Ще се смени ли моделът на финансиране за енергийно обновяване на сградите

- Безвъзмездна финансова помощ (БФП) , която да покрие част от разходите и да направи възможно изплащанията по заем за сметка на реализираната икономия на енергия в разумен срок;

- Собствено финансиране, осигурено чрез улеснен достъп до кредитен ресурс, обезпечен с гаранции, предоставени безплатно за крайните получатели;

- Допълнителна целева помощ, осигурена за социално уязвими собственици/енергийно бедни.

Мащабът на подмярката е скромен - общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е едва 282.470 млн. лв., които биха стигнали за обновяване на не повече от 300-400 средно големи сгради. Успехът или провалът на изпълнението й, обаче, е от огромно значение, доколкото ще определи за дълго време темповете и тенденцията на обновителните процеси в жилищния сектор.

Защо е важно да е успех? По официалните данни на МРРБ 93% от съществуващия жилищен фонд е енергонеефективен, от обновяване се нуждаят 66 865 многофамилни сгради и 1 291 549 еднофамилни сгради. За последните 10 години, с наложената в България (уникална за Европа) практика на финансиране със 100% БФП са обновени по-малко от 3 хил. сгради. Очевидно огромните нужди няма как да бъдат посрещнати с ограничените публични финанси. Все повече се разбира, че 100% грантова помощ облагодетелства една малка част за сметка на всички данъкоплатци, а това не е справедливо. Модел на съ-финансиране ще позволи ускоряване на обновителните темпове и ще осигури възможност много повече хора да си решат трайно проблема със сметките за енергия и лошите енергийни характеристики на сградите, което в стратегически план ще способства за изпълнение на националните ангажименти поети с Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд. Количественото измерение на поетите ангажименти се равнява на енергийно обновени 19 026 656 кв. Метра до 2030 г., което означава поне 12 хил. многофамилни и 16 хил. еднофамилни сгради. Необходимите средства за това се изчисляват на 6.5 млрд. лв., а осигурените до момента възлизат на 1.7 млрд. лв. според експертите, включително на институции като Европейска инвестиционна банка и Световната банка. Финансовият дефицит е предвиден да бъде запълнен с привличане на частно и търговско финансиране при смяната на финансовия модел, чието начало се поставя през 2023 г. с въпросния втори етап на санирането по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). От собствениците се изисква съфинансиране на средства в размер на 20% от разходите за обновяването.

Реализирането на модела на съфинансиране минава през решаване на индивидуалните проблеми, за да се направи възможно обновяването на цялата сграда - проблеми със собственици, неизпълняващи решенията на общото събрание, нежелаещи да участват в обновяването, такива, които не разполагат с налични средства за финансиране на обновяването, или просто са неплатежоспособни (социално уязвими домакинства). От проучване на "Алфа Рисърч" в рамките на проект SHEERenov е видно, че макар 70.9% от респондентите да изразяват персонално позитивни нагласи за финансово самоучастие, 44%изразяват скептицизъм, че в тяхната сграда ще сепостигне 100% съгласие на собствениците за обновяване на сградата, поради някоя от изброените причини. Известен факт е, че за да не бъде застрашено изпълнението на Националната програма (дори при 100% грантово финансиране) изискуемият кворум за решение за обновяване беше свален на 95%.

За адресиране на горните проблеми за саниране в режим на съфинансиране са предвидени реформи в НПВУ, които трябва да улеснят изпълнението на въпросната процедура. Към днешна дата тяхната съдба е проблематична. Така например:

• Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУЕС с цел "разрешаване на пречките в инвестициите за енергийна ефективност" чака разглеждане в парламента.
• Въпреки заявките в публичното пространство, заинтересованите институции не могат да постигнат съгласие относно дефиницията за "енергийна бедност", с която следва да се определи кръгът на потенциалните получатели на 100% целева помощ в сградите, в които се появи инициатива за обновяване и се гарантира, че социално и финансово уязвимите собственици няма да гласуват "против" решението на мнозинството.

Специална реформа предвижда създаване на Декарбонизационен фонд, който ще осигурява финансиране за енергийна ефективност след 2024 г., включително и финансови механизми за предоставяне на заемни средства на собствениците, с които да се покрие съфинансиращия им дял. Подобна опция, обаче не се разглежда за втория етап на кандидатстване за обновяване със съфинасиране (приключващ през 2023 г.). Посочените в Насоките алтернативи чрез ЕСКО договор или електроразпределително дружество са пожелателни, но не са реализуеми. Наскоро представен доклад на СБ констатира "ограничена способност на ЕСКО компании да се ангажират със собствениците на сгради поради много правни и регулаторни пречки пред ЕСКО договарянето". Сходна е ситуацията и с възможността електроразпределителни дружества да създават финансови инструменти.

На фона на посочените нерешени проблеми, проектът на Насоки за кандидатстване поставя редица трудно изпълними условия пред собствениците :

• Удостоверяване на 100% съгласие на собствениците за обновяване, включително на нечленуващите в Сдружение на собствениците. При 30% необитавани жилища (средно за страната) и при липсата на законови възможности на етажната собственост да наложи волята на мнозинството над малцинството.
• Крайният получател (Сдружение на собствениците) да се ангажира да осигури необходимо собствено финансиране за изпълнение на проекта, като си реши проблемите както и ако може - независимо от обстоятелството, че става дума за по няколко хиляди лева на домакинство и не повече от 1/3 от респондентите в проучванията дават заявка, че разполагат с налични. Ако заемни средства са желани и необходими, могат да бъдат осигурени от съществуващи финансови институции/механизми (Българска банка за развитие; Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници"), както е посочено в концепцията за нов финансов модел на МРРБ. Стига да има политическа воля.

Ситуацията в момента изглежда déjà-vu от преди десетина години. Демонстрационен проект за обновяване на жилищни сгради (2007 - 2011) на МРРБ и ПРООН беше изпълнен с 50% съфинансиране от страна на собствениците, за да разработи и тества модела със съфинансиране. Докладът за научени уроци даде препоръки как решените на проектен принцип проблеми да бъдат решени на ниво национални политики, за да се мултиплицира успешната практика. Нерешените проблеми с финансирането и организацията на процеса се оказаха тясното място, заради което се възприе модел на 100% грантово финансиране по Националната програма, с пари на българските данъкоплатци и с аргумент, че хората нямат пари и не желаят да участват. Десет години по-късно ситуацията е сходна. Само че неизпълнението на схемата за обновяване със съфинансиране от собствениците предпоставя риск от връщане на вече усвоени средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Нещо повече - липсата на действащ модел възпрепятства достъпа до множеството европейски фондове осигуряващи финансови ресурси за енергийна ефективно обновяване, но не при условията на 100% грантове.

Възможност за успешна реализация все още има. Готовност и очаквания от страна на хората също. Остава само администрацията да си свърши работата.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)