Новата регионална програма тръгва, но 2.6 млрд. лева от нея са спрени заради въглищата

ЕК ще одобри "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. без парите за справедлив преход, а Кюстендил, Стара Загора и Перник губят 200 млн. лв. още тази година

Ремонтите в градовете в България са почти изцяло финансирани по регионалната програма от ЕК © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Оперативна програма "Развитие на регионите" е най-голямата инфраструктурна програма за България в периода 2021 - 2027. Под предишните ѝ имена от 2007 г. насам това беше програмата, по която минаха милиарди левове за общините: от инфраструктура и саниране до площадки, паркове и дограма. Последният път, когато по тази линия се раздаваха пари на общини, беше преди над две години.

Ето защо е разбираемо, че всички местни власти чакат новата програма както децата чакат Дядо Коледа. И тя, по всичко изглежда, ще дойде точно под елхата: "Капитал" потвърди, че програмата ще бъде одобрена от Европейската комисия до дни.

"Развитие на регионите" е с общ бюджет 1.8 млрд. евро, от които 1.5 млрд. са безвъзмездно финансиране от ЕС. Одобрението означава, че парите ще започнат да се разпределят от догодина.

Добрата новина обаче идва в комплект с лоша. Този път към програмата бяха закачени 1.3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Това са пари, които се отпускат на региони, изключително зависими от въглищата, за да преминат към друг вид заетост - част от т.нар. Зелена сделка.

Това се оказа лоша идея. Така получаването на всички средства по програмата беше обвързано с плановете за справедлив преход, а България, не особено изненадващо, се бави и с тях. Една от причините е политическата ситуация и непрекъснатата смяна на правителства. Но другата е свързана с това, че България така и не реши какво да прави с въглищата си.

Ето защо тази част от програмата няма да бъде пусната. И не само това: 97 млн. евро, заложени за тази година по линия за справедливия преход, вече са окончателно изгубени. Преведено, това значи че 200 милиона лева, предвидени за Стара Загора, Перник и Кюстендил, никога няма да стигнат до тях. Тук говорим за области, чиято обща капиталова програма за няколко години напред не възлиза на тези пари. А задълженията им за нулеви емисии от 2050 г. ще останат.

Новата общинска програма със старата абревиатура - ОПРР

Българските власти подадоха програмата изключително късно - в средата на ноември. Според източници на "Капитал" в следващите няколко дни се очаква нейното одобрение от комисията. Тя беше най-бавно одобрена именно заради връзката с въглищата. Преди месец от ЕК дори изразиха притеснение пред "Капитал", че ако нещата се проточат още и не бъде одобрена тази година, програмата може да се забави фатално.

Сред приоритетите на ОП "Развитие на регионите" (OПРР) за следващите години ще бъдат постигане на развита градската среда, интегрирано регионално развитие на регионите и преход към нулеви въглеродни емисии.

За периода 2021 - 2027 г. ще се използва изцяло нов подход чрез териториални инструменти, в т.ч. Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Преведено, това значи, че ще се обръща много повече внимание на проекти, които надхвърлят една община и свързват няколко в даден регион. Заради това бяха създадени и регионалните съвети, които управляващата тогава ГЕРБ побърза да попълни още през 2020 г. и които ще имат сериозна роля.

През новия програмен период териториалният обхват на ОПРР ще обхваща 50-те градски общини в страната, като 10-те най-големи и развити общини са обособени в рамките на Приоритет 1 "Интегрирано градско развитие", а останалите по-малки 40 общини - в Приоритет 2 "Интегрирано териториално развитие на регионите". Десетте големи, които ще си поделят малко над 1 млрд. лв., са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград.

Какво е ПИРО и защо е важно

Проекти, идентифицирани съгласно подход "отдолу нагоре", при който инициативата за проектите идва от местните заинтересовани страни, би трябвало да е много по-важен елемент този път. Как точно ще работи това, предстои да се види. Но процесът вече беше "закотвен" в т.нар. Планове за интегрирано развитие на общините (ПИРО) за първите 10 общини, които вече бяха съставени. Ако даден проект не съответства на ПИРО, то той не може да получи пари. За останалите общини действат интегрирани териториални стратегии за развитие, обясняват още от МРРБ.

Основните сектори, които ще се финансират, са отново пътища и пътни съоръжения, образование, здравеопазване, социална политика, спорт и култура.

Подкрепа ще получават допълнителен набор от дейности, насочени към насърчаване на заетостта и икономическата активност; енергийна ефективност и устойчиво обновяване на сграден фонд; устойчива градска

мобилност; зелена градска инфраструктура и други дейности с положително въздействие по отношение на климата.

За разлика от предходните два програмни периода (2007 - 2013 г. и 2014 - 2020 г.), които подкрепяха предварително определени дейности и бенефициенти, по настоящата програма възможността за финансиране се отваря към партньорства с водеща роля на общините и държавните органи, но и евентуално участие на областни администрации, представители на гражданското общество, частния сектор.

Загубените пари

"България имаше възможност да се възползва от Механизма за справедлив преход, от 1.3 млрд. евро (по текущи цени) по ОПРР", коментира пред "Капитал" източник от дирекцията в ЕК, която отговаря за програмата - REGIO.

За да се случи това, България трябваше да представи своя Териториален план за справедлив преход за всяка от териториите, които ще бъдат подкрепени от Фонда за справедлив преход по програмата ОПРР, обяснявайки пътя на прехода и планираните инвестиции за диверсификация на местните икономики, за предоставяне на възможности за преквалификация и за предлагане нови икономически дейности.

За това страната ни имаше строго определен срок, за да има пълен достъп до наличното за нея финансиране. "На 16 ноември България официално внесе последната програма "Развитие на регионите". Въпреки това и противно на ангажиментите в Споразумението за партньорство с България, прието на 6 юли 2022 г., България не направи официално представяне на частта по ОПРР за справедлив преход пред комисията", казва още източникът. "Очакваме твърдия ангажимент на България да продължи с представянето на приоритета за справедлив преход като изменение на програмата възможно най-скоро, в началото на следващата година", допълват от REGIO.

Вследствие на одобрението на програмата без този приоритет България ще загуби финансирането от Фонда за справедлив преход, отпуснато за 2022 г. (в размер 97 милиона евро) от бюджета на ЕС по Многогодишната финансова рамка - МФР. Прехвърлянето на тази сума след 2022 г. не е възможно за следваща година. Парите трябваше да отидат към трите области, идентифицирани като най-засегнати от прехода - Стара Загора, Перник и Кюстендил.

"Капитал" попита регионалното министерство какво се случва с плановете. "Към настоящия момент работата по изготвянето на териториалните планове продължава, като подобрени проекти са публикувани на 3 ноември и са обект на процедура по екологична оценка. УО на ОПРР има пълна готовност да подготви и изпрати на Европейската комисия проект на двуфондова ПРР 2021 - 2027 г. веднага след като плановете, както и новите приоритети по програмата, бъдат разгледани и одобрени от Министерския съвет и съответно бъде даден мандат за официалното им предаване на Европейската комисия", коментират в отговор от министерството.

МРРБ припомнят, че за приоритетите, съфинансирани от ФСП, следва изцяло да е финализиран процесът по провеждане на екологична оценка на териториалните планове за справедлив преход. Това значи, че такива териториални планове за справедлив преход за трите области трябва да се приложат към програмата преди отключването на парите. Отговорно за този процес, посочва регионалното министерство, е Министерството на енергетиката, а трите плана са публикувани за първи път през август.