Звярът от Восток, или какво време очаква Европа през зимата

Въобще метеорологията е фактор, който може драстично да обърка сметките на всеки на геополитическата и геоикономическата сцена.

Когато Ла Ниня вилнее

Сякаш най-оптимистичната сезонна прогноза за климата е на Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF), който е един от най-авторитетните източници на подобна информация. Въпреки че когато става въпрос за сезонни прогнози, данните са много относителни.

Европейският модел начертава следния сценарий: около 50-60% шанс за по-топла зима в Европа от стандарта за периода (средното за периода от 1992 до 2022 г.), като януари е единственият месец, който най-вероятно ще е в "норма", което означава да поддържа традиционните си температурни стойности. Но по-детайлно разглеждане на данните показва големи различия в отделните зони на континента. Например прогнозата за България е за по-топло време, отколкото например във Франция и Великобритания, където може да имат по-класическа зима "тип 90-те".

Нещата не са чак толкова кристални и е трудно да се каже като цяло как ще изглежда картината за Европа.

Сезонната прогноза на английския модел UKMO показва, че в по-голямата част в Европа ще има по-малко сняг (червеният цвят е сигнал за по-малко снеговалежи). Другите модели като ECMWF обаче дават по-снежна зима от обикновеното за Балканите Източник: Severe-weather.eu Преглед на оригинала

"Ако водехме този разговор преди 30 години, щяхме да си говорим за съвсем различни сценарии", коментира за "Капитал" Инге Бреде Йохансен, анализатор и старши метеоролог в глобалния енергиен търговец Mercuria Energy Trading.

"Прогнозирането в Европа е много трудно, защото зимното време тук е много хаотично и непредвидимо. Като цяло през лятото и зимата е станало много по-топло за последните 30 години. През 70-те и 80-те години на миналия век честотата на студените зими беше много по-висока, отколкото има шанс в момента", казва още той. Неговото лично усещане е много подобно на европейския модел, но Йохансен дава 35% шанс зимата да е по-студена от стандарта в последните 10 години (в метеорологията отскоро се прие нова норма, която взима за база времето след 1990 г., тъй като предишната норма от 1960 г. е с чувствително по-ниски температури).

Един от най-съществените процеси, които влияят на времето в последните години, е т.нар. Ла Ниня - проявление на океански феномен (противоположното на Ел Ниньо), променящ времето, общо взето, навсякъде на земното кълбо. Когато има Ла Ниня, Тихият океан е по-студен от обичайното, като фазата преминава обикновено за една година. Текущата Ла Ниня обаче продължава вече три години (само три пъти досега това се е случвало историята) и се очаква да продължи до края на тази зима в Европа.

Ла Ниня има способността да обърква времето най-вече в Австралия и Източна Азия. Например през тази година бе подобрен рекордът за валежи в Сидни, Австралия, точно вследствие на процеса. А това има значение дори за Европа. Ако времето в Китай, Япония и Южна Корея е по-студено и снежно от обикновеното, както прогнозира европейският модел ECMWP и както се случи миналата година, това ще повиши сериозно търсенето на втечнен природен газ там. И следователно ще отреже количествата за Европа или най-малкото ще повиши цените. Действително през миналите няколко зими този сценарий се разиграваше. Източници близо до Пекин твърдят, че китайските компании спират да препродават собствените си танкери в Европа, тъй като очакват сериозно застудяване в следващите седмици и покачване на консумацията.

Прогноза за времето в България

Според Иво Некитов, журналист и блогър по климатичната тема, именно фактът, че краят на процеса ще обхване европейската зима, може да промени и обърка прогнозите. "Когато Ла Ниня е към края си, често са се случвали студени зими в България. Дали и тази? Може би, за България патернът е такъв."

Едно от нещата, които безспорно правят впечатление при българската зима, е, че в последните години тя започва по-късно, но и свършва по-късно. Много вероятно е това да продължи и през тази, като голяма част от снеговете да дойдат не през декември, а през март. Само че такъв сценарий може да е проблематичен, защото означава по-дълъг отоплителен сезон, повече консумация на газ и по-големи сметки.

Може ли обаче Ла Ниня да направи тази година още по-различна? Много е вероятно да се случи така, като дори се появиха аналогии с предишни случаи, в които зимата е настъпвала в края на океанския феномен и те са красноречиви, че декември може да е много валежен и снеговит. При някои обстоятелства е имало рекордни снегове в средата на декември именно в България.

Карло Буонтемпо, директора на института "Коперник" към ECMWF, потвърди вероятността за ранна зима, като заяви, че шансът за сериозно застудяване поради блокиращи процеси преди Коледа през тази година е много по-голям, отколкото през която и да е друга от последните години. Определено подобен сценарий би бил първият сериозен тест за сезона за енергийния микс на континента.

Единствената сезонна карта, която дава повече валежи за България и Югоизточна Европа, е на Accuweather. Картите все пак се обединяват в тезата си, че Северозападна Европа ще бъде жертва на студ Източник: AccuWeather

Подобен сценарий би замразил европейската икономика още в началото на зимата и може да обърка плановете на правителствата, както и сметките на енергийните търговци.

В последната година в Европа избухнаха много микрокризи със силен политически ефект. Последният пример за това е скоростната смяна на премиери във Великобритания. В България правителството на Кирил Петков до голяма степен стана жертва на инфлацията, енергийната криза и въобще влиянието на войната в Украйна. Протести срещу правителствата и политически сътресения имаше още в Унгария, Франция и балтийските държави. А в Брюксел почти всяка седмица се провеждат срещи на лидерите и министрите за това как точно да действа съюзът през зимата по отношение на цените на тока и газа - засега без особен успех.

А един от механизмите, чрез които Кремъл успява да влияе пряко на Европа, са именно енергийните ресурси - петрола и газа, които европейските страни дълги години купуваха от руските държавни компании "Газпром" и "Роснефт". ЕЕС вече обяви, че от декември ще започне ембарго на руския петрол (България поиска дерогация и я получи), а Путин най-вероятно така или иначе ще спре газовото кранче веднъж щом зимата започне и нуждата от отопление стане неотложна. Макар газовите хранилища да са пълни средно 93%, това не е голямо успокоение на фона на огромното потребление, което се генерира през зимата от европейската икономика.

Полярният студ като съюзник на Путин

Много от държавите в Европа разчитат на газа за отопление на домакинствата и за захранване на енергоемката си индустрия. Така е в Германия, Великобритания и Нидерландия, като именно тези държави биха имали много сериозни проблеми при студени нахлувания и дефицит на горивото. Донякъде затрудненията вече са факт, след като в Нидерландия няколко цинкови завода бяха принудени да затворят заради високите цени на енергията.

Данните на различните модели красноречиво сочат, че именно във Великобритания и Западна Европа има шанс за по-студена зима от нормалното. Всичко опира най-вече до движението на полярния вихър (Polar vortex) - силно въздушно течение, което се опитва да задържи студен въздух над Северния полюс и което в определени случаи може да "преразпределя" полярни фронтове над Европа. Именно движението на полярния вихър може да се окаже сериозен коз на Путин срещу Западна Европа.

Всъщност в последните две зими на Европа й се размина екстремно студеното време просто защото не се случи т.нар. скъсване на полярния вихър (SSW). Подобно скъсване се случва, когато вихърът се затопли много бързо и започне да губи ориентация, заради което се измества от Северния полюс и се спуска на юг, като удря мощно или Европа или САЩ.

Според Йохансен полярният вихър може да има голямо въздействие за 2-5 седмици през зимните периоди в Европа, като такива моменти се случват средно на всеки 3 години.

Една от най-популярните сезонни прогнози, тази на сайта severe-weather.eu, също чертае подобен сценарий, твърдейки, че предвид температурните аномалии досега през годината вече се забелязва топло ядро над Сибир, развито още през октомври. "Това е доста забележително. Подобно развитие на модела и през зимата може да има много последици и колапс на полярен вихър, който да удари Европа." А това би било огромно предимство за плановете на Путин и използването на природния газ като оръжие.

По-малко валежи, по-малко ток

Прогнозата за времето обаче не е важна само от гледна точка на температурите. Валежите и вятърът също играят ключова роля за икономиките и най-вече за производството на електроенергия.

За разлика от миналата година например през тази хидроцентралите в България работят с 25-30% по-малко, защото няма достатъчно вода. Кулминацията на сушата беше през лятото, когато бяха и едни от най-ниските нива на големите европейски реки като Дунав и Рейн. "Най-вероятно ще има по-сухи периоди за тази зима, като и досега има свирепа суша в страната - през октомври почти не е валяло никъде", коментира Некитов.

По-различно виждат сезонната прогноза от Accuweather, които са известни с прогнозирането на времето в ски курортите. Според тях именно в Югоизточна Европа ще има повече валежи. В действителност и миналата зима на Балканите и в югоизточната част на Европа имаше много валежни обстановки, но те поради ред причини пропускаха България. Сериозни снегове имаше дори в Гърция и Турция.

При по-суха зима над Централна и Източна Европа ще има по-малко електроенергия от ВЕЦ (Австрия например разчита на водните централи за 70% от тока си), а това означава по-голяма нужда от заместващи мощности, като ТЕЦ на газ например. Конкретно за България по-малкото работа на ВЕЦ-овете ще означава по-високи цени на тока и по-малко възможности за износ.

По подобен начин стоят нещата и с вятъра, на който разчита основно Северозападна Европа. Средносрочните прогнози за ноември и декември severe-weather.eu сочат, че ще има по-малко ветровити дни, което означава и по-малко електроенергия. В последната година неведнъж видяхме колко важно е това - при безветрени периоди цените на тока в Германия, Нидерландия и Белгия стигаха рекордни нива, а когато задухаше, те спадаха до невиждани минимуми.

Така че, каквито и решения да взимат правителствата по отношение на енергийните доставки и цени, финалната дума ще има Звярът от Изтока (Beast from the East, или Зверь с Востока), както в Европа вече наричат нахлуващия студ от Сибир и северния полярен кръг.