Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Според януарския месечен бюлетин на Европейската централна банка, за 2010 г. цената на пшеницата се е увеличила с 91%, на царевицата – с 57%, на соята с 33%, а на захарта – с 32%. Много хора казват – световна тенденция, нищо не можем да направим! Какви сме ние в България, че ще се противопоставяме на световните пазари? На пръв поглед това е вярно. Обаче последната финансова криза показа, че пазарите съвсем не са идеални, не се саморегулират, а бездействието на правителствата, прикрито зад различни неолиберални теории, се плаща прескъпо от данъкоплатците.
Подобно увеличение на цените на хранителните продукти имаше и през 2007 г. Тогава обаче това увеличение беше напълно компенсирано с повишаването на доходите. Увеличаването на цените на основните хранителни продукти и на горивата засяга най-тежко хората с най-ниски доходи. По данни на Световната организация по прехраната през 2010 г. в света от недохранване са страдали 925 милиона души. В най-развитата икономика – тази на ЕС, 79 милиона души от общо 480 милиона живеят под прага на бедността, а през миналата година 16 милиона са разчитали на подаяния с храни от благотворителни организации, за да оцелеят. Голяма част от българите живеят около и под прага на бедността. При това положение е цинично правителството да не прави нищо и да се крие зад тенденциите в световните пазари.
Първата и най-бърза мярка, която може да се предприеме, е да се увеличат доходите на най-засегнатите - пенсионери, социално слаби, млади семейства, самотни родители, хора с увреждания. Те и без това пострадаха сериозно от замразените от две години насам доходи, намалените социални плащания и натрупаната инфлация. Високите цени увеличават приходите в бюджета, следователно средства за увеличаване на доходите би трябвало да има.
Цените също не са свещена крава. Правителството може да им влияе както самостоятелно, така и чрез участието си в ЕС. Факт е, че на общия европейски пазар дори цените на борсови стоки са далече от изравняване. По данни на Евростат за 2009 г., цените на храните и тютюна в България са близо два пъти по-ниски от средните за ЕС (53%) и почти три пъти по-ниски от най-високите в ЕС (в Дания - 45% над средните в ЕС). Съответно при зърнените храни цените у нас са били 67% от средните в ЕС (при 63% в Полша и 134% в Дания). Националните особености имат значение и те съвсем не са свързани само с покупателната способност. Как да си обясним, че през миналата година в България имаше много добра реколта на зърнени култури, а днес цените на зърното и олиото се измерват с високите стойности в рамките на ЕС? Правителството можеше да наложи известни ограничения на износа на зърно, а още по-добре – да изкупи достатъчно интервенционни запаси, когато цените бяха все още много по-ниски. Въобще използването на държавния резерв за омекотяване на резките колебания на основни стоки - случайно или умишлено, се подценява. На следващо място правителството може да повлияе на цените чрез данъците. Това се отнася особено за акцизни стоки като горивата и тютюна. Процедури за това има, както за незабавно действие, така и за задействане на механизми в рамките на ЕС.
Когато се оправдаваме с пазарите, сигурни ли сме, че пазарът на зърнени храни или на горива в България няма дефекти? Защо няма ефективно действащ борсов пазар, на който освен спотови, да се сключват и фючърсни сделки? Защо малките производители не могат да участват на пазара директно? Защо въпреки високите цени, те изпитват финансови трудности? Защо няма прозрачност по цялата верига на доставки – от суровините, до готовите продукти? Отговорите на всички тези въпроси се намират в неумението или нежеланието на институциите да създадат прозрачен пазар, който да дава сигурност на участниците в него. По подобна причина впрочем все още нямаме и енергийна борса – защото някой няма интерес от прозрачност и предвидимост. Подобна незаинтересованост единствено увеличава цените за потребителите.
Многобройни изследвания на Европейската комисия показват, че резките и значителни колебания на цените се дължат до голяма степен и на преработвателната индустрия, както и на дистрибуторите в търговията на дребно. Тяхната негативна роля се доказва от ниските доходи на производителите на суровини, въпреки хвърчащите цени на дребно. Съществува ли такъв проблем в България? Могат ли институциите да се намесят и да го ограничат?
Това, което може да се направи чрез ЕС, е да се облекчи вносът на селскостопански суровини от трети страни. Тема, широко обсъждана от европейските институции е и ролята на финансовите спекуланти, които значително ускоряват колебанията на цените на хранителните и енергийните суровини. Вследствие на договорености в рамките на Г-20 в момента в ЕС се приема законодателство за ограничаване и повече контрол върху сделките с различни финансови инструменти, които до този момент не попадат в рамките на пазарната регулация. Работя по някои от тези регулации, но до този момент не съм забелязал някакъв интерес на български институции към тях.
Нито една от тези мерки сама по себе си няма да премахне резките колебания в цените на храните и горивата. Но това не означава,че правителството не може да разработи и да прилага цялостна програма от подобни мерки. Тя със сигурност ще има ефект и най-малкото ще ограничи дефектите, които има в днешните пазари. При всички случаи, вместо празни разсъждения, с които са се отричат все още невзети мерки, е по-добре да се направи максималното. Така, както се прави в други страни от ЕС и в европейските институции. Дано поне фактът, че цените на хранителните продукти през 2010 г. са най-високи за последните 20 години (откакто Световната организация по прехрана ги измерва) и тази тенденция се задълбочава, стресне правителството и го накара да види, че обедняването вече разрушава основни тъкани и ценности в обществото.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.