Новият план за енергетиката: много батерии и ВЕИ, но без газ

"Разширява се силно геотермалната част - инвестициите са с по-висок риск и за това е добре да използваме грантовото финансиране", обяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Тези проекти може да осигурят базова енергия както за производство на ток, така и за отопление.

"Това е първата стъпка от голямата енергийна стратегия, която правителството ще представи в края на месец март", обяви още министър Николов. Основна цел в него ще бъде и намаляване на загубите по преносната мрежа, а производството на електроенергия да отговаря на съвременните нужди в целия регион, не само в страната. За това се работи в координация с останалите държави. "Ако успеем да спестим половината от загубите, ще е все едно, че сме построили един нов реактор на "Козлодуй", казва министър Николов.

Батериите

"Това е най-агресивният нов проект, заяви министър Василев и продължи: Но ако успеем да го направим, ще имаме най-добрата цена на тока." Целта е да бъдат инсталирани батерии с капацитет 6000 мегаватчаса. Като мащаб това е сравнимо с един нов ПАВЕЦ "Чаира". Те ще бъдат монтирани при подстанциите на ЕСО, за да може директно на това ниво системата да се балансира.

"Имаме огромни предвидени проекти и средства за нови мощности - соларни и вятърни. Но няма почти нищо за балансирането им. Това, което правим с този проект, е България да стане първият пазар, който сам си балансира изцяло зелената енергия. И освен това през фонда за справедлив преход ще направим завод за батерии в Стара Загора", обясни министър Александър Николов.

Това обаче е голямо предизвикателство - само да се осигури такъв капацитет батерии при сегашните пазарни реалности ще изисква години. Освен това търсенето на подобни мощности за балансиране ще расте с главоломни темпове в цяла Европа, а и по света в следващите 10-15 години.

В отговор на това правителството предлага като част от плана, а и със средства от Фонда за справедлив преход България да стане една от първите държави, които ще произвеждат батерии. За целта ще бъде организиран търг за привличане на инвеститори, като по думите на министър Николов условията ще са технологично неутрални - ще спечели този, който предлага най-доброто решение и иска най-малко субсидия.

"Ще намалим износа и ще си съхраняваме енергията, която да използваме. Ще създаваме стойност тук. Това ще ни позволи да привлечем инвеститори", каза енергийния министър.

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев пък обясни, че визията е компанията, която ще оперира батериите, да отдава капацитета им под наем на производителите, не само ВЕИ. Това е различно от обичайната практика, в която батериите се използват за съхранение на евтина енергия с цел пласирането й на пазара, когато е скъпо. Напротив - предлагането само на услуга по съхранение ще позволи на производителите да разнообразят портфолиото си от продукти и това ще е полезно за всички.

Защо отпада газът

"Искаме ли да заменим национален ресурс със вносен такъв? Освен това ако направим газова централа, то хоризонтът на работа за нея ще е до 2035 г. Защо да правим такава инвестиция? Ако някой смята, че като частна инвестиция това може да се случи, никой няма да го спре", обясни вицепремиерът Василев.

Ангажимента на България, поет пред ЕС още през 2019 г. от правителството на ГЕРБ, е за намаляване на CO2 емисиите с 40% и той остава, припомни още Василев. Това означава, че въглищните централи ще работят по-малко, особено през април и май и през летните дни.

Освен това ще има естествена декарбонизация, тъй като договорите на т.нар. американски централи изтичат през 2024-2026 г. "Трябва да направим всичко възможно да ги задържим като инвеститори, дали ще работят с природен газ, дали ще има водород или нещо друго - предстои да се види", смята енергийният министър.

Според синдикатите обаче намаляването на емисиите реално означава спиране на централите. "Казвате, че няма да затваряте въглищни мощности, но ще работят ли наистина", попитаха представители на КНСБ и "Подкрепа", които посочиха и, че няма готовност за проекта с батерии, както и този с геотермалните.

"ТЕЦ "Марица-изток 2" и мините остават ключови за системата и балансьор за България и региона. Ясно сме заявили пред Брюксел, че намаляването на капацитета на Маришкия басейн не е проблем за България, а е проблем за региона - това означава намален износ и проблеми в съседните държави. Освен високи цени ще има и прекъсване на тока", контрира енергийният министър Александър Николов. По думите му регионът на Стара Загора няма да се убива - напротив. Всички дадености като мрежа, специалисти, дружества ще се използват за подобряване на бъдещето чрез нови технологии - за улавяне на водород, за допълнителни производства и т.н. Освен това всички проекти за зелен водород са насочени към региона на Маришкия басейн.

"Има чуваемост от ЕК. Ще се търси механизъм - тогава, когато имаме заместващи мощности и такива за съхранение на енергия, ще се върви към намаляване и затваряне на въглищни мощности. Преди това няма как да се поеме такъв риск за енергетиката", потвърди и министър Василев. По думите му обаче мощности, които не отговарят на екологичните стандарти, ще трябва да бъдат затворени. "Ножът е стигнал до кокала", каза още той.

Геотермалните централи

Целта е с финансирането от плана да се направят подробни анализи и да се съберат данни за потенциала на България, каквито в момента няма.

"Направихме консултации с големи турски компании, които са реализира такива проекти. На база оскъдната информация, която имаме за страната сега - анализите са от 80-те години - в Южна България има сходства с Турция, където работят такива централи. Със съвременни технологии обаче може да се открият нови възможности. Сондажите, които се правят сега, са около 2-3 метра", обясни енергийния министър.

Оценките сочат, че стойността на инвестицията е 3 млн. евро на мегават цена. Оперативните разходи са между 15 и 40 лв./мВтч, а крайната цена на тока от такива мощности е 120-150 лв./мВтч.

Планирани са две пилотни централи - за ток и за топлина, като има идентифицирани 6 площадки. Те са в Сапарева баня, Велинград, долината на Струма, Ерма, Враца - Ловеч, Варна, Пазарджик - Пловдив.

Според министър Николов позитивните ефекти от такива проекти са няколко: "Ако температурите са добри, ще имаме ниска цена. Но по-важното е, че ще постигнем децентрализация извън АЕЦ и Маришкия басейн."