Статуквото май ни устройва, а?

Искам още веднъж да подчертая нещо, което казах и в първоначалната си теза, а именно, че реформата в образованието е функция на повече от един стандарт. Стандартите са общо 18. Сред тях са тези за учебното съдържание, за оценяването, за управлението на качеството, за физическата среда... общо 18. Тезата на колегата Мария Николова се базира върху отхвърлянето на възможността за други промени, освен на свещената крава в лицето на броя учебни седмици. Повече учебни седмици? Не, топло е и нямаме климатици! Повече учебни седмици? Не, учебното съдържание е тежко и много натоварено! Повече учебни седмици? Не, какво повече ще научат децата за една седмица!

Добре де, ами нали затова са другите стандарти. Хайде да заложим промените там, а?

Иначе, ако следваме изложените от опонента ми аргументи, ето какво излиза:

Температурните условия диктуват размера на учебната година. Учим само когато не е много топло. За студеното не обелваме и дума, защото тия проклетници във Финландия учат, та им пращят ушите. Да, ама и там, където е топло, също учат. Ето например в Израел учат от 1 септември до края на юни. Т.е идеята, че учебната година се движи като часовите пояси, а ние сме нещо като "образователен Гринуич", не е вярна. Иначе според предложената аргументация тя следва да се увеличава към Лапландия и да намалява към Екватора.