Кой ще мигне пръв в Донецк

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от своя страна изтълкува концентрирането на руски войски като опит на Русия да предотврати присъединяването на Украйна към Северноатлантическия алианс. "Кога Украйна ще е готова за членство зависи от решението на 30-те съюзници в НАТО и никой друг няма право да опитва да се меси в този процес", коментира той след срещата във вторник.

Маневри за отвличане на вниманието

Същия ден Русия започна да изпраща смесени послания какво може да последва оттук нататък. Министърът на отбраната Сергей Шойгу нарече струпването на сили триседмична "проверка на бойната готовност", която ще приключи през следващия половин месец. Същевременно руският зам. външен министър Сергей Рябков отправи недвусмислени предупреждения към САЩ по повод навлизането на двата техни бойни кораба в Черно море. "САЩ са наш противник... за тях ще е по-добре да стоят настрана от Крим и нашето черноморско крайбрежие. За тяхно добро ще е", коментира той, добавяйки по повод западната военна помощ за Киев, че "Украйна се превръща в буре с барут". По повод навлизането на американските бойни съдове Русия пребазира флотилия от свои кораби от Каспийско море и организира големи учения с реални стрелби, в които участват също батареите на бреговата охрана и авиацията.

Отново във вторник американският министър на отбраната Лойд Остин проведе спешно посещение в Берлин. Там той декларира, че САЩ ще изпратят допълнително 500 военнослужещи в Германия. Още на следващия ден германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер за втори път тази седмица коментира кризата в Украйна, като този път директно обвини Русия, че търси ескалация. "Моето впечатление е, че руската страна прави всичко възможно, за да провокира реакция", обяви тя по телевизия ARD. "Заедно с Украйна няма да бъдем въвлечени в тази игра. Ясно е, че Русия чака, така да се каже, някакъв ход от страна на НАТО, за да има претекст да продължи с действията си", смята германският министър на отбраната. Серията от нейни изказвания идва след телефонен разговор между канцлера Ангела Меркел и Путин миналия четвъртък, в който тя го е призовала да изтегли силите си. Анегрет Крамп-Каренбауер постави под съмнение руските твърдения, че струпването на войски е в отговор на заплахи от страна на трансатлантическия алианс. "Ако става дума за маневри, както казва руската страна, има международни процедури, чрез които би могло да се постигне прозрачност и доверие", обобщава германският военен министър.

Тезата за готвени потенциални руски провокации се поддържа и от анализатори в сферата на сигурността и в България. "На тактическо равнище ще има провокации, както има нарастване всяка пролет. Това няма да отмине скоро", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната проф. Тодор Тагарев. Според него оттук нататък има два варианта за развитие на кризата. "Единият е възпиращите действия от страна на САЩ, НАТО и самата Украйна да постигнат своя ефект. Не изключвам и варианта да бъдат направени сериозни провокации, да бъде търсен пропаганден ефект във всички посоки, да има нахлуване в стил "Южна Осетия" и вкарване на "миротворци" за години, ако не десетилетия напред", смята Тагарев. Според него всички съюзници в НАТО трябва твърдо да декларират подкрепа за Украйна и готовност да наложат наистина тежки санкции, за да се постигне възпиращ ефект.

Нови санкции на хоризонта

За момента обаче няма шанс за бързо постигане на стратегическите цели на Украйна - одобрение на план за членство в НАТО или пряка намеса на съюзнически сили в нейна защита. По въпроса за санкциите срещу Русия обаче най-вероятно ще има развитие. ЕС и САЩ вече са наложили целеви ограничения на руски официални лица и са наложили забрана за работа руски банки и енергийни фирми. В четвъртък също така новият американски президент наложи санкции и спрямо управлението на руския външен дълг, като забрани на щатски компании да купуват ценни книжа, издадени от руската централната банка или министерство на финансите. Новите санкции може да включват изключването на Русия от международната система за банкови трансфери SWIFT, коментира влиятелният германски евродепутат и бивш председател на ЕНП Манфред Вебер.

Според Дан Фрийд, бивш старши дипломат на САЩ, Европа едва ли ще може да наложи санкции на "Газпром" заради зависимостта на страните в ЕС от доставките на природен газ. За сметка на това обаче руският газов гигант, както и петролната фирма "Роснефт", биха могли да получат забрани да привличат капитал на международните пазари, а също така водещите руски банки ВТБ и Газпромбанк могат да бъдат вкарани в черен списък на финансови институции, с които Западът да не работи. "Блокирането на някои от тези банки ще е подходящ сценарий, в случай че руски танкове започнат да преминават украинската граница", смята той. Според щатски дипломат потенциален обект на санкции са и руската газова фирма "Новатек", компанията за добив на диаманти "Алроса", големият корабособственик "Совкомфлот" и застрахователят "Согаз".

Фрийд смята също, че евентуално нахлуване може да бъде краят на проекта "Северен поток 2". "Нова атака на Кремъл може най-накрая да накара германското правителство да промени своя курс на действие по отношение на газопровода", обобщава дипломатът.