Собствениците на "Алмар сийфуд" планират разширяване на предприятието
Очаква се инвестицията да бъде в размер на около 3 млн. лева
Сашка Панайотова
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Предприятието за преработка на скариди и други черупчести морски организми в Айтос "Алмар сийфуд" вече достига натоварване на капацитета си до 98%. В айтоската фабрика се белят, мариноват и опаковат скариди, внос от Северно море. Тук има възможност да се преработват около 2500 тона скариди на година. Готовата продукция е основно за външния пазар – Швеция, Норвегия, Дания, а контрагенти са едни от най-големите световни търговски вериги в рибния бранш.
Само за първите шест месеца след откриването й през 2014 г. фабриката на "Алмар сийфуд" постига оборот от 1.854 млн. лв. През 2015 г. дружеството успява да постигне ръст на оборота си от 964% с резултат 19.7 млн. лв., който го изведе на първо място в класацията "Гепард" на в. "Капитал" за най-динамично развиващите се малки и средни предприятия в регион Бургас. "Ако продължава това възходящо развитие, предвиждаме в рамките на година да започнем подготовка за разширяване на предприятието", казва Ивайло Русинов, съсобственик в "Алмар сийфуд", както и в още две компании за преработка и търговия с риба - "Атлантик" и "Пасифик". Има всички условия и 2017 г. да бъде силна за нас, смята Русинов.
Удвояване на площите
Сега предприятието в Айтос разполага с 2800 кв.м застроена площ. Плановете на собствениците са да се изгради още едно предприятие със същата големина в близост до сегашното. Около 3 млн. лв са вложени в построяването на базата на "Алмар сийфуд" до момента. Собствениците смятат, че още толкова средства ще бъдат достатъчни за изграждане и на новите производствени помещения. Във фабриката работят между 270 и 300 души.
"Основният ни проблем с работната ръка е през лятото, защото през летния сезон хората предпочитат да бъдат ангажирани с туристическия сезон. За да задържим работниците си, им предлагаме редица социални придобивки - храна, дрехи, обучение", казва Русинов. Заетите в производството са предимно от Бургас, Айтос и околните села. "В началото на годината въпреки тежките зимни условия успяхме да изпълним нормата за януари, независимо че през някои от много студените зимни дни работехме с половината от работниците. Имаше дни, в които изобщо не работехме, но въпреки всичко се справихме."
Още инвестиции
Другата компания, в която Русинов е съсобственик - "Атлантик", също развива дейност в областта на търговията с риба. Компанията, която е един от най-големите вносители и износители на риба в България, откри през 2015 г. първото рибно тържище в страната - Fishland. То се намира на входа на Бургас, срещу магазин "Джъмбо", и предлага на едро всякакви рибни продукти. Инвестицията е в размер на 11.8 млн. лв., като от тях 4.5 млн. лв. са еврофинансиране по ОП "Рибарство". Fishland разполага със седем хладилни помещения, всяко с капацитет 20 тона. Инвестицията включва още четири хладилни помещения с капацитет по 500 т. В тях се складира стоката, която не е продадена през деня като прясна и охладена.
Тържището разполага и с 20 хладилни камиона за транспорт, които са на разположение на клиентите. Fishland се захранва с енергия от соларни панели, разположени на покрива му. "За нас тази инвестиция е успешна. Там също постигаме добър ръст независимо от това, че ръстът на българския пазар не може да бъде на нивото на експортно ориентирания пазар", казва Русинов. Тържищната търговия според него е по-високо ниво на търговия, където риболовците и рибопреработвателите имат пряк контакт с консуматорите. "По този начин се ликвидира една голяма част от посредниците, ликвидира се и сивият сектор в нашия бранш", допълва той.
В основата на построяването на тържището стои основно продажбата на прясна и охладена риба, която да стига по-бързо до крайния клиент от първа ръка.
"Атлантик" има няколко фабрики - във Варна, Созопол и Айтос за преработка на риба и рибни продукти. Всички те са свързани с експорт – 90% от производството е за износ. От тях 90% са за ЕС и 10% - за страни от Далечния изток. "Работим най-лесно с ЕС. Особено в Северна Европа, която е сравнително слабо засегната от кризата", казва Русинов. "Основното предизвикателство пред всеки български производител, който е на международния пазар, се крие в това да успее да даде повече на работниците си в социално-финансов план, но в същото време така да оптимизира производството си, че да успее да неутрализира непрекъснато нарастващите разходи", допълва Русинов.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.