Гърция успя да се захрани със 100% ток от ВЕИ, макар и само за няколко часа

Зелено бъдеще

Въпреки че и двата енергийни микса (на България и Гърция) все още зависят от фосилни централи, количеството възобновяеми мощности в Гърция е в пъти по-голямо и при определени обстоятелства измества напълно нуждата от останалите базови мощности. Това най-вече се случва около обяд, когато фотоволтаиците работят най-интензивно.

Постижението на южната ни съседка е значително, тъй като е резултат на няколко години непрестанни инвестиции във ВЕИ сектора, които целяха лимитирането на фосилните централи и постигането на енергийна независимост благодарение на географското разположение на страната. Гърция също така няма атомна електроцентрала и разчита на големи количества природен газ (тройно повече от България), за да захранва икономиката си.

Въпреки политическите турбуленции, подобни на тези в България, Гърция успява да води последователна политика за стимулиране на зелени проекти в последните няколко години независимо кой е на власт. Прие се помощ от 2.3 млрд. евро за подпомагане на 4.2 гигавата солари, разработи се план за зелен преход на "гръцкия Маришки басейн" в Козани (повече може за инвестициите в Гърция може да видите тук и тук) и се въведоха куп административни облекчения за тези инвестиции.

Ако се направи отново паралел с България, тук нещата изглеждат по коренно различен начин и много по-тромави откъм нови инвестиции заради административни пречки и липса на политическа воля. Конкретен пример за буксуващата система в България е проектът за вятърен парк във Ветрино.

Нетен износител

През тази година в Гърция енергийният микс изглежда по следния начин: 57% фосилни и 43% ВЕИ мощности. В България делът на зелената енергия е не повече от 20%.

Този резултат обаче гърците постигат с истинска соларна революция - през 2021 г. са добавени 1.6 гигавата нови соларни мощности. Това е много повече от всички налични към момента слънчеви централи в България, и повече дори от инсталираните нови мощности през същата година в Унгария, Италия, Дания и Швеция. Всъщност Гърция е просто част от възходящия тренд в Европа за добавянето на нови соларни мощности, които да ускорят зеления преход на континента - за 2021 г. са добавени общо 25 гигавата от всички държави членки на ЕС. До 2030 г. се очаква това да продължи и дори да се умножава всяка година.

Когато обаче се погледне общия енергиен микс на страната и какъв дял имат фосилните горива, нещата все пак придобиват по-стандартен облик. В него 44% е газ, 13% въглища, 20% вятър, 13% солари, 9% хидроенергия.

Противно на очакването гръцката страна не разчита единствено на соларни панели заради благоприятното си географско положение. Те са само част от зеления микс, като активно там се залага и на вятърни мощности и хидроцентрали, които правят трансформацията много по-разнообразна.

Най-съществената промяна в Гърция е превръщането на страната в износител на електроенергия

Традиционно тя внася повече ток, отколкото изнася, като за първите 6 месеца на 2022 г. е внесла 2.8 твТч повече, отколкото е изнесла. Промяна обаче настъпва през юли, когато страната изнася над 300 гвТч към Албания и над 300 гВтч към Южна Италия именно поради многото соларни мощности. В някой периоди на деня страната дори изнася към България, въпреки че традиционно ситуацията е точно обратната.

Промяната в енергийния микс на Гърция ще се забележи много по-осезаемо в следващите години, когато още нови ВЕИ проекти бъдат пуснати в експлоатация. Цените на тяхната енергия са ниски и не зависят от геополитическите вълнения, както е при газа и петрола, дори не зависят от икономическите цикли, тъй като слънцето и вятърът реално са безплатни и е нужно да се покриват само инвестиционните разходи. А това означава, че Гърция ще започне да се изнася повече ток и нищо чудно да започне да захранва и България заради конкурентните цени.