Георги Петров

2. Защото натрупаният дефицит в НЕК е резултат на държавни – правителствени и регулаторни решения. С решение на Министерския съвет и с няколко писма за правителствена подкрепа са подписани дългосрочните договори с американските централи; с решения на Министерския съвет се възобнови строителството на АЕЦ "Белене" и в последствие се прекрати; с решение на Министерския съвет НЕК е определена за инвеститор при изграждане на Хидровъзел "Цанков камък" въз основа на Меморандум за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти за съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия. Проектът се финансира от дружеството със собствени средства и дългосрочни кредити;

3. Защото проекта "Цанков камък" включва освен ВЕЦ и изграждане на язовир и нов пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа. И двата обекта – язовира и пътя са публична държавна собственост, съгласно българското законодателство. Търговското дружество НЕК от свое име и за своя сметка е финансирало и изградило обекти, които не следва да са в имуществото на дружеството, а са обявени по закон за публична държавна собственост. Този тип разходи е невъзможно да се възстановят през цената на продаваната електрическа енергия. Разходите на НЕК ЕАД за реализацията на обекти публична държавна собственост са около 900 млн.лв, които до момента не са компенсирани на търговското дружество от държавата;

4. Защото в дружеството има траен тарифен дефицит, предизвикан от решения на енергийния регулатор. Още през м.юни 2014 г. ДКЕВР, сега КЕВР, е признал в своето ценово решение № Ц-12 от 30.06.2014 г., че НЕК има общ дефицит от регулирана дейност на стойност 1.494 млрд. лв към 30.06.2014 г., който продължава да нараства и с последващите решения;

5. Защото нямаше адекватна политика за насърчаване използването на възобновяеми източници и изпълнението на националните индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.

Крайните снабдители (трите ЕРП-та, бел. ред.) изкупуват 2/3 от произвежданата от ВЕИ в страната електроенергия, като в същото време са освободени от всякакви рискове – неточни прогнози, невключване в цената на електроенергията на необходимите разходи за закупуване на тази електроенергия, некомпенсиране на разходите и др. НЕК е финалният платец за тази скъпа енергия и поема всички рискове.

Накрая бих искал да обобщя:

Моето виждане е, че Държавата следва да приложи механизъм за компенсиране на НЕК ЕАД за нанесени щети от грешни решения и политики. Този механизъм във всички случаи следва да осигури ликвидност на дружеството в краткосрочен план, а в дългосрочен план може да се осъществи програма за възстановяване на средства на Държавата, които да бъдат генерирани от дивиденти на оздравените дружества в системата на БЕХ.