Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
"Може би няма по-голяма ESG възможност от тази, криеща се в "Big Oil", и по-специално в Royal Dutch Shell." Отношението към Shell като към екологична, социална и управленска (ESG) инвестиция е хиперзеленото обяснение, предложено от Дан Льоб за неговия ход срещу една от най-големите компании в индустрията за изкопаеми горива. Third Point, активистки хедж фонд, управляван от Льоб, разкри на 27 октомври, че е придобил дял (предполага се, че е на стойност 750 млн. долара) в английско-нидерландската петролна група. Неговата цел, заяви Льоб, е да освободи заключената акционерна стойност, като предизвика разпадането на части на енергийната суперкомпания.
Ускоряващата се надпревара за декарбонизиране на световната икономика постави световните петролни компании в затруднение. Те са заклеймявани като неморални, защото бълват въглерод заради търговията си с петрол. На 28 октомври ръководителите на няколко големи петролни компании бяха подложени на разпит от Конгреса на САЩ, като някои политици обещаха повторение на "лечението", предписано на Big Tobacco. През май нидерландски съд разпореди на Shell да намали емисиите си на парникови газове (ПГ) с 45% под нивата от 2019 г. до края на това десетилетие - решение, което сега компанията оспорва пред по-висшия съд.
Предпазливост
В отговор на правното предизвикателство и нарастващия финансов натиск от инвеститорите в ESG ръководството на Shell ускорява предпазливото си прегръщане на зелената енергия. Компанията казва, че разходите за възобновяема енергия и нисковъглеродни технологии ще съставят една четвърт от бюджета ѝ до 2025 г. Тя влага пари във водород, улавяне и складиране на въглерод и други усилия, които не са свързани с изкопаеми горива. Компанията също така бавно намалява петролния си отпечатък, продавайки рафинерии и други въглеводородни дейности на стойност около 4.7 млрд. долара през първата половина на 2021 г. Еколозите остават недоволни.
От друга страна, компанията също е критикувана от по-коравосърдечните инвеститори, които не се интересуват особено от ESG прищевките, но изискват по-добра финансова възвръщаемост. Въпреки че Льоб носи зеленото наметало, по-очевидно е, че той клони към този лагер. Неговото обяснение за действията му към Shell започва с отбелязването, че "това са били трудни две десетилетия за акционерите", с годишна възвръщаемост от само 3% и падаща възвръщаемост на капитала.
На 28 октомври Shell обяви тримесечните си резултати със стремежа те да задоволят всички. В доклада се казва, че коригираните печалби са се увеличили четири пъти в сравнение с преди година, че паричните потоци са на рекордни нива и че компанията поставя нова цел за намаляване на емисиите си наполовина до 2030 г. в сравнение с нивата от 2016 г.
Разделяне като вариант
Third Point смята, че дългосрочното слабо представяне на Shell се дължи на "твърде много конкурентни заинтересовани страни, които тласкат фирмата в твърде много различни посоки". Резултатът от непоследователни стратегии може да бъде коригиран, настоява хедж фондът, само чрез разделяне на Shell на "множество самостоятелни компании". Анализаторската компания IHS Markit идентифицира "стратегическа дивергенция" между петролните компании в три лагера в отговор на въглеродното предизвикателство. Неразкаялите се като американските ExxonMobil и Chevron се придържат към наследените петролни и газови бизнеси. Суперзелените като Eni и BP драстично изместиха портфолиото си към нисковъглеродна енергия.
Проблемът, твърди Кристиян Малек от JPMorgan, се крие в тези от третия лагер като Shell, които се опитаха да направят и двете. "Очевидната липса на убеденост у инвеститорите в хибридния модел наложи преосмисляне", казва той, обяснявайки защо предизвикателство като Third Point е неизбежно. Според неговия анализ огромният бизнес на Shell с природен газ е подценен, защото е поставен под общ знаменател с петролното подразделение на фирмата и трябва да бъде отделен. "Способността за разпадане" на Shell е доста висока, след като вземете предвид възобновяемите енергийни източници плюс газ", настоява той.
В крайна сметка ще бъде ли Shell наистина разделена? Малко вероятно е. Инвестицията на Льоб може да изглежда голяма, докато не вземете предвид оценката на Shell от приблизително 190 млрд. долара, което прави инвестицията само дял от 0.4%. Бен ван Бьорден, шефът на Shell, е добре установен, на върха на силата си и подкрепен от борд, чийто председател Андрю Макензи яростно се бори с подобно предизвикателство от активистите, когато управляваше австралийската минна компания BHP. Колкото и атрактивна да е раздялата на теория, Малек смята, че няма достатъчно финансов натиск, който да я наложи.
Въпреки това шефът на Shell би бил разумен да се вслуша в някои от непоисканите съвети на Льоб. Вместо да "раздели" империята си, той би могъл да даде на подразделенията за възобновяеми енергийни източници и газ далеч повече автономия и капитал например. Ако вместо това избере да се придържа към настоящата хибридна бъркотия, може да открие, че тя не удовлетворява нито зелените, нито алчните. 2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.