Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако имаше състезание по най-бързо отхвърляне на идеи за реформи, през последните месеци щеше да има сериозна конкуренция. Първо бяха промените в съдебната система, след това в МВР, а сега и в образованието. До 9 ноември трябваше да има обществено обсъждане на първите конкретни приложения на новия Закон за предучилищното и училищното образование, който парламентът прие през октомври. Въпросите са ключови и изискваха ясни аргументи на взимащите решения и възможност за конструктивна критика от участниците в системата.
Вместо това обаче разговорът се превърна в медийна истерия. Управляващите пропуснаха момента да обяснят ясно какво искат да променят, с каква цел и кога. Затова след публикуването на предложенията в публичното пространство започнаха да излизат на парче различни части от тях. Първо, колко дълго ще учат първокласниците, после намаляват ли часовете по философия, след това ще се преподава ли "Балканджи Йово" и така нататък. Всяка идея беше публично разгромявана с емоционални, а понякога и абсурдни аргументи. Различните гилдии защитаваха статуквото в своите области, вместо да предложат вариант за алтернатива. Не че стандартите са идеални - има много какво да се дискутира по тях, въпросът е това да става по градивен начин. А ако политиците дават на заден след всяко протестно писмо или гръмко медийно заглавие, ясно е, че няма да се стигне доникъде.
Съсредоточаването върху брой часове, учебни седмици и литературни произведения освен това зае мястото на важните въпроси. Като тези защо българските ученици не могат да мислят логично и критично или защо учителите са демотивирани и не се развиват професионално. Забравихме да говорим за това какво искаме да се промени в образованието, за да могат тези проблеми да се решат. Ако го искаме въобще.
5 коментара
Ние винаги слагаме каруцата пред коня. Първо трябва да уточним какви знания и умения трябва да имат завършващите. Днес децата излизат неподготвени за нищо в живота. В най-добрият случай имат някакви познания по английски и компютри, а това означава, че целта на нашето образование е подготовка на емигранти.Тези млади емигранти са лесно приспособими в чужбина и никога няма да се завърнат обратно. Ако това е ефекта от нашето образование, то то трябва да стане платено.
Кому е необходимо да се задълбочаваме толкова в българския език и литература. Дали да не опростим материала и да намалим скоростта на усвояване. А в същото време да увеличим времето за подготовка към живота и придобиване на различни умения. Техникумите и СПТУ могат да бъдат много добра посока.
Най-лошото е, че в голяма част от приказките срещу която и да е реформа прозират чисто политически цели и щения, а това говори най-вече за безотговорно отношение към бъдещето на България изобщо!
след всичките контрааргументи против реформите от последните месеци, оставам с впечатлението, че освен дълбоко корумпиран в душата си, българинът е преди всички невероятно страхлив и още по-невероятно мързлив.
До коментар [#1] от "proizvoditel":
Какво по дефиниция означава да бъдеш "готов за живота"?
Това си е едно кухо клише! Навремето жаргонът гласеше, че за живота не е готова жена, която не е раждала и мъж, който не е бил в казармата!
Пречупени през днешната призма, това са младите циганки и мутрите... Истината е, че резултатите на днешните младежи са точно такива, каквито обществото иска да бъдат. Мнозинство на последните избори спечели милиционерската партия(и то какво...), а фуражките никога не са били символ на грамотност и ерудиция! Нека си спомним само как Борисов във филма на Бенатова учеше английски. Е, така бащицата ще научи и всички младежи!
Колкото по малко рИформи, толкова по-добре.... !!
Еле пък нещастното образование зарИформирали са го от 1957 година насам.... аман!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.