Промишленост

Световно сдружение може да ускори въвеждането на водородни технологии

Според изследователски доклад държавите трябва да създадат обща мрежа и да работят заедно

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Създаването на световно водородно сдружение може да ускори разработването, комерсиализацията и разпространението на тази ключова технология. Това се казва в доклад на Фондацията за глобални предизвикателства, изготвен и предоставен от Арунаба Гош и Санджана Чабра от Съвета по енергетика, околна среда и води - една от най-големите изследователски организации с идеална цел в Азия. Подобна организация ще бъде по-ефективна от индивидуалните усилия на отделните държави, тъй като ще обедини научно-развойния капацитет и ще улесни финансирането на проектите, се посочва в документа.

Къде сме сега

Използването на зелен водород може да се окаже повратен момент за декарбонизацията не само на транспорта, но и на тежки индустрии като производството на стомана, амоняк и нефтохимически продукти. Много държави имат национални или регионални програми в тази посока, но технологията за производство на зелен водород все още е далеч от мащабна комерсиализация. Според специален доклад на Междуправителствената експертна група по климатични промени към ООН електрификацията, водородът, суровините на биологична основа и заместителите ще доведат до значително намаляване на емисиите, което енергоемките индустрии трябва да постигнат, за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.

Поне 32 държави плюс Европейският съюз вече обявиха или в момента разработват водородни политики и стратегии на национално ниво, а най-малко 24 държави и региони имат заложени цели и пилотни проекти за зелен водород. Наскоро Обединеното кралство обяви план да стане водеща водородна икономика в света, което ще доведе до създаването на повече от 9 хил. работни места в страната и ще създаде 900 млн. паунда брутна добавена стойност до 2030 г. През август 2021 г. индийският премиер анонсира началото на Национална водородна мисия, чиято цел е да превърне страната в глобален хъб за производство и износ на зелен водород. В допълнение към това компанията за възобновяема енергия ACME Group наскоро пусна първия в света интегриран пилотен завод за производство на зелен водород в търговски мащаб в индийския град Раджастан. За да насърчи водородното бъдеще, правителството на Индия планира да отдели 8 млрд. рупии между 2021 г. и 2024 г. за пилотни проекти и за научно-развойни и демонстрационни проекти.

Вече има повече от десет двустранни партньорства и поне десет междудържавни или междуфирмени платформи с фокус върху водорода. Но те рядко включват развиващите се страни, не са ориентирани към съвместно разработване на технологии и не се фокусират върху внедряването на технологии в страни, в които ще има най-силно търсене на чисти горива за индустриално развитие.

Предизвикателствата

Според авторите на доклада три са основните предизвикателства. Първо, зависимостта от фактори, влияли досега, в националните програми може да доведе до не най-оптимални резултати по отношение на избора на технология (например държавите да продължат да разчитат на изкопаеми горива за производството на водород), на крайните приложения (като по-малък фокус върху намаляването на индустриалните емисии) и на различните стандарти (за съхранение, пренос и безопасност).

Второ, има несъответствие между географското разпределение на потенциала на зеления водород и основните дестинации, към които са насочени инвестициите и проектите. Много държави в тропиците имат оптимални възобновяеми и други нисковъглеродни източници за производство на водород. В същото време голямата част от водородните програми са съсредоточени в развитите страни. От анализираните 33 държави и региони само седем са в Азия, две от тях са развити страни и три са големи производители на нефт и газ. Почти всички двустранни партньорства са между развити държави.

Най-голямата пречка обаче е липсата на лидерство, се посочва в документа. Ако зеленият водород има потенциала да бъде фундаментално гориво за декарбонизирането на индустрията и транспорта, неговото разработване и въвеждане трябва да се третират като световно обществено благо. Необходимо е да се избягват меркантилните инстинкти, които ограничават развитието на технологията до едва няколко страни, докато в същото време се увеличава търговската зависимост от чисто гориво.

Световно сдружение

Едно световно водородно сдружение може да ускори процеса по разработване, комерсиализация и разпространение на технологията. То може да бъде създадено като многодържавна, многоинституционална мрежа, която да оценява, разработва и проектира достъпни технологии за зелен водород, които да се внедряват в мащаб както в развитите икономики, така и в развиващите се страни. Като подход в дейността на сдружението авторите на доклада определят шест стъпки:

Създаване на списък с водородните програми и дейности в света, за да се увеличи прозрачността и да се помогне за свързването на разработчици на технологии и фирми в различните страни, създавайки условия за сътрудничество;
Периодично оценяване на технологиите (на всеки две години), за да се помогне на членовете на сдружението да се запознаят с проблемите, които остават за разрешаване, както и с новите възможности за съвместни проучвания;
Двустранни/многостранни партньорства, като се следва правилото, че всяка инициатива ще се нуждае от спонсори от поне две страни, за да се насърчи сътрудничеството и да се намалят разходите;
Общи фондове за подобряване на съвместната научно-развойна дейност, в които членовете ще могат да участват със средства или да предлагат човешките си ресурси, лаборатории и промишлени мощности;
Правила за интелектуална собственост и лицензиране, според които участващите институции ще запазват своята първоначална интелектуална собственост, докато разработените нови технологии от консорциумите по работните програми ще се притежават съвместно;
Определяне на стандарти, валидни за цялото сдружение, и провеждане на инспекции за безопасното съхранение и транспортиране чрез комитети за технически надзор, които ще имат правомощията да определят стандарти и протоколи, да изграждат капацитет в развиващите се страни и да правят периодични проверки.

Институционалният модел на сдружението трябва да поставя на първо място мащаба, скоростта и риска. Нито една от шестте степни не изисква голям бюрократичен секретариат. Сдружението може да е организирано по модела на мрежовото управление и да има един управляващ съвет, който да контролира напредъка, постигнат по индивидуалните работни програми. С такова сдружение могат да бъдат започнати пилотни програми в развиващите се страни до 2025 г. Неотложните проблеми, свързани с икономическото възстановяване след пандемията, правят по-видимо значението на обединяването на ресурси чрез мрежова, но глобална платформа.

Нещо повече - световното сдружение за зелен водород трябва да следва подход на комплексна оценка на риска. Това включва проблеми при технологичните разработки или в крайните приложения, вторични рискове, свързани с неблагоприятните въздействия при неправилното съхранение или пренос на зелен водород, както и третични рискове, включващи търговски спорове или спорове за интелектуална собственост. Тези рискове трябва да бъдат оценявани на фона на рисковете от неуспех да се предотвратят климатичните промени, като не се въведат бързо и в широк мащаб технологии за индустриална декарбонизация.

Като надгражда съществуващите инициативи и коригира проблемите при тяхното управление, Световното сдружение за зелен водород може да бъде по-ефективно от тактическа и оперативна гледна точка и като стратегическа иновация за управление би било ключово за постигането на мащабни резултати, се посочва в доклада.