ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Отбелязването на 30-годишнината от разпада на СССР ще бъде уместен фон на руската политика през 2021 г. През август 1991 г. хардлайнери от комунистическата партия оглавяват преврата срещу Михаил Горбачов, последния съветски реформатор. Те изкарват танкове по улиците в опит да обърнат хода на историята, която се е насочила срещу тях, и с това ускоряват краха на империята. Московчани излизат в защита на националния си парламент с руски трикольори. Четири месеца по-късно Съветският съюз е разпуснат.
Макар повечето съветски републики да са преминали напред, Русия се е обърнала назад към имперското си минало. Владимир Путин, който започна президентството си през 2000 г. с възстановяване на съвeтския химн, постепенно въведе отново много от старите съветски практики, включително цензурата, репресията, конфронтацията със Запада и агресията срещу съседи. Готовността му да скъса правилата на света след студената война и способността му да използва сила му дават тактическо предимство пред Запада.
Но 30 години след колапса на СССР друго бързо и мощно течение се носи срещу останките от съветския ред. Това течение ще се засили през 2021 г. и ще освети цената и провалите на политиката на Путин. След като заложи легитимността си на идеята за имперско възраждане, той отблъсна повечето от бившите съветски републики, които сега виждат Русия като заплаха вместо като магнит. Анексирането на Крим и войната в Донбас струваха на Русия отношенията й с Украйна. А шестседмичната война между Армения и Азербайджан, приключила с договорено под надзора на Русия мирно споразумение на 10 ноември, показа нарастващата роля на Турция в региона.
Вероятно никъде другаде съветското наследство не е подложено на толкова видимо предизвикателство, както по улиците на Беларус, една от най-авторитарните и наглед покорни части на бившата съветска империя, която сега бива пометена от национални протести. През последните 26 години страната е управлявана от Александър Лукашенко, популист и бивш ръководител на колхоз, който използва съветското наследство като основа на своя режим. Той премахна червено-белия флаг, въведен за пръв път през 1918 г. за кратък период на беларуска независимост и после върнат през 1991 г., заменяйки го с модифициран вариант на знамето на съветска Беларус. С помощта на руските субсидии той запази фабриките в държавни ръце, репресира хората си и фалшифицира изборите в името на стабилността.
През август 2020 г. стотици хиляди беларуси излязоха по улиците, за да протестират срещу кражбата на поредните избори. Лукашенко им отговори с насилие, превръщайки протеста в национално въстание. Демонстрантите се увиват в червено-белия флаг и пеят беларуски песни, които Лукашенко се опитва да удави в съветска музика.
Това национално пробуждане правилно беше възприето като заплаха и за режима на Путин - не само защото показа крехкостта на диктатурата му, но защото оспорва споделената идеологическа основа. А също така и защото вдъхнови протестиращите в Хабаровск, в руския Далечен изток, които излязоха по улиците по почти същото време, след като правителството в Москва арестува техния популярен губернатор. И докато Кремъл подкрепя Лукашенко, неговите опоненти в Русия аплодират протестиращите в Беларус и развяват тяхното знаме по улиците и в интернет.
Подобно на Лукашенко, Путин е изградил идеологията си почти изцяло около съветските дати и символи. Той превърна военния парад в чест на съветската победа във Втората световна война в свое основно официално събитие. През 2020 г. парадът предшестваше псевдореферендум за конституционни промени, които зануляват президентските мандати на Путин и му позволяват на теория да остане на власт до 2036 г. Но рейтингът и легитимността му са в стабилен упадък в синхрон с разполагаемите доходи на руснаците. Стагниращата икономика няма да обърне тази тенденция.
Отравянето на основния руски опозиционен лидер Алексей Навални с новичок - нервнопаралитично вещество от военен клас, изглежда като признак на отчаяние. Оцеляването на Навални и твърденията му, че Путин стои зад атаката срещу него, допълнително подкопават международната репутация на президента.
Макар Путин да контролира съдилищата, службите за сигурност и изборните комисии, руските парламентарни избори през 2021 г. вероятно ще се превърнат в бойно поле. Тактиката на Навални да консолидира протестния вот срещу партията "Единна Русия", инструментът, чрез който Путин упражнява властта си, може да пропука аурата на привидно всемогъщество на Кремъл. Дори още по-важно - визията на Навални за Русия като модерна национална държава може да се окаже по-привлекателна от имперския национализъм от съветски тип на Путин. Една сериозна битка за парламента, който преди 30 години обяви независимостта на Русия от Съветския съюз, може да превърне задаващата се годишнина в неочаквано значима.
2021 накратко
Италия отбелязва 700 години от смъртта на Данте Алигиери, средновековният поет и философ, написал "Божествената комедия" и известен като баща на италианския език. Роден във Флоренция през 1265 г., Данте умира в изгнаничество в Равена през 1321 г.2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
9 коментара
Вземи ли Чичо Сам да води битки за чужди държави, все опира до Залива на свинете, Гватемала, Виетнам, Пиночет, Ирак, Афганистан...
Пък и не му втръсва!
Предлагам два казуса за мислещата чест (уви! все по-намалявяща) от публиката на Капитал:
1. Да допуснем, че Ицо Иванов се кандидтира за президент.
ЦИК му отказват по някакъв измислен казус. И за да не е валат, кандидатира се жена му от името на Дай, БГ. Както Тихановски, както ще го направи Навальная.
Питането ми е:
а) колцина умни и красиви знаят (другите е ясно, че не знаят) как се казва жена му?
б) има ли политическа наследственост по съребрена линия?
2. ФБК на Навальный пише писмо на Байдън да санкционира министър-председателя на Русия, политици,олигарси, журналисти и пр. непознати ми особи.
За да си проличи отвсякъде идиотизма на писмото, да го обърнем наопаки: Американско НПО моли Путин да санкционира президента на САЩ (който е глава на изпълнителната власт), говорителката му Джен Псаки, топ журналистите Опра Уинфри, Джей Лено , Хауърд Стърн, олигарсите Бил Гейтс, Илън Мъск, Уорън Бъфет, Рокфелер - естествено.
Налудно, нали?
Ами такова си е...
Много тъпа статия
До коментар [#3] от "D-r D":
Докторе, редовно Ви чета.Харесва ми. Имате умението да погледнете от много ъгли на събитията, да ги обедините и анализирате с точните фрази и метафори.
Напоследък забелязвам обаче селективна слепота и умели конструкти за да оправдаете статуквото, когато коментирате Путинова Русия ..
Едно е ясно _ както в Русия , така и в България тези събития нямаше да се случват, ако не беше разяждащата, лепкава корупция, която пълзи и залива всичко.
няма занчение целите на ЦРУ и САЩ..., ако нямаше причини да възникнат тези протести те нямаше да се случат
До коментар [#5] от "Vonegat":
Задължен съм ви за оценката. Честна дума - тя е много важна за мен, защото ме случвате в момент на преоценка на присъствието ми в този форум, който все повече изпростява и ми става безинтересен.
В последно време и аз забелязах това, което виждате и вие: в опита си да предложа на публиката друга гл.т. на официозната в тая медия версия на случващото се (която е обидно елементарна!) се сблъсквам с първосигнални реакции и тълкувания, на които ми е безинтересно да опонирам.
Да, тук в 7-8 изречения не мога мотивирано, колкото искам, да аргументирам тезите си, но ще обясня за пореден път - сега лично за вас - тук пиша единствено за външна политика - единствено и само за нея. Високо ценя тази на сегашна Русия. Лавров направи жалък някогашния испански топ дипломат и сега европейски такъв - Жозеф Борел. Просто светна разликата в класите.
Като световен лидер Путин за мен е топ. А какво прави той в Тюмен, в Новгород или със Спутник V - това си е работа на 140-милионното руско общество. Също така ми е далечно какво мисли да прави Бидън с 90-те си милиона политически опоненти в родината. Какво става там, както и в Турция, Албания, Норвегия, Перу и пр, не се интересувам и не вземам отношение.
С вътрешна политика се занимавам единствено с българската, воден от принципа, че всеки народ си заслужава управниците.
В този ред на мисли бих ви попитал - ако разрешите: какво направихте лично вие в опозиция на борисовата "лепкава" корупция, та събрахте сили и прескочихте границите и се заехте с руската? Да очаквам ли вбъдеще да отидете да освобождавате от нея и други страни и народи?
В медицината има едно понятие, с което се обяснява необяснимото - национален генотип. Защо "британският" щам мори англосаксите, а балканците - не? Защо в БГ можем да живеем с по 100 Е, а в белия свят не могат? Отговорът е : националният генотип!
Със същото обяснявам търпимостта ни към местната корупция, пристрастията към узото, Беломорието и Македония.
Ако ги нямаше тия пристрастия, може би и ние като нация нямаше да се случим,а?
П.П. Обещах на модераторите до 3 март да не пиша тук. Дано ме извинят за престъпената дума. Заради този разговор с вас го направих...:)
До коментар [#6] от "D-r D":
Високо оценявам изключението и пристъпената дума, което правите за да ми отговорите, докторе! Благодаря за което.
Разбирам от отговора Ви, че се възхищавате на Путин и давате висока оценка на Лавров. С второто съм съгласен.
Не разбирам обаче имащи себе си за интелигентни и с що годе нормален морален компас хора, които биха се възхищавали на сприхавият и алчен кремълски кагебеец. Не съм тук за да давам оценки обаче, а по-скоро да изразя почудата си от това възхищение, особено за човек възраждащ сталиновата атмосфера на страх и репресии, докарал огромна държава с ресурси и готови на всичко за родината си население до БВП по-малко от това на Италия.Цинизмът , с който първо опита да отрови, а после вкара в затвора по смехотворни обвинения непослушен "никому неизвестен" блогър.
Та заради този Ваш идол ли прескочихте границите лично Вие...?
P.S. Продължавайте да пишете тук. Този форум ще опустее без коментарите Ви. Лично аз влизам за да Ви чета. Преди пишех редовно, но наистина стана безинтересно място
До коментар [#7] от "Vonegat":
Благодаря за отговора.
Безинтересността на Капитал, според мен, идва от изключително равното идеологическо подстригване на всичко, каквото публикува.
В този смисъл трябва съвсем буквално да възприемаме заглавието на тая препечатка от Економист. Естествено, не са коректно посочени главните действащи лица в битката СРЕЩУ Русия, а само техните проксита на терен.
Що се отнася до различните ни възприятия на събития, личности и явления, смятам, че между възпитани хора това не би трябвало да е проблем. Уважавам правото на всеки да вижда света според своята ценностна система, стига да може да го изложи добре, и през ум не ми минава да налагам своите виждания. Духовното богатство е да можем да общуваме, а не да доминираме със своя светоглед.
А за Путин, явно не съм се изразил добре, за да видите в думите ми чак възхита. Възхищавам се единствено от жена си.
Както писах и горе, Путин е политик, който отстоява националните интереси на своята държава. Мисля, че това е основно задължение на всеки национален политик.
Не споделям сатанизирането на Сталин. Виждал съм паметника на гроба му при Кремълската стена на 5 март буквално затрупан с червени карамфили. С паметниците на мразени политици не постъпват така, нали?
Руска национална традиция е за десидентите - от декабристите, през бялата емиграция, ген. Власов, Солженицин, та до Навальниы - рано или късно да светнат лостовете им на управление. При последния това стана светкавично. Издирете мултфилма му за Геленджик. Кой нормален човек може да възприеме компютърна анимация за реалност?!
А смятам да продължа да упорствам да пиша тук, въпреки триенето на най-чепатите ми текстове, защото без другия прочит на събитията, наистина ще се върнем на единствената партийна истина - тази от времето на Хитлер, на Сталин, на Мао, на Маккарти.
Благодаря за отговора и се радвам, че ще продължите с упорството тук - както писах, удоволствие е да Ви чета
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.