Устойчивото строителство: 10 въпроса - 10 отговора

4. Какви са разходите за сертификация? Еднократни ли са те или през годините се плащат определени такси?Колко е цялостното оскъпяване на един проект при сертифициране и как се изчислява това?

Стигнахме до най-често задавания въпрос, свързан със сертифицирането – колко ще струва. Всяка от системите има такси - един път за регистрация на проекта в нея и след това за преглед на документацията и издаването на сертификат. Принципно това са двете основни такси, които са определени от съответните системи и са базирани на квадратурата на проекта. Освен това има и такса, която се заплаща на конкретния специалист, който ще оцени документацията и ще помогне на екипа да я изготви. Тези такси варират на базата на пазара и са все още доста относителни в България поради факта, че няма достатъчен обем на сертифицирани проекти, на чиято база да се определи някакъв стандарт в цените за тези специализирани услуги.

Колкото до оскъпяването на проекта, погрешно все още се говори, че една устойчива сграда ще струва много повече. Тук от голямо значение е какво сравняваме като база – една офис сграда, която е планирана да бъде изпълнена като клас А, може да не претърпи никакво оскъпяване, особено ако процесът се започне по-отрано. За сграда, която се планира да е от средно качество, може да се наложи да се прибавят елементи като по-качествени и икономични ОВК системи и по-добри строителни материали. В този случай обектът ще се оскъпи, но инвестицията ще се върне с последствие чрез повишената енергоефективност например.

5. По какъв начин и за колко време се връща инвестицията в подобен сертификат?

Както вече споменах, първоначалната инвестиция почти във всички случаи се връща, и то относително бързо. Това става, от една страна, от повишената ефективност на сградата, което се равнява на намалени оперативни разходи, от друга страна, от по-доволни обитатели, които са с повишена продуктивност и намалено отсъствие от работа. Сертифицирани сгради обикновено се продават за най-високата пазарна стойност, както и взимат по-високи наеми, продават се и се наемат по-бързо. За времето е трудно да се коментира, тъй като зависи от много фактори, както и от самия пазар. В много държави устойчиви проекти, които могат да демонстрират резултати, се възнаграждават от данъчни облаги, по-ниски банкови лихви и други финансови стимули, които допринасят за по-бърза възвращаемост.

6. Може ли една сграда да се сертифицира по повече от една система? Правили се и с каква цел?

Една сграда може да се сертифицира по колкото системи желае. Обикновено няма нужда от това, особено на пазари, където една от системите е официално призната или където инвеститорът има конкретно изискване. Ако фирмата е британска, принципно се сертифицира по BREEAM, ако инвестицията е американскa - по LEED, a aко е на германска компания - по DGNB. Има случаи, в които инвеститорът желае две от системите, за да задоволи различни корпоративни интереси или да демонстрира ангажираност към устойчивото строителство. Например проектът на Райфайзен банк, която е австрийска банка, ще се сертифицира по немската система DGNB, както и по американската LEED. Същото важи за американски проекти във Великобритания, които се сертифицират по LEED и по BREEAM например.

7. Следи ли се какви материали и технологии се използват при последващата поддръжка и обновяване на сертифицираната сграда? Какви са критериите в тези случаи?

Да, следи се. Когато една сграда е сертифицирана, впоследствие съществува изготвена стратегия за поддръжка, промени и ремонтни дейности. В тази стратегия може да е описано какви материали се препоръчват или дори изискват и забраняват. Колко строго ще се изпълнява това вече зависи от инвеститора или фасилити мениджъра. Критерии относно материалите включват неща като нивото на летливи органични вещества, съставките на материала и тяхното качество, откъде произхождат суровините и къде е произведен материалът.

8. Ако не бъдат спазени изискванията в тази посока, може ли сградата да загуби сертификата си? Има ли подобни случаи в практиката?

Сертификати се издават на базата на документация, която се проверява от одитор или консултант и от съответния орган, който администрира системата. След като бъде издаден сертификатът, не може да бъде загубен, след като процесът на одитиране приключи. Сертификатите обикновено са годни за опредено време, след което сградата може да се ресертифицира като съществуваща. В този случай се разглеждат различни параметри и се правят измервания, свързани с оперативните дейности. Процесът по ресертификация обаче е различен за отделните системи. 

9. Как системите за устойчиво развитие са се отразили върху строителните технологии и материали?

С популяризирането на системите за устойчиво развитие пазарът на строителни материали и технологии определено се трансформира в последните 5 - 10 години. Бои и лепила се произвеждат без миризма и с ниски количества на вредни емисии на летливи органични вещества. Мокети и подови настилки се правят почти изцяло от рециклирани материали и без употребата на продукти на петролна основа. Химикали като формалдехид драстично намаляха в производството на строителни материали. Коефициентът на рециклирани елементи се повишава непрестанно. Употребата на девствени природни ресурси става по-скъпа и съответно намалява, както и алтернативните варианти непрестанно се увеличават с непрестанно повишаващо се качество. Поддръжката на чиста и екологично отговорна строителна площадка започва да става стандартна практика, както и сортирането на строителни отпадъци и тяхното рециклиране. Въздействието на тенденцията към устойчиво строителство е неоспоримо.

10. Какви са най-честите проблеми при сертифициране на стари сгради и има ли такива, които не могат да постигнат стандартите на даден сертификат?

Определено има потенциални проблеми при сертифициране на стари сгради. Липса на адекватна изолация, стари пропускливи дограми и прозорци, стари електрически инсталации и уреди и неефективно отопление са само част от факторите, които правят старите сгради високи потребители на енергия. Същото важи и за водоснабдителните системи, стари тръби, кранчета, тоалетни, чрез които се губи много повече вода от необходимо.Освен това в старите сгради често се намират вредни материали и вещества, които замърсяват вътрешната среда и понижават качеството на въздуха. Въпреки тези предизвикателства чрез тяхната идентификация и подобрение повечето сгради успяват да получат сертификат при избор за участие в програма за сертифициране. Резултатът за стари сгради, които са предприели процеса на сертифициране, е, че в почти всички случаи те са с повишена енергийна ефективност, по-добро качество на вътрешния въздух и среда и повишена функционалност.