъдебно производство за всяване на паника, а на 9 април й е повдигнато обвинение за създаване на фалшива тревога. Причината са изявленията й за евентуален недостиг на лекарства и призивите към гражданите да не се презапасяват. По това време доклади за това как държавите да се справят с недостига на лекарства и защитни средства вече са публикували Световната здравна организация, Европейската лекарствена агенция и Европейската комисия.

В България по същото време Софийската районна прокуратура е разпоредила на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да извърши проверка за евентуален недостиг на лекарства. В края на април въз основа на проверката на ИАЛ и на изпратени съобщения за временен или постоянен недостиг на 125 медикамента по време на извънредното положение, здравният министър издава заповед за спиране на износа на групи лекарства заради установен недостиг.

По принцип недостигът е постоянно явление във фармацевтичния пазар по производствени, логистични и маркетингови причини и всички участници в него се стремят така да организират производството и доставките, че липсата на конкретния медикамент да продължи възможно най-малко.

На какво се крепи обвинението?

По делото са разпитани множество журналисти и експерти, но никой от тях не е заявил, че интервютата на Стоименова пред БНР и БНТ са му създали усещане за паника по време на коронакризата или за фалшив сигнал.

"Обвинението е търсило и някого, за когото със сигурност знаят, че няма да каже нищо хубаво за проф. Стоименова. Това е д-р Илко Семерджиев, бившият здравен министър в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Той не казва нищо по същество, но явно е било необходимо някой да твърди, че тя представлява фармацевтичната мафия и да й бъдат направени данъчни ревизии", смята защитникът й адвокат Христо Ботев.

По време на управлението си д-р Семерджиев беше подведен под отговорност от прокуратурата за това, че е настоявал пред Стоименова негов близък да бъде назначен за заместник-директор на ИАЛ в конфликт на интереси и я е заплашвал. По това време агенцията се оглавяваше от проф. Стоименова. В крайна сметка Семерджиев беше оправдан, но през цялото време не престана да воюва във фейсбук и медиите със Стоименова. Тя пък свидетелства и се конституира като частен обвинител по делото срещу него.

Пример за злоупотребата с правомощия

Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев, който взе отношение по случая още при самото повдигане на обвинението, коментира, че то е не просто прекомерно и лишено от законово основание, но е и емблематичен пример как прокуратурата злоупотребява с конституционните си и законови правомощия да разследва престъпления и да повдига обвинения, като насочва наказателната репресия към хора, които очевидно са невинни, "за да удовлетвори нагона си към институционална отмъстителност и реваншизъм". В случая - спрямо проф. Стоименова, която си е позволила открито да критикува начина, по който бяха провеждани инициираните от прокуратурата проверки в аптеки.

"В най-тежкия период на извънредното положение, когато заплахата от COVID-19 изглеждаше най-зловеща на базата на това, което се случваше в Китай и Италия, под идиотския претекст за спекула бяха проведени масови проверки в стотици аптеки в цяла България. Самите проверки се извършваха едновременно от 10-12 души, представители на различни институции, което точно в този период, в който хората имаха най-много нужда от лекарства, принуди някои аптеки за дни да спрат да работят, за да удовлетворят прищевките на проверяващите. Всичко това беше измислен повод, а спекула с лекарствата не може да има, тъй като те са регулирана стока, и, въпреки тези масирани проверки, данни за спекула не бяха установени. Тогава проф. Стоименова, защитавайки съсловния интерес на своите колеги, излезе с няколко остри публични изявления и скоропостижно се сдоби с обвинение по чл. 326 НК за разпространяване на заблуждаваща информация, която, виждате ли, разтревожила обществото", коментира Екимджиев.

Според него абсурдността на обвинението е очевидна, защото по същото време е имало и категорични данни в множество доклади и съобщения, че има недостиг на лекарства около коронакризата.

"Тенденциозността на прокуратурата се доказва от факта, че досъдебното производство е образувано буквално часове след нейните интервюта на 7 април. Защо е налице откровена злоупотреба? За да се образува досъдебно производство, прокуратурата трябва да събере достатъчно данни за извършеното престъпление, а тези няколко часа категорично не дават обективна възможност разследващите да проверят огромния световен обмен - доклади на английски и френски език например, и никой от тези прокурори не е направил дори елементарна проверка, за да установи дали нейните предупреждения са неверни. Отделно стои въпросът, че няма никакви доказателства, че те са разтревожили някого. Това беше период, в който премиерът говореше за трупове, а главният прокурор призоваваше да се затвори София, защото ще стане страшно. Представителите на тези публични институции в много по-голяма степен тревожеха хората, отколкото едно съобщение, базирано на публична информация, каквото е направила председателят на БФС Асена Стоименова", посочи адвокатът.

Той допълва, че заповедта на здравния министър за спиране на износа на лекарства заради недостиг показва, че към датата на повдигането на обвинението прокуратурата е била наясно с проблема. "Целият държавен ресурс е впрегнат в нелегитимна цел - не за да разкрива престъпление, а за да бъде респектирана и профилактирана проф. Стоименова заради критиките си", смята Екимджиев.

По-големият проблем според него е, че сме делегирали на прокуратурата монопола на държавната репресия, за да ни пази от престъпниците, а тя "използва този ресурс като улична мутра, за да се разправя с хора, които изпълняват гражданския си и професионален дълг и казват, че институциите трябва да вземат мерки".

Според адвокат Христо Ботев най-вероятно криминалната регистрация на Стоименова ще бъде заличена, а тя може да съди България в Страсбург. "Тези, които решават дали да има обвинение, не носят никаква лична отговорност, нито държавата си търси от тях парите, които данъкоплатците плащат за тези обезщетения", посочи Ботев.

"Напротив, не само че не се носи каквато и да било отговорност от конкретния прокурор-престъпник, който е извършил престъпление по служба срещу невинен човек, но изпълнителите на такива поръчкови дела правят шеметна кариера в йерархията", допълва Екимджиев.