Субсидията за санирането трябва да се намали и да се допуснат частни инвестиции

• Инвестициите са факторът за икономически растеж, а от техния размер ще зависи темпът и скоростта, с която икономиката ни ще излезе от кризата, както и дали ще се случи положителната трансформация. Колкото и да е голям очакваният публичен ресурс, той е крайно недостатъчен на фона на нуждите. Именно това предопределя изискването за използване на публичните финанси като лостов механизъм за привличане на частни инвестиции.
• Привличането на частни инвестиции обаче минава през осъществяване на необходими реформи, които съгласно препоръките на ЕК трябва да допринесат за ускоряване скоростта на обновяване. Реформите, препоръчани от ЕК, на практика изцяло присъстват в българската Дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд. Такива обаче изцяло липсват в ПВУ, а доколкото ги има - са само в декларативен вид.

За съжаление Програмата за енергийна ефективност залага на познатата практика за усвояване на публичен ресурс със 100% грантово финансиране, въпреки че вицепремиерът Дончев смята, че "е грешка да базираме зеления преход само и единствено на публичните инвестиции".

Какви ще са последиците, ако програмата остане в този вид?

• Определеният ресурс от 1.6 млрд. лв. ще стигне за около 1400 многофамилни сгради, избрани след тези с вече подадени заявления по националната програма. За нуждаещи се от обновяване в страната повече от 50 хил. сгради енергийната ефективност ще остане изцяло грижа на собствениците. И не става ясно как концентрацията на цялото финансиране в една много малка част от сгради "ще подкрепи реформата за пълната либерализация на електроенергийния пазар", която ще доведе и до повишаване на сметките на всички битови потребители, плащащи в момента цени на регулиран пазар.
• Ще продължи погрешната нагласа, че енергийната ефективност не е ангажимент на собствениците, а на държавата и общината.
• Вместо да насърчава инвестиционното поведение на собствениците, държавата ще продължи да "запушва възможностите за частни инвестиции в този сектор" (по удачния израз на вицепремиера Дончев) в очакване на следващата порция от 100% грант, който може и никога да не дойде. Още по-укоримо е предлаганата 100% субсидия за еднофамилни сгради, което освен че изпраща погрешни сигнали към частната инициатива и в този сектор, но съдържа висока доза корупционен потенциал за избора на бенефициенти.

Единственият начин проблемите да намерят отговор и обновяването да стигне до повече хора е да се ограничи размерът на субсидията и да се даде възможност за допълнителни частни инвестиции. Принципно това не е лека задача за администрацията, но така или иначе не е ясно защо българската държава се нагърбва да администрира процеса по саниране на сгради частна собственост. Това е работа, която навсякъде другаде се върши от собствениците, частния бизнес и финансовия сектор с регулации и подкрепата на държавата. Предпоставки за необходима смяна на подхода са налични:

• Инвестициите в енергийна ефективност имат възвращаемост чрез спестяванията от енергия. Това е възможност проекти с по-висока такава да бъдат финансирани на пазарен принцип, при по-ниски нива на субсидия в комбинация с нисколихвени дългосрочни кредити, връщани от постигнатите икономии.
• Използването на финансови инструменти в сектора на енергийна ефективност през идващия програмен период е приоритет в ЕС, а ефективната им комбинация с грантове беше силно насърчена чрез предложената по-голяма гъвкавост на правилата в новия Регламент за общи разпоредби.
• За обществото ни е нужно да се осигури справедливо разпределяне на наличния ресурс чрез разширяване обхвата на потенциалните бенефициенти. По критериите на досегашната национална програма, а сега и с новото предложение в обхвата й попаднаха малка част от най-големите многофамилни сгради. Това е несправедливо от социална гледна точка и необосновано от гледна точка енергийна ефективност. Визия и перспектива за енергийно обновяване е нужна за всички, не само за вече кандидатствалите собственици от 5 хил. сгради. На над 50% от българското население, живеещо в нискоетажни многофамилни и еднофамилни сгради, не му се дава достъп до никакво публично финансиране. А тези сгради могат да бъдат бързо обновени при много по-нисък интензитет на помощта, опростени процедури и участие на пазарни механизми. И ще подобри ефективността и ефикасността на публичните ресурси.
• И накрая, но не по значение е въпросът за готовността на собствениците да посрещнат идеята за съфинансиране, което притеснява политиците.

В наскоро проведено със съдействието на Столична община проучване на територията на София в рамките на проект, финансиран по Програма "Хоризонт 2020", 86% от респондентите отговарят положително на въпроса дали биха участвали в Програмa за обновяване за енергийна ефективност, изискваща съфинансиране от собствениците.

Настоящият момент е изключително подходящ за реформиране на политиките и смяна на модела за усвояване на публичен ресурс с инвестиране в енергийна ефективност: именно сега текат процесите на програмиране за десетилетието до 2030 г.

Заложеното в ПВУ трябва да бъде синхронизирано с другите стратегически и програмни документи и източници на финансиране, за да бъдат изпълнени целите на ЕС за енергийна ефективност, респективно поетите от България ангажименти. Уникална възможност, която не бива да бъде пропускана.

*Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)