Мария Неева

Основният проблем, характерен за всички форми на субсидиране, дали чрез европейски фондове или със средства от националния бюджет, е липса на необходимото знание за адекватна промяна. Нобеловият лауреат по икономика Ф.А.Хайек засяга този проблем в статията си "Използването на знанието в обществото", като посочва, че цялото налично знание е разпръснато и всеки отделен индивид притежава само малка частица от него. В конкретния случай се осъществява разпределение на средства за различни региони и сектори, а за да бъде ефективно това, е необходимо огромно количество информация. Всеки регион има специфични особености, продиктувани от множество фактори, които оказват влияние, и е наивно да мислим, че може да се събере на едно място цялата тази информация и да се предвидят всички възможни променливи. Опитът за намаление на различията между регионите особено чрез еднакъв подход във всеки от тях (чрез финансова помощ) не може да доведе до еднакви резултати. Изразходването на повече пари невинаги означава растеж. Съответно различните проблеми изискват различни подходи за решаването им.

Средствата от европейските фондове са на практика предоставен ресурс за подобряване на икономическото състояние на държавите и намаляване на различията между равнищата на развитие на отделните региони със специално внимание към най-необлагодетелстваните. Основна предпоставка за ефективно управление на тези средства е наличието на работещи институции, т.е. качествено правораздаване, върховенство на закона и администрация в оптимален размер. Доказателство, че тези предпоставки липсват у нас или не са необходимото ниво, са не само докладите и изследванията, но и прекратените процедури – например "Технологична модернизация" по Оперативна програма "Kонкурентоспособност", финансираща технологични паркове. Общият процент на приключилите договори за безвъзмездна финансова помощ по първата приоритетна ос на програмата е изключително нисък – приблизително 5% от всички договори.

Дори да приемем, че през следващия програмен период администрацията ще се справи с тези недостатъци и средствата от фондовете се усвояват по-ефективно, остават проблемите, свързани с преразпределението на ресурси. За да получат съфинансиране, предприятията трябва да отговарят на определени условия и да покрият дадени критерии, т.е. те израходват ресурси (на данъкоплатците), за да отговорят на административни изисквания. Следователно се променя приоритетът на фирмите. В нормална среда всеки търговец се стреми да произведе продукт (или услуга), който да се хареса на възможно повече потребители. Когато обаче е наличен административно разпределян ресурс, фирмите вече започват да работят, за да изпълнят условията на регулаторния орган, отпускащ средствата, а не желанията на потребителите, които всъщност би трябвало да са на преден план.

Подпомагането с ресурси дадена фирма или отрасъл с цел постигане на определени резултати, които не биха се случили без тази помощ (или поне в същото време), създава предпоставки за погрешни изводи и оценки не само на бенефициента, но и на всички останали участници в икономическите процеси.