Стефан Манов

Останалият единствен въпрос на референдума на 25 октомври – за гласуването по интернет, – е само на пръв поглед въпрос за изборните правила и технологията на вота. Става дума за нещо много по-дълбоко и сериозно. По същество, въпросът търси отговори за бъдещето на българската нация. Днес реалността е, че около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната. Няма българско семейство, което да няма близък или роднина заминал в странство. Десетки хиляди млади българи са студенти в чужбина. Това е сериозно предизвикателство за българската нация. Шансът на емигрантските нации в края на 20 век и началото на 21ви век, за разлика от процесите протекли в края на 19ти и началото на 20ти век, е че съществуват новите технологии. Това е инструментът, липсвал тогава, който може да предотврати излизането на емигранта от националната орбита и претопяването му в новата среда. В днешния глобален свят, в който мобилността става нормата, а не изключението, нациите престават да са затворени в една географска територия. Именно новите технологии стават свръзката, която може да поддържа национална кохезия отвъд пространството, а и времето. Въвеждане на гласуване по интернет би било най-напред средство българите зад граница да могат широко да участват в националния демократичен дебат, в структурирането на институциите на представителната демокрация. Това ще е силен знак, послание към тях, че нацията държи те да са (останат) част от нея.

Ето това е същината на въпроса, поставен с референдума на 25-и октомври: смятате ли, че 25 години след приемането на българската конституция, в която тогава законодателят е записал, че всички български граждани имат равни права и задължения, без значение къде се намират, но и след масираната емиграция през тези години, българските граждани в чужбина трябва да останат част от нацията? Електронното дистанционно гласуване вече не е нещо екзотично. Редица държави го практикуват от години. На последните избори в Естония над 30% от гласоподавателите в т.ч. в страната, са гласували по интернет. Много показателно е нарастването на избирателната активност сред норвежците в чужбина: при проведен наскоро пилотен проект за интернет вот тя се покачва с над 10 пункта!

Французите от чужбина избират вкл. по интернет 11 депутати от избирателни райони зад граница. На изборите през 2012 г. гласуват 220 000 души, от които 57% по интернет. По интернет се провеждат и изборите за т.нар. консулски съветници по държави, както и за членовете на Асамблеята на французите от чужбина – специфични представителни органи на французите зад граница, които в последствие излъчват 12 сенатори в горната камара на парламента (от общо 343). Примери не липсват и в редица други държави.

Сигурността на интернет вота е тази на интернет банкирането. Днес мнозина оперират с парите си във виртуален клон на своята банка или правят покупки по интернет без никакъв риск. Обратно на това, което се смята, интернет гласуването е начин да се намали контролирания и корпоративен вот. Възможността да се гласува от вкъщи дава повече свобода на гласуващите в малки населени места, които инак могат да са зависими от местния крупен работодател или кмет. Това е така, защото техният вот не може да бъде проследен и "отчетен" от брокера на гласове; както се случва в малките избирателни секции със 100-150-200 гласували, където лесно се проверява дали предварително зададеното число бюлетини за съответната партия е изпълнено. Освен това, технологията за интернет вот позволява избирателят да може да гласува електронно неколкокртано и да промени вота си, ако първоначално гласуването е било извършено под натиск. Така запазването на тайната на вота е в ръцете на избирателя.