Китайско чудо за два дни

Към повечето такива новини е редно да се подхожда с огромна доза скептицизъм - дотук всички китайски инвестиции се свеждат до една купена софтуерна компания, малко земеделие и минимално участие в затворения вече завод на "Грейт уол". Но самият факт, че срещата ще се проведе сега, е донякъде изненадващ и доста показателен за климата на отношенията между ЕС и Китай.

Изненадващата дипломатическа победа

Само допреди няколко месеца от Китай идваха слухове, че следващата среща във формата 16+1 ще бъде отложена. Според експерта по отношенията на ЕС с Китай Франсоа Годмон, от Европейския съвет за външна политика, тази информация е била подхранвана от високите нива на китайското правителство. "Пекин беше очевидно разочарован от ефектите от този формат - срещи веднъж годишно. Мисля, че това беше отговор на разочарованието в самите страни партньори, които очакваха повече инвестиции в резултат на срещите", обяснява Годмон. Той не крие изненадата си от насрочването на срещата, която се пада малко преди големия форум ЕС - Китай на 29 юни.

Дипломатически източници посочиха, че българската страна се е активизирала сериозно, за да успее да осъществи планирания форум. Срещата беше обявена още миналата година по време на срещата в Будапеща, без да бъде фиксирана конкретна дата. Това, че форумът е в първата половина на годината, веднага след председателството, е някаква победа за София, смята Годмон. Ползвайки инерцията от ръководенето на Съвета на ЕС, София ще бъде домакин както на китайския премиер Ли Къцян, така и на държавни ръководители от цяла Централна и Източна Европа.

16 минус 11

Форматът 16+1 е създаден през 2012 г., като обединява доста разнородни държави - от Балтика до Черно море, както и 11 страни в ЕС и 5 извън съюза. Той беше вписан като част от общата инициатива за "Един пояс, един път" - мечтата на Пекин за съживяване на някогашния път на коприната и свързване по суша с Европа през Азия.

България се включи в него с постепенно растящ ентусиазъм. Лишена от големи западни инвестиции, София искаше да привлича такива от втората по големина икономика в света. Оказа се, че това не е особено лесно. По време на срещата в Суджоу през 2015 г. българското правителство изсипа един тон инфраструктурни проекти на масата, от които нито един не беше развит. Една от основните причини е, че много от тях нямат особен икономически смисъл или са твърде дребни за Китай, а от друга страна, китайските компании трябва да се борят за тях на състезателен принцип. "Голямата вълна на интерес беше 2012-2013 г. Винаги сме казвали, че искаме състезателни процедури, но идва китайска компания, която казва, че е построила 12 хил. км магистрали и не вижда смисъл да се явява на търг", обяснява източник, виждал се няколко пъти с инвеститорите от Изток.

Това обяснява и защо основните досега инвестиции от страна на Китай са в страните от Западните Балкани, които доскоро не подлежаха на същите правила за поръчки, на каквито членките на ЕС. Единственият голям проект, влизащ на територията на съюза - линията Белград - Будапеща, се е натъкнал на пречки според германския център за изследване на Китай MERICS - заради регулаторна проверка от страна на ЕК. Проектът е финансиран с държавно гарантиран китайски заем за двете държави, като според унгарски медии стойността му е пораснала до над 3.5 млрд. долара.

Българските надежди

Затова и сегашните големи обещания на министъра на регионалното развитие Николай Нанков за подписване на споразумение за интерес към тунела под Шипка и пътя Русе - Велико Търново, трябва да бъдат приемани с резервираност. Интересът не значи ангажимент, а позицията на българското правителство остава, че нито един такъв проект няма да се случи с държавна гаранция, обясни пред "Капитал" вицепремиерът Томислав Дончев.

"Ние нямаме нужда да взимаме назаем китайско финансиране, като даваме държавна гаранция. Имаме достатъчно други начини да се финансираме по-евтино, ако решим", обясни Дончев. Той отхвърли и възможността да се направи и квазидържавна гаранция през споразумение, при което китайците получават дадена отсечка на концесия и получават процент от таксите от бъдещата тол-система.

Тази позиция има доста общо с всички останали държави - членки на ЕС, във формата. Китайските компании предлагат предимно заемно финансиране от китайски банки срещу фиксиран лихвен процент, като извършват цялото строителство и дори внасят работници. Този формат е трудно приемлив - както за строителите в съответната държава, така и за управлението, казва и Франсоа Годмон. "Повечето инвестиции дойдоха в държавите, които не са членки на ЕС, заради липсата на правила. В другите страни няма много интерес към китайски заеми заради пазарните лихви." Той посочва, че тъй като Западните Балкани наскоро са били задължени да прилагат европравилата при поръчки, е възможно да сме стигнали пика на китайските инфраструктурни инвестиции тук.

Пекин вече мисли по въпроса, казва пред "Капитал" анализаторът Чуй Хонгджиян (виж интервюто). "Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж. Не може страната ни да промени изцяло своята система, за да влезе на европейските пазари. Държавните гаранции бяха полезен инструмент на китайските политики в други развиващи се региони, но може би това не е приемлива политика тук."

Това между другото се очаква да спъне и надеждите за възраждане на АЕЦ "Белене". Каквото и да говорят китайските инвеститори, твърдата (засега) позиция на кабинета, че няма да дава държавни гаранции за проекта, го правят невъзможен за изпълнение освен като някакъв вид подарък от Пекин. А досегашната история на отношенията е показала, че Китай не прави подаръци.

Прагматичните разделители на Европа

Ако се погледне статистиката, се вижда ясно, че регионът продължава да се радва предимно на думи вместо на дела. Той е твърде малка част от европейския стокооборот с Китай (под 12% от вноса и под 5% от износа). По отношение на инвестициите с изключение на Унгария, Сърбия и донякъде Босна останалите държави не се радват на твърде забележими такива. Ако се вярва на MERICS, които са събирали огромно количество национални бази данни, за периода 2000 - 2016 г. общите инвестиции на Китай в ЕС са за над 100 млрд. евро. От това общите инвестиции в региона са малко над 10%.

Това всъщност е лесно обяснимо. "Китайците са дълбоко прагматични", обяснява Годмон. Същото потвърждава и българка, която от години води преговори с китайски компании за инвестиции в най-различни области. Основните неща, които те търсят в Европа, са технологии, достъп до европейския и трети пазари, брандове, стабилна и предвидима рамка и политическо влияние. Много малко от тези неща могат да бъдат осигурени от страните от ЦИЕ. Затова и основният интерес на Пекин остава насочен на Запад - към Германия, Франция, Италия и Великобритания.

Именно тук идва потенциалният проблем с форума в София. В момента върви триалог между ЕК, Европейският съвет и европарламента за нова директива за чуждите инвестиции, която има специално за цел да ограничи потенциалните китайски придобивания в "ключови за сигурността" сектори. Както посочи Жан-Клод Юнкер миналата година: "Когато чужда компания иска да купи европейско пристанище, енергийна инфраструктура или отбранителна компания, да сме сигурни, че всичко е прозрачно." Причината е страхът на водещите икономики, че китайските компании крадат (със или без знанието на своето правителство) технологии и информация, както и фактът че Китай продължава да държи затворени за външни инвестиции редица свои сектори.

Ако форумът във София излезе с позиция по някой от тези въпроси, това ще бъде огромен гаф. Той ще потвърди това, което преди месец каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер - че форматът 16+1 има за цел да разделя Европа.

От правителството съобщиха, че са поканили германския канцлер Ангела Меркел и еврокомисията, но нито една от двете покани няма да бъде уважена. Комисията ще прати сравнително ниско ниво чиновник, а германският канцлер не е съобщил, че ще присъства. Самият Ли Къцян ще отиде на крака при Меркел след присъствието си в София, стана ясно от изказване на китайското външно министерство.

Зад тези движения стои разгарящата се търговска война със САЩ. Тя е изключително сериозна заплаха за Пекин и го тласка към Европа, смята Годмон. "Те много искат да разделят Европа и САЩ", припомня той. Това може да доведе до някои умерени отстъпки от китайска страна, макар че ЕС в момента няма много ефективни лостове, с които да накара втвърдяващия властта си Си Дзинпин да вземе предвид исканията й.

България ще участва като домакин в част от тази глобална игра, но надали ще получи ядрена централа или тунел като подарък. Към момента дори завършването на първата голяма китайска инвестиция - тази в летище Пловдив - би изглеждало като успех.