Ще издържи ли мрежата, ако софиянци минат на ток?
Все повече домакинства обмислят да се отопляват с електричество, а това може да създаде риск за инсталациите, особено в по-старите блокове
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Поскъпването на газа и парното доведе до търсенето на други варианти за отопление.
- Масовото преминаване на ток крие рискове, свързани с инсталациите на жилищата.
- Засега обаче голяма промяна в потреблението на електроенергия не се наблюдава.
На 1 януари тази година семейство Хаджиеви от София се прибират от новогодишна почивка и бързо пускат отоплението в изстиналия си панелен апартамент в един от южните квартали на столицата. В този момент обаче блокът кипи от живот - съседи посрещат гости и приготвят ястия, други, които са празнували Новата година в домовете си, гледат телевизия, чистят или се приготвят за празнуване на имен ден. Но никой не подозира, че само след минути близкият трафопост ще се изключи заради свръхнатоварване и всички ще остават на тъмно и студено за няколко часа.
Аварията в конкретния случай е била отстранена сравнително бързо, а техниците на електроразпределителното дружество са посъветвали хората да карат по-полека с пускането на отоплението, печките и пералните в един и същ момент. Но историята е много показателна за това, което може да се случи тази зима в София.
Градът в най-голяма степен от всички останали в България зависи за отоплението от парното и природния газ, а именно техните цени са и най-повишени - при парното ръстът е с 40% на годишна база, а при газа 70%. Заедно с картините за "хаос и разруха" през зимата, които служебният кабинет на Румен Радев обрисува, не е изненадващо, че много софиянци са решили да се топлят на ток заради по-ниската, регулирана цена (в определени случаи може да е до два пъти по-евтино от парно или газ).
На решението ток вместо газ или парно са се спрели не само част от столичните домакинства, но и такива от съседни села и дори градчета като Божурище, на което доскоро се гледаше с благородна завист заради газификацията, случила се успешно още през далечната 2001 г.
Показателно за това е и ръстът в продажбите на електрически отоплителни уреди. "Продажбите на отоплителни уреди се увеличиха няколко пъти през последния месец. Хората са изчислили, че с нарасналите цени на газ, пелети и дърва е по-икономично да се отопляват на ток, и бързат да закупят главно конвекторни печки или инверторни климатици. Вероятно решението е обмисляно по-дълго, а продажбите станаха целенасочени през последните седмици, защото сутрин температурите са около нулата и е нужно отопление", казва Йордан Вакъвчиев, управител на магазин "Технополис" в "Младост 4" в София.
Какво обаче ще стане, ако столичани масово преминат на отопление на ток, и може ли да издържи системата? Отговорът не е еднозначен, а отклоняването на въпроса от страна на част от експертите говори достатъчно за страховете и спомените за романтичните (или недотам) вечери на свещи от близкото минало. Както и за сложността на казуса, изискващ немалко инженерни познания за техническата обезпеченост на мрежата.
Защо точно София?
Въпросът с хипотетичното масово преминаване на отопление на ток в столицата е сериозен и заслужава внимание и анализ. София е най-големият град в България и съответно енергийните му нужди са значително по-големи в сравнение с останалите населени места. С изграждането на големите жилищни комплекси във втората половина на XX век въпросът до голяма степен е решен с централното топлоснабдяване, което осигурява парно и топла вода, без да натоварва електрическата мрежа. Заради липсата на инвестиции, неясното ценообразуване и трудната комуникация обаче през последните две десетилетия много хора се отказаха от услугите на "Топлофикация София". Сега клиентите й са над 430 000 (битови и стопански).
Подобна съдба има и природният газ, който захранва повечето нови квартали, но вече не е така атрактивен - цената му е три-четири пъти по-висока от 2020 г., а за монтирането на самата система и котлето са нужни допълнителни разходи, което прави инвестицията вече недотам рентабилна, както доскоро. Въпреки че последната прогноза на "Булгаргаз" за ноември предвижда намаляване на цената с около 30% до 166 лв./мВтч, тя пак ще със 70% над тази от миналия ноември, когато беше 95 лв./мВтч.
Именно оттук идва и рискът с пренатоварването на електрическата мрежа - просто хората ще търсят начин да минимизират разходите си, като се топлят на ток.
Данните засега сочат, че реален проблем с миграцията към електроенергия за момента няма. Справка на "Капитал" показа, че Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който следи в реално време натоварването на системата във всеки момент, не отчита небивало повишение на товара. Увеличение има, но то изобщо не е голямо или извънредно и, разбира се, е най-вече в пиковите часове сутрин преди работа и вечер между 19 и 22 часа, когато всички са си у дома и уредите работят. Това обаче е засега, когато времето още не е достатъчно студено, така че да предизвика масово пускане на печки или климатици. Например от 15 октомври насам сутрешното натоварване на системата (за цялата страна), отчетено от ЕСО, е около 3000 - 4600 MW, което е наполовина по-малко в сравнение с отчетеното през зимата на 2017 г. потребление, довело до активирането на резервните мощности, познати още като "студен резерв".
Отделно - към момента (вероятно заради все още топлото време) не се наблюдава повишаване на товара в мрежата на "Електроразпределителни мрежи Запад" ("ЕРМ Запад", преди "ЧЕЗ Разпределение"), потвърдиха за "Капитал" от компанията. Дружеството е част от групата на "Електрохолд" и най-общо се занимава с разпределението на електрическа енергия в 10 области на Западна България, като поддържа и развива 58 000 км мрежа и обслужва над 2 100 000 клиенти.
Идва ми в повече
Проблемът според експертите е най-голям във вътрешните инсталации на самите сгради, които масово не са пригодени за поемането на много голям товар, или в трафопостовете към тях, които също не са проектирани за такива натоварвания. Именно такъв е и случаят с Хаджиеви, чийто блок е от "най-новите" панелки, строени в края на 80-те. Не е топлофициран, макар някога това да е било планирано и да има монтирани тръби. Тяхната вътрешна инсталация е издържала на голямото потребление и не е паднал бушонът, но голямото общо натоварване е затруднило близкия трафопост.
Пускането на повече уреди в един и същ момент може да доведе до логичното "падане на бушона" - ситуация, в която подаването на ток е твърде голямо, вътрешната мрежа не може да издържи и се включва предпазителят, който да съхрани мрежата от късо съединение.
Това се получава, защото инсталацията не е пригодена за по-голяма консумация, когато всички уреди с голям енергиен харч работят по едно и също време - климатик, бойлер, конвектор, готварска печка... Повечето панелни апартаменти са разчетени да поемат натоварване между 8 и 12 киловата в даден момент. Подобно е и при газифицираните сгради. Докато тези, за които по проект е заложено да се разчита на електроенергията за отопление, капацитетът е 16 киловата.
Какво показва сметката? Ако в едно тристайно жилище бъдат пуснати например три конвектора с по 2 кВт мощност и в същия момент работи бойлер също с 2 кВт, натоварването достига 8 киловата само от тези четири уреда. Хладилникът, телевизорът и осветлението правят още един киловат. А ако в същия момент е пусната пералня и във фурната се пече вечеря, е твърде вероятно да се стигне до ръба на възможностите на системата. Ако това се мултиплицира в голяма част от апартаментите в даден блок, кризисната ситуация може да се пренесе към трафопоста, както е станало в случая на Хаджиеви.
Колкото до самата мрежа в града - там проблем засега изглежда, че няма. Инвестиционната програма на "Електрохолд" е около 100 млн. лева за 2022 г., които дружеството влага в подобряване състоянието на мрежата, обясниха компанията за "Капитал". Конкретно в момента "ЕРМ Запад" завършва подготовката на мрежата в Западна България за есенно-зимния сезон. По традиция това включва обходи и огледи на съоръжения, профилактика на трансформаторни постове, която от няколко години се извършва на база термовизионна и ултразвукова диагностика.
Мрежите на средно напрежение пък се проверяват по нова технология - с дронове, което води до прецизен мониторинг на мрежата. Направени са просеки на електропроводи средно напрежение на места, където има такава необходимост, трансформаторите са обслужени и са с ново минерално масло. Извършени са плановите ремонти на електропроводите, доставящи енергия до трафопостовете, както и ремонти на мрежи ниско напрежение в градовете и селата, които доставят електроенергия до битовите и стопанските потребители.
Едно наум
Въпреки спокойната енергийна обстановка към момента обаче тази година от "Електрохолд" са направили извънреден анализ на зоните на територията на "ЕРМ Запад", в които се очаква евентуално повишаване на консумацията на електрическа енергия. Нуждата от такъв анализ е възникнала "във връзка с променената конюнктурна среда вследствие на повишените цени на енергоносителите и възможни проблеми с доставките на природен газ", пишат от компанията до "Капитал". Кои точно са зоните, в които се очаква ръст на потреблението, не се съобщава, но несъмнено София е една от тях.
Експертите на компанията са взели превантивни мерки за подготовка на мрежата и минимизиране на риска от аварийни ситуации, за да гарантира качествено електрозахранване. Всичко това е планирано да приключи до края на октомври, когато се очаква потреблението на електроенергия да се повиши заради по-ниските температури в този период на годината.
Остава да видим дали реалните тестове с натоварването ще минат успешно. Един провал тук може да предизвика истински социални бунтове и допълнително да усложни и без това заплетената политическа ситуация.
По темата работи и Мара Георгиева.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.