Как се подрежда конкурс за директори на болница: повторен опит в "Проф. д-р Александър Чирков"

Бившият заместник здравен министър и управител на НЗОК д-р Димитър Петров кандидатства за независим член на борда и обжалва процедурата

Университетската болница "Св. Екатерина" има да харчи 30 млн. лв. и явно за здравното министерство е важно те да попаднат в правилните ръце.

Десислава Николова

Университетската болница "Св. Екатерина" има да харчи 30 млн. лв. и явно за здравното министерство е важно те да попаднат в правилните ръце. © УМБАЛ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерството на здравеопазването е принципал на 65 държавни болници и избира с конкурси директорите им. Тези конкурси следват много други в администрацията: кандидатурите са минимален брой, а директорите често са предварително известни. Последната масова смяна с такива конкурси (често с един участник), беше през 2021 г. при последните месеци от управлението на ГЕРБ. Държавните болници са апетитни хапки, защото управляват огромни бюджети и също така, получават пари от държавата за ремонти и оборудване, които раздават през поръчки.

В следващото редовно правителство - това на Кирил Петков - здравното министерство успя да извърши едва две смени в бордовете на държавните болници. С едната от директорския пост на кардиологичната университетска болница "Проф. д-р Александър Чирков" беше отстранен проф. д-р Генчо Начев, който я управляваше 16 години. Другата смяна беше в Националната онкологична болница, където с поста се раздели д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър на ГЕРБ, на поста от 2017 г.

Сега дори тази малка промяна е на път да свърши. МЗ опита да назначи нов директор на кардиоболницата миналата година, но се сблъска с протести. Вече при служебния министър беше направен един конкурс, който, нетипично за сектора, беше неочаквано оспорван. По всичко изглежда обаче, че министерството отново се опитва да предреши състезанието с технически похвати. За това сигнализира един от загубилите кандидати - д-р Димитър Петров, който беше заместник-министър на здравеопазването в предишния служебен кабинет и който обжалва конкурса.

"Капитал" очаква отговори от здравното министерство дали изборът на директор и членове на борда е бил прозрачен и кандидатите са поставени при равни условия.

Политическите игри в сърдечната болница

Проф. Начев беше освободен с благодарности от поста, след като министерството оповести космическите заплати на директорите на държавни болници, сред които на второто място с около 35 хил. лв. месечно беше той. Заплатите не взимаха предвид резултатите на лечебните заведения. Според данните тогава проф. Начев си беше разпределял по 1 млн. лв. допълнително материално стимулиране от заплащането на прегледи и избор на екип с негово участие, което идва директно от джоба на пациентите и е прекомерно за държавна болница и за пациенти с тежки кардиологични заболявания. 72-годишният професор направи кампания в своя защита и обжалва уволнението, а след това спечели конкурса за началник на клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, в която работи паралелно от много години.

На поста в София беше назначен за временно изпълняващ длъжността до конкурс проф. д-р Николай Димитров. Той сезира прокуратурата и държавните институции за порочни обществени поръчки и практики в болницата, уволни служители, свързани с частен център, в който се пренасочват и са задължени да плащат пациентите на държавната болница, и срещу него се обявиха 50 души от персонала.

В началото на септември беше обявен конкурс, а Димитров беше уволнен от служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев. За директор беше назначен проф. Валентин Говедарски, завеждащ клиниката по съдова хирургия. За него се смяташе, че е тогавашният фаворит на проф. Начев и е близък с проф. Костадин Ангелов (бивш здравен министър и водач на листа в ГЕРБ).

По същото време парламентът по предложение на ГЕРБ одобри дълго предлаганите от самия Начев 30 млн. лв. субсидия за дообзавеждане на новопостроеното и празно крило на болницата. Така изглеждаше, че с дълго чаканите милиони отново щяха да се разпореждат правилните хора.

Конкурсът беше спечелен от Говедарски, но проф. Димитров обжалва. Мотивите бяха, че липсва методика за оценка на кандидатите, документите за класирането са подправени и той е получил с една единица по-висока оценка от комисията от Говедарски, както и че доказано е оказан натиск върху комисията да "избере" Говедарски. В крайна сметка резултатите от конкурса бяха отменени и беше насрочен нов конкурс.

Конкурс с нови имена

На новото състезание този път се явиха трима кандидати освен самият Говедарски. Това са отново проф. Николай Димитров, както и проф. Димитър Петков (дългогодишен заместник-директор на болницата по времето на Начев и завеждащ кардиохирургията) и доц. Румен Илиев (завеждащ отделение в нея).

За членове на борда също за първи път има две кандидатури - вечният член от повече от 10 години Надежда Бранковска, директор на "Правна дирекция" на Министерството на здравеопазването, и д-р Димитър Петров, дългогодишен здравен експерт, управител, подуправител на НЗОК и заместник здравен министър.

За директор този път е избран друг човек, приближен на бившия директор - проф. Петков, а за член на борда - отново Бранковска.

Обявата за конкурса е качена на сайта на МЗ на 20 февруари 2023 г. В утвърдените от самия него правила министърът е написал, че трябва да изпрати писмо до съответното лечебно заведение с указание обявата да бъде оповестена и на интернет страницата му.

Такава обява не е качена на страницата на УМБАЛ "Проф. д-р Александър Чирков", така че не е ясно дали министърът е изпратил писмо и защо не е проконтролирал пътя му. Така още в самото начало принципът за прозрачност и равнопоставеност на кандидатите е нарушен.

Неравнопоставените

Кандидатите имат срок от 20 дни, за да подадат документи и концепция за управление. Те получават като информация длъжностно щатно разписание с общия брой заети и незаети работни места и годишния финансов отчет за 2021 г., без никакви междинни данни за 2022 и 2023 г. В случая кандидатът не разполага с на практика никаква информация за болницата, нито пък с време да иска такава по ЗДОИ, за да я ползва за писане на концепцията си.

Така двама от кандидатите имат предимство - настоящият изпълнителен директор и неговият заместник, които логично имат достъп до тази информация. В същата позиция е и настоящият член на борда.

"Интересно дали в техните концепции фигурират актуални данни за състоянието на лечебното заведение и ако да, интересно как комисията е поставила кандидатите при едни и същи условия", коментира пред "Капитал" вторият кандидат за член на борда - д-р Димитър Петров. Според него е трябвало при обявен конкурс в края на февруари 2023 г., да се предоставят предварителните отчети за 2022 г., за да могат да се ползват от всички кандидати.

"В сегашните числа липсват каквито и да било данни за състоянието, предвидените инвестиции и дейности в новопостроения нов блок на болницата, което е от фундаментално значение за развитие на концепция и за развитие на дружеството. Всичко това обаче води до драстична неравнопоставеност между участниците в конкурса в достъпа им до актуална и детайлна информация", казва Петров.

Той допълва, че комисията в здравното министерство, която се състои от пет членове, е трябвало да извърши проверка на документите, удостоверяващи съответствието на

кандидатите с изискванията за участие, да изготви протокол за този етап на

процедурата и да премине към отваряне на пликовете с концепциите. Концепциите трябва да бъдат прочетени от всички членове на комисията, след това те да попълнят формулярите за оценка на всяка от концепциите, да извършат проверка на данните и обстоятелствата, които са изложени в концепциите, и да изготвят протокол за

работата си в срок от 14 работни дни.

Петимата членове на комисията успяват да извършат всички оценки на общо шестимата кандидати за рекордните два дни, или 16 работни часа. Това просто не е възможно, ако се предположи, че всяка от концепциите надвишава 300 страници, както обикновено се случва на конкурсите.

"В края липсва информация за получените оценки, както и оповестяване на критериите, по които конкурсната комисия е извършила оценяването на всеки един участник. Това води до предположение, че комисията е повлияна от субективни или други фактори при вземането на решение и не кореспондира с принципите за равенство между съответните кандидати, респективно в прозрачност и обективност на проведената конкурсна процедура", смята д-р Петров и призовава министърът да отмени класирането и да му предостави цялата документация по конкурса. Той казва, че е обжалвал начина на провеждане и резултатите от конкурса, и смята, че комисията е от хора, които изпълняват нареждания на министъра и неговия кръг.