Интервю | Кристиан Бушой: И Румъния предоговаря датата за затваряне на въглищните ТЕЦ-ове

Председателят на енергийната комисия в ЕП казва още, че страната изпълнява успешно енергийните си проекти по Плана за възстановяване и се възползва от останалите налични средства за страната за справедлив преход

Кристиан Бушой е един от лекторите на събитието на "Капитал" Energy and Power, което се проведе на 28 февруари в "Гранд хотел Милениум" в София

Моника Върбанова

Кристиан Бушой е един от лекторите на събитието на "Капитал" Energy and Power, което се проведе на 28 февруари в "Гранд хотел Милениум" в София

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Кристиан Бушой има докторска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. Завършил е медицина в университета "Карол Давила" в Букурещ, право в университета "Титу Майореску" в Букурещ и дипломация в Румънския дипломатически институт в Букурещ. Политическата му кариера започва през 1996 г., член на Европейския парламент от 2007 до днес. Председател е на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). Кристиан Бушой е един от лекторите на събитието на "Капитал" Energy and Power , което се проведе на 28 февруари в "Гранд хотел Милениум" в София.

Г-н Бушой, какво е мнението за решението на последното Народно събрание на България за предоговаряне на българския план за възстановяване и устойчивост в частта му за сектор "Енергетика"? Смятате ли, че удължаване живота на въглищните централи е правилно решение?

Енергийната криза засегна сериозно домакинствата и бизнеси и не знаем какво ще ни донесе 2023 г. Имаме възможност за значителни допълнителни количества природен газ от Норвегия, от Северна Африка, от Съединените щати (втечнен природен газ), но част от договорените количества няма да бъдат налични през настоящата година. В позицията си на председател на комисията по индустрия и енергетика в Европейския парламент и докладчик на регламента за съхранение на газ успях да дам своя принос за това тази зима да имаме повече от 90% газ в хранилищата си и да намалим с 40% вноса от Русия. Въпреки това ситуацията може отново да се промени, а ние трябва да сме подготвени. Ето защо вярвам, че трябва да се вземе сериозно под внимание отварянето за определен период от време капацитета за производство на електроенергия от въглищните централи. Така че намерението на българските власти е правилно.

Предоговарянето трябва да бъде одобрено от Европейската комисия, а новото споразумение - гласувано от всички държави членки. Как Румъния ще погледне на тази инициатива в съвета, имайки предвид, че България изнася значителни значителни количества електроенергия от въглищните си централи за северната си съседка?

Първо, румънците са в същото положение. Ние също трябваше да заложим в нашия план за възстановяване и устойчивост затваряне на въглищните ни централи и сме в процес на предоговаряне на тази дата.

Ние сме в същия диалог с Европейската комисия, за да обсъдим устойчивостта и възстановяването на нашата икономика. Въпреки това оставаме ангажирани, както съм сигурен, че България е, откъм целите на Зелената сделка за намаляване с 55% от от емисиите през 2035 г. Също така заставаме зад ангажимента си да инвестираме сериозно в слънчева енергия, във вятърна енергия, във възобновяеми енергийни източници като водород. За следващите две години обаче трябва да разполагаме с капацитета си от въглища и да отложим малко по-късно решението за окончателното закриване на въглищните централи. И макар да не мога да говоря от името на румънското правителство, предполагам, че Румъния ще подкрепи не само нашето решение, но и искането на България.

Въпреки това за разлика от Румъния, България остава единствената страна членка, която не е представила своя план за справедлив преход. По тази причина продължавате да поставяте под риск не само средствата от Плана за възстановяване и кохезионните програми, но и тези от Фонда за модернизация.

Зависимите региони от въглищни производства или с много тежка промишленост трябва да бъдат модернизирани, да се инвестира ефективно в тях, за да се постигне намаляване на емисиите. В случая с Румъния ние децентрализирахме много от решенията и позволихме на регионите да решават сами как да направях своя преход.

Част от средствата ще бъдат инвестирани в нови производствени мощности на база възобновяеми енергийни източници. Затова сме предвидили инвестиции не само от Фонда за възстановяване, но и от Фонда за модернизация, по който Румъния очаква около 10 милиарда евро през това десетилетие (до 2030 г.) за внедряване на чисти технологии в енергийния сектор, нови производствени мощности в МСП, подкрепа за професионална преквалификация и други регионални проекти.

Ще успее ли ЕС да реализира първите съвместни поръчки на газ още тази година?

Имаме всички предпоставки за това - рамката, законодателството, създадена е работната група в Европейската комисия, както и регионални инициативи. Първоначално бе решено между министрите на енергетиката, че известно време ще е по-ефективно да има обща платформа за поръчки на регионалното ниво, тъй като ситуация може да се различава в България, Румъния и Гърция в сравнение със северните държави. Там тръбопроводите са други, имат по-малко енергийни съоръжения и т.н. Но се надявам това да се случи още тази година и съм в течение за някои предварителни дискусии за съвместни доставки в най-скоро време.

Цялото интервю може да видите във видеото от конференцията: