Да ловиш акули в Черно море се оказва проблем

Поради липса на комуникация между властите и неизяснени отношения за риболова между България и Румъния, българските три кораба край Констанца остават блокирани

Териториалните води (със синьо) и екслузивната икономическа зона (с червено) на България и Румъния. Двете държави трябваше да изпълнят задълженията си за предоставяне на националния си Морски пространствен план, включващ тези територии, към Европейската до март 2021 г.

Моника Върбанова

Териториалните води (със синьо) и екслузивната икономическа зона (с червено) на България и Румъния. Двете държави трябваше да изпълнят задълженията си за предоставяне на националния си Морски пространствен план, включващ тези територии, към Европейската до март 2021 г. © European commission (audiovisual service)

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Три български кораба продължават да са задържани в Румъния заради непозволени риболовни уреди и риболов в забранения период.
Българските власти нямат официална позиция по темата, от ИАРА,също не могат да предоставят.
Според източници на "Капитал" в Брюксел в екслузивната икономическа зона на Румъния се спазва европейското, а не националното законодателство.

Три български кораба остават и до днес задържани близо до Констанца след съвместна операция на гранични полицаи от румънската Брегова охрана с представители на Националната агенция по рибарство и аквакултури от Румъния за предотвратяване и борба с бракониерството в петък вечер. "След извършените проверки е установено, че те използват непозволени риболовни уреди и извършват риболов в забранения период. На борда на корабите е установено и количество риба, включително калкан и акула", пише в официалното съобщение на румънската бреговата охрана и добавят, че разследванията продължават и се координират от прокуратурата на Апелативния съд в Констанца.".

И докато за улова на калкана има определени европейски квоти, които и България, и Румъния трябва да спазват (риболовът му все пак не е забранен в момента), налагането на ограничения за акулата е национално решение за Румъния. Според самите моряци, които изкараха няколко денонощия на арестуваните кораби, те са обвинявани, че са ловили риба в икономическата зона на Румъния.

Въпросът е докъде важат националните решения за риболов на държавите членки, които те принципно имат право да налагат. Официална информация при българските власти още не е пристигнала. А въпросите, които се повдигат са много, междувременно икономическите загуби -значителни.

Какво казва европейското законодателство

Ситуацията в Черно море е малко по-специфична, тъй като водният басейн е обграден от държави, предимно извън Европейския съюз, уловът в него се регулира от надевропейска агенция на ООН. Въпреки това, за конкретния случай, обхващащ територията на две съседни европейски държави, действа европейската директива (EU) 2023/195, която определя квоти на цацата и калкана за България и Румъния.

"Решенията относно квотите за риболов в Черно море се вземат ежегодно на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство през декември. Те се основават на първоначално предложение на комисията, което от своя страна се основава на научни становища. България например всяка година получава един и същ процент от общата квота за Черно море, независимо какъв е общият допустим улов (ОДУ).", коментира официален източник в съвета за медията ни.

Конкретно в този период от годината няма временна забрана за улов на двата въпросни вида риба. Забраненият сезон за улов на калкан обхваща периода от 15 април до 15 юни, когато не се разрешава никаква риболовна дейност, включително трансбордиране, задържане на борда, разтоварване и първа продажба.

Което е по-интересно обаче - "държавите членки могат да наложат допълнителни мерки за опазване по отношение на техните рибни запаси по всяко време, стига те да не противоречат на тези, договорени на ниво ЕС", коментира и източник от комисията. Т.е. Румъния е напълно в правото си да наложи допълнителни ограничения за улова на акула в своите територии.

Позната история

"Разбира се, темата, ситуацията, мястото много ми напомнят делото, което спечелихме миналата година срещу Румънската държава в Съда на ЕС, заедно с моят клиент Христо Спасов. През 2012 г. той бе осъден в Румъния за незаконен риболов в Черно море, но успя на свой ред осъди румънската държава в Страсбург за нарушаване на правото му на справедлив процес и на правото му на собственост., коментира за "Капитал" адв. Михаил Екимджиев.

Тогава румънската страна не се съобразява с Регламент ЕО/2371/2002 на ЕС, а именно, че 20 морски мили от румънския бряг, представляват "води на общността". Този регламент оповестява принципа за свободен достъп до риболовните зони на риболовните кораби на общността и разрешава равен достъп до водите и ресурсите на всички води от общността извън 12-милна морска зона, измерена от брега на съответната държава, в чиито териториални води се намира плавателният съд.

Самите рибари припомнят, че спазват изцяло разпоредбите на комисията и имат право да ловят риба в общите европейски морски зони, както и че няма обща европейска забрана за улов на черноморска акула.

Не такава е позицията на румънската брегова охрана обаче, които подчертават, че "корабите са идентифицирани на около 100 км от курорта Мамая, в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Румъния".

Но тъй като поради ограничените размери и специфичната форма на Черно море нито една от черноморските държави не може да установи за себе си ИИЗ от 200 мили, като следва от морското право, без да ощети интересите на другите, България и Румъния трябваше да изпълнят задълженията си за предоставяне на националния си Морски пространствен план към Европейската до март 2021 г., в съответствие с Директивата на ЕС 2014/89/EU. Според сайта на комисията това все още не е направено.

Във вторник юристи по морско право коментираха по Нова тв, че дори Румъния наскоро да е въвела забрана за лов на акули, тя може да се отнася само и единствено за кораби в нейните територии. Българите не са в нарушение и според мястото, на което са ловили, а именно ИИЗ. И все пак още много въпросителни.

Източници на "Капитал" от комисията разкриват, че изпълнителният орган на ЕС още не е информиран официално за случая, затова и те не могат да коментират официално. В същото време, в Брюксел потвърждават за медията ни, че страните от ЕС могат да ограничат достъпа във води до 12 морски мили от техните брегови линии, но нито България, нито Румъния са ограничили водите си по тези правила. Държавите членки могат да прилагат специфични и по-строги мерки в своите води за опазване на морските живи ресурси, като например въпросната черноморска акула. Зоната от 50 мили не се счита за териториални води, а за изключителна икономическа зона, където рибарите от Румъния и България могат да извършват риболовни дейности.

И много въпросителни

Въпреки това, "на този етап преценка дали случаят е подобен с този на Христо Спасов не може да се направи, защото липсват много детайли, които могат да обърнат изцяло изводите. Би било притеснително, ако въпреки решението на Европейския съд и наказателните процедури за Румъния от Европейската комисия, страната си позволи отново рецидив от европейското право", коментира още за "Капитал" адв. Михаил Екимджиев.

Българските институции също не са сигурни дали задържането на българските кораби в пристанището в Констанца е законно. Причината за това е, че все още няма официален акт, на чиято основа рибарските плавателни съдове да останат задържани от румънските власти, коментира заместник-министърът на земеделието Георги Събев, цитиран от БТА.

В същото време много интересен въпрос е при какви координати са заловени трите кораба заедно с инвентара, улова и екипажа им. Нещо, което е лесно проверимо от корабните дневници. В съобщението на румънската полиция се казва, че това е съвместна операция на Румънската служба за борба с бракониерството и българската Изпълнителна агенция за рибовъдство и аквакултури. Ако това е вярно, не е ясно точно какво е било участието на българската страна - например имало ли е представители на ИАРА при арестуването на кораба. Възможно ли е да са съдействали на румънците с информация от регистрациите на кораба? Но ако е имало представители на ИАРА, българските власти би трябвало да имат повече информация за причините за задържането на плавателните съдове.

Директорка на ИАРА вече влезе в режим на обяснение с българските рибари, защото ги нарекла (според тях) "бракониери" и те поискаха оставката и, след което тя отрече нещо подобно и се извини. Според нейно интервю пред БНР "български риболовни кораба в Черно море, които бяха арестувани от румънските граничари на 24 март не са плавали в румънска акватория." Това било записано в доклада на българските инспектори, които са проверили координатите, заедно с румънските им колеги. Но на друго място ке казва, че претенциите на румънските власти са, че са ловували в икономическата зона на съседната страна, което е различно.

Въпреки това, от ИАРА отказаха коментар пред вестника "защото твърде много се изказа и се написа по темата". По информация на "Капитал" очакваният доклад, който трябваше да изготвят, вече е готов и се анализира.

Едно е сигурно- ситуацията не е прецедент. Вече освободените от корабите моряци разказват, че преди няколко месеца е имало конфликтни ситуации между български риболовни кораби и катерите на румънската Гранична полиция. Твърдят, че те с агресивни маневри са избутвали нашите плавателни съдове, за да се върнат от общите води в българската зона.

Накратко, отново се връщаме на въпроса за недобрата комуникация между властите на България и Румъния. Темата коментира и българският вицепрезидент Илияна Йотова: "В момента е много важно да се види точно каква е претенцията на румънската държава. Според мен усилията на българските дипломати трябва да бъдат доста по-амбициозни в това отношение. Надявам се, че този път недоразумението ще бъде изчистено по-бързо от страна и на нашите румънски колеги", допълни Йотова.

И още, каквато и да е развръзката от казуса, икономическите загуби за рибарите в момента съсипват бизнесите им. За да се предотвратят подобни казуси в бъдеще, изясняване на въпросите с морските териториални планове на България и Румъния и законодателството, което важи на тези територии веднъж завинаги, е от първостепенна важност.