Лекари за милиони

Декларациите показват още, че пропастта между най-ниските и най-високите заплати в здравния сектор е огромна и явно ще продължи да създава напрежение между медицинските специалисти. След като доходите на директорите на болници бяха оповестени, сдружението "Български лекари за ново здравеопазване" разпрати открито писмо до управляващите здравния сектор с въпроси, като например кой определя месечното възнаграждение на директор с петцифрена заплата, докато същевременно болницата е на загуба, а медицинските сестри протестират срещу ниското заплащане.

Ножицата в държавните болници

В България по закон, за да заеме каквато и да било управленска позиция, един лекар трябва да придобие втора магистратура по здравен мениджмънт. Всяко отделение, сектор, клиника и болница могат да се управляват само от специалист по здравен мениджмънт и от никакъв друг експерт, например юрист или икономист. В държавните заведения тези хора се назначават от държавата след конкурс, който се провежда от Министерството на здравеопазването, а в общинските - от общинските съвети и от кмета. Често тези състезания са при липсата на конкуренция и понякога са партийно предопределени. Определянето на възнагражденията на всеки мениджър на болница е индивидуално.

Най-добре платеният директор на държавна болница през миналата година е бил проф. д-р Иван Костов, който управлява "Майчин дом" - София. Той е получил годишна заплата 177 395 лв. (виж таблицата), като освен това има приходи от втори договор 26 720 лв. и 128 хил. лв. от стопанска дейност и др. Той управлява 559 служители, като според последния отчет на клиниката за полугодието лечебното заведение е на загуба 3.6 млн. лв., а задълженията му към доставчици са 4 млн. лв. Приходите на "Майчин дом" за полугодието са 9.587 млн. лв., от които 6.9 са по линия на здравната каса, а 1.4 млн. са от избор на екип, като пациентите са заплащали още за кръвни, генетични изследвания и ВИП услуги. По информация на "Капитал" средната заплата на началниците на клиниките в АГ болницата е около 5300 лв. на месец, а на акушерките - около 1800 лв.

Известният като най-богатия български лекар - кардиохирургът проф. д-р Генчо Начев, директор на УМБАЛ "Св. Екатерина", през миналата година е получил заплата 114 хил. лв., но към нея е прибавил над 310 хил. от стопанска дейност. През полугодието на 2020 г. болницата е получила приходи 17.3 млн. лв. Клиниката има натрупана загуба 5.1 млн. лв. 924 хил. лв. задължения към доставчици и няма просрочени задължения. За сравнение - средната работна заплата на началниците на клиники в "Св. Екатерина" по неофициална информация е над 7500 лв. на месец, началниците на отделения получават средно около 4500 лв.

Сравненията между болничните заведения обаче невинаги са показателни - заплатите в тях зависят от вижданията на мениджмънта, собствениците, но и от вида специалисти, както и от клиничните пътеки, по които работят.

Министерството на вътрешните работи може само да се гордее, че е осигурило на завеждащия бутиковата им болница проф. Ненчо Смилов заплата 122 500 лв., която е по-висока от тази на ген. Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия, който управлява огромна структура в София и цялата страна.

Здравното министерство от две години е въвело стандарт за управление на финансовите потоци в държавните и общинските лечебни заведения. Според този стандарт здравният министър одобрява всеки разход на стойност над 15 хил. лв. и на практика управлението на болниците е ръчно. А тази година има и задължение поне 50% от приходите на лечебните заведения да отиват за заплати на екипа. Затова заплатите на болничните директори, които бяха публикувани в годишните им имотни декларации, показват по какъв начин държавата оценява работата на онези, които управляват и работят в структуроопределящи клиники. Например директорът на най-голямата като постъпления и мащаб болница в България - пловдивската университетска болница "Св. Георги", изобщо не присъства в топ 20 на мениджърите с най-високи доходи (виж таблицата).

Възнаграждението на д-р Антон Петков от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - над 79 хил. лв., например е по-високо от това на директора на УМБАЛСМ "Пирогов" проф. д-р Асен Балтов, който управлява далеч по-голяма, структуроопределяща за здравния сектор в цяла България и работеща денонощно болница. Сегашният здравен министър проф. Костадин Ангелов, който също управляваше една от най-големите болнични структури в България - "Александровска", е бил със заплата 64 684 лв., а директорът на ИСУЛ - с 58 хил. лв.

Директорът на националната психиатрична и неврологична болница - един от най-изтъкнатите невролози в България, академик Иван Миланов, например е стопил дългосрочните задължения на болницата до 0, а краткосрочните са минимална сума, основно за заплати на персонала. Той обаче е със заплата около 49 233 лв., по-малка от тази на повечето управители на общински болници. Сред големите държавни болници най-ниско изглежда възнаграждението на директора на УМБАЛ "Канев" - Русе, който получава 21 хил., но компенсира с втори договор за същата сума. Директорът на правителствената болница "Лозенец" проф. д-р Любомир Спасов не е декларирал заплатата си.

Съществуват, разбира се, и директори и собственици на болници, които са осигурени на минимални работни заплати за сектора и получават около 12 хил. лв. годишно, като например директора на кардиоболница в Ловеч. Все пак трябва да се има предвид, че много от мениджърите и в държавни, и в частни клиники обаче не са декларирали заплатите си.

Цената на общинското здравеопазване

Възможно е да смятате, че мястото на голямата медицина не е в малките 130 общински болници, но техните принципали - местните общини, намират труда на директорите им за значим, а държавата досега не се е възпротивила. Това са болниците в най-тежко финансово състояние, в които държавата всяко тримесечие търси начин да налее допълнителни средства и да продължи съществуването им. Най-често заплатите на управителите на общинските болници са около 50-60 хил. лв. годишно. Но има и такива, които се открояват с доста по-високи възнаграждения.

Например със заплащане 173 хил. лв. е директорът на общинската онкоболница във Варна, а директорът на болницата в Мадан получава 175 хил. лв. Директорката на болницата в Кубрат Павлина Мичева е получила 131 047 лв., директорът на болницата в Карнобат - 127 хил. лв., а директорите на Първа градска болница в София и на болницата в Самоков например получават повече от директорите на "Пирогов", "Александровска" и ИСУЛ, като се има предвид, че в тези общински болници не се развива уникална за страната върхова медицина, не всички от тях са в цветущо финансово състояние и ползват субсидии от държавата.

Логично, всеки, който плаща здравни вноски, би искал те да се харчат по предназначение, а лекарите и сестрите, които се грижат за него, да получават заплати, които съответстват на професионалната им квалификация.

От декларациите обаче е видно, че дори и най-високото ниво в държавните и общинските болници - директорите, с някои изключения, получават заплати, които са несравними с тези в частния сектор и допълват доходите си със стопанска дейност и втори договор, което поставя въпроса на кое са отдадени повече.

В опит да тушира напрежението около заплатите на медиците държавата въведе правило, в сила от тази година, според което поне 50% от приходите на лечебните заведения да отиват за заплати на екипа. Истината обаче е, че плащанията за здраве (под формата на осигуровки, доплащания и дори под масата) в България не са малко (около 8 млрд. лв. по оценки на ЕК и Световната банка). И индиректно потвърждение за това са и сумите, декларирани от някои медици като доход. Въпросът е как тези милиарди в сектора да се управляват ефективно. А заплатите са само част от уравнението.