Климат

Парите за борба с климатичните промени се използват неефективно

Зеленото финансиране от богатите за бедните страни през 2019 г. е било 79.6 млрд. долара, далеч под ангажимента за 100 млрд. годишно до 2020 г.

Васил Минков

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

На климатичната конференция в Копенхаген през 2009 г. богатите нации обещаха да увеличат финансирането към развиващите се страни за борба с климатичните промени. Целта беше до 2020 г. средствата да достигнат 100 млрд. долара годишно. В навечерието на COP26 в Глазгоу лидерите признаха, че не са успели да изпълнят ангажимента, но очакванията са това да се случи през 2022 или 2023 г. Бъдещето на зеленото финансиране отново е ключова част от преговорите, пише Financial Times. Всички са съгласни, че са необходими повече средства за борба с климатичните промени, но с това консенсусът приключва.

Според данни на ОИСР за свързаните с климата потоци на финансиране от богатите страни, включително грантове, заеми и експортно кредитиране, както от частни, така и от държавни източници, средствата през 2019 г. възлизат на 79.6 млрд. долара. По изчисления на Oxfam, ако се извади кредитирането, безвъзмездната помощ е около една пета от общата сума. В последните години кредитирането по тази линия расте с доста по-бърз темп, отколкото грантовете.

Кой трябва да плати сметката

Проект за подсилване на покривите на болниците и укрепване на прозорците на полицейските участъци в Антигуа на стойност 46 млн. долара е един от примерите как се използват парите. Тези мерки са наложителни на места като карибския остров, където тропическите бури стават все по-интензивни и опустошителни вследствие на климатичните изменения.

Много държави заявяват, че се нуждаят от повече средства, за да постигнат целите си за климата. Обещанието на индийския министър-председател Нарендра Моди страната му да достигне нетни нулеви емисии до 2070 г. бе обвързано с условието за 1 трлн. долара финансиране за развиващите се страни. Целта от 100 млрд. долара беше тест за това дали богатите страни са искрени по отношение на справянето с климатичните промени, коментира Молуин Джоузеф, министър на околната среда на Антигуа и Барбуда. Според него развиващите се страни не искат подаяния, а "обезщетение за вредите". Тези, които са отговорни за емисиите, трябва да платят, каза той.

Разногласия

Донорите отчитат съществен напредък по време на COP26 - Япония, Италия, Великобритания и Дания повишиха своите ангажименти, правят се обещания и за повече частно финансиране. Международните банки за развитие обявиха нов фонд от десетки милиарди долари с акцент върху подпомагането на страните да се откажат от въглищата. Обсъжда се и план за преразпределение на специалните права на тираж към развиващите се страни, насочени за борба с климатичните промени. МВФ заяви миналия месец, че ще създаде нов тръст за до 50 млрд. долара в преразпределени СПТ.

Все още обаче липсва съгласие как да се харчат парите, кой да ги получава или как да се гарантира, че те се използват ефективно. Спор има и за това как да се измерват резултатите и дори какви точно проекти влизат в категорията на зеленото финансиране.

Грешки в миналото - корупция и неефективност

За да има смисъл от финансирането за климата, трябва да се разрешат свързаните с него проблеми като корупция, неефективност и пропиляване на средствата. Обезкуражаващ ефект има лошият минал опит, например със системата Clean Development Mechanism, създадена чрез Протокола от Киото, която насочи стотици милиони към климатични проекти в развиващите се страни. Според проучване на ЕС от 2017 г. 85% от проектите не са постигнали заложения резултат върху емисиите, тъй като механизмът е бил компрометиран от злоупотреби.

Зеленият климатичен фонд (GCF) към ООН стана най-големия по рода си с набрани около 18 млрд. долара от създаването си през 2010 г. Но той също разочарова с неефективност - след започналия прилив на средства от страните през 2014 г., до 2018 г. GCF загуби 1 млрд. долара поради нехеджиране на колебанието между валутите на донорите и долара, с който организацията работи.

Все пак корупцията и лошото управление на средствата не бива да се използват като оправдание за отказ от финансирането, смята Мущак Хан, професор по икономика в SOAS. Вместо това е необходимо е да се намерят начини да се спре изтичането.

Бъдещето на зеленото финансиране

Нова вълна средства предстои да се насочи към проекти за климата. Някои от тях ще бъдат от частни фондове като например BlackRock, а включване и на държавни фондове ще осигури намаляване на риска. Climate Investment Funds (CIF) набира 2 млрд. долара от богати страни като Германия, САЩ и Канада за отказване от въглищата. Мениджърът на фонда Мафалда Дуарте казва, че парите ще се използват в допълнение на други публични и частни инвестиции, така че всеки 1 долар от CIF да привлича 10 долара от други източници. Водят се и преговори между страните относно световните въглеродни пазари. Планира се нова система, чрез която замърсяващите страни да инвестират в проекти за намаляване на емисиите на други места.

Развиващите се страни се опасяват, че помощта може да е твърде малка и закъсняла. Вече се говори за нова, по-голяма цел за финансиране до 2025 г., още преди старата (за 100 млрд. долара) да е изпълнена. Въпреки многото отворени въпроси за ефективното използване на средствата, както и за източниците и разпределението на парите, политици и активисти са категорични, че финансирането заема централна част от борбата с климатичните промени.