Енергийно ефективното обновяване на жилищни сгради има нужда от нов модел

На този фон напълно разбираеми са огромните очаквания на хората за рестарта на "санирането" в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. Макар, че все още не са ясни детайлите на условията за кандидатстване, едно е сигурно: ще продължи практиката на 100% публично финансиране. Предвижда се с финансов ресурс от 1.2 млрд. лв. да бъдат обновени 3.688 млн. кв. метра РЗП жилищна площ, което означава 1000 - 1500 сгради. При нуждаещи се повече от 54 хил. сгради. Не е трудно да се предскажат отсега разочарованията на хората. И още повече на тези сдружения на собственици, които ще са авансирали немалки суми и усилия за подготовка на технически и енергийни обследвания (изискване за кандидатстване по проекта), но ще останат неодобрени за обновителни дейности след изчерпване на публичния финансов ресурс.

Нуждата от промяна

Очевидно една програма, изцяло финансирана и администрирана от публичните власти, не може да отговори адекватно на стратегическите нужди от обновяване и на необходимите темпове. Алтернативата е една - стартиране възможно най-скоро на програми по нов модел чрез комбинирано финансиране, публично и частно. По тази идея се работи през последните две години в България чрез проект SHEERenov, финансиран по Програма Хоризонт 2020, да "подпомогне трансформирането на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за собствениците на жилищни сгради в устойчив механизъм с активното участие на собственици, бизнес, местни власти", както е посочено в НПВУ Проект 9а. Партньори в проекта са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Столична община, Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), БАКК, "Клийнтех БГ", чуждестранни организации от Естония и Унгария.

Моделът предполага привличане на собствениците като съинвеститори, но с предварително осигурен достъп до дългосрочни, нисколихвени и безлихвени кредити при облекчени условия. Заемът се предоставя на Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс. Преимуществото на този вид кредит е, че дава възможност собственици с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес. Моделът предполага предоставяната от публичен ресурс безвъзмездна финансова помощ (БФП) да има допълващ характер, за да покрива част от разходите и да направи възможно изплащанията по заем за сметка на реализираната икономия на енергия в разумен срок. Доколкото обновяването изисква комбинация от компетентности (технически, икономически, правни), каквито собствениците не са длъжни да притежават, предвидено е етажните собствености да могат да се възползват от "специализиран посредник", чиито услуги ще бъдат субсидирани с публичен ресурс.

Моделът е съобразен и с обстоятелството, че практически във всяка сграда има социално уязвими собственици, за които е необходима допълнителна целева публична подкрепа, за да не бойкотират вземането на решения от страна на общото събрание. Това е категорията на т. нар. енергийно бедни. Проектът прави своя принос към толкова актуалната тема "енергийна бедност", като обедини усилия с екип на БАН, за да провери "на терен" изготвеното академично предложение за дефиниция на понятието.

Готови ли сме за такъв модел? Ако се съди по нагласите на собственици, бизнес и финансови институции - отговорът е положителен. И това е така, защото предлаганият модел е надежден и приемлив, основава се на устойчиво наложили се във времето европейски практики от Централна европейските и Балтийските страни, внимателно проучени по проекта и адаптирани към българските условия. Нещо повече: съобразен е с нуждите, възможностите и желанията на собствениците. Наскоро изнесени данни от проучване на "Алфа рисърч" недвусмислено показа обществената убеденост за ползите и високите очаквания за рестарт на санирането с публична подкрепа - 94.6% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване ще доведе до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество. Над 70% от анкетираните са готови да участват в нова фаза на Националната програма за обновяване за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране. Висок е интересът от страна на бизнеса и финансовите институции към темата.

Предимства

Разработеният по проект SHEERenov модел има множество преимущества пред 100% -то финансиране с публични средства: по-справедливо използване на ограничения публичен финансов ресурс, доколкото 100% грантова помощ облагодетелства една малка част за сметка на всички данъкоплатци; допринася за значително ускоряване на темповете за обновяване на сградите и достъп до реализация на енергийна ефективност за много повече хора; дава възможност нискодоходни собственици да участват финансово в обновителния процес; отговаря на искането на собствениците за завишено участие във вземането на решения и контрол от тяхна страна, защото участват финансово и организационно в процеса; средствата, раздадени като заемен ресурс се връщат и ползват многократно за обновяване на нови сгради. И в крайна сметка: мултиплициращият потенциал на модела е надеждна основа за широкомащабен обновителен процес на многофамилни жилищни сгради в България. И не на последно място - веднъж превърнат в устойчиво работещ финансов модел, той може да бъде захранван с европейско финансиране в бъдеще:

• 4 млрд. евро евтини кредити от Фонда за възстановяване и устойчивост (непоискани до момента);
• Многогодишна финансова рамка на ЕС;
• Международни финансови институции (напр. Европейската инвестиционна банка), предоставящи финансов ресурс за енергийна ефективност в мащаби, каквито са необходими;
• Социалният климатичен фонд на ЕС предвижда за България средства в размер на 2.8 млрд. евро за най-уязвимите групи - енергийно бедни хора да получат компенсация, позволяваща им участие в зелена трансформация на европейската икономика, в частност обновяване на сградите.

Моделът SHEERenov не е и не трябва да бъде приеман като конкуренция на 100% финансиране по ПВУ, проект 9а. Добра възможност в случая може да е чрез добавяне на допълнителни критерии, финансирането да бъде насочено към сградите с най-лоши характеристики и най-необлагодетелствано население. Както, между другото, изискват европейските директиви. Експертите вече дадоха на правителството своите предложения в тази посока. Моделът със съфинансиране е нужен да стартира час по-скоро. Само това може да е адекватният отговор на огромните нужди, очаквания и нагласи в обществото за повишаване на енергийната ефективност в нашите домове.

Дали правителството на промяната ще разпознае в пика на енергийната криза възможността за ускоряване на темповете на така необходимото енергоефективно обновяване в жилищния сектор чрез стартиране на устойчив пазарноориентиран модел? Вероятно скоро ще разберем.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)