България е на път да се откаже от 1.6 млрд. лв. за въглищните региони

По-притеснителното е, че вицепремиерът Атанас Пеканов коментира за "Капитал", че териториалните планове няма да бъдат подадени към Европейската комисия, преди предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост да е завършило. А ако това не се случи до края на 2023 г., рискуваме по-голямата част от оставащото финансиране за справедлив преход (или около 800 млн. евро) за България да бъде окончателно изгубено.

В случая може да се получи така, че в търсене на дребни политически дивиденти сега, чрез обещания за запазване на въглищните ТЕЦ, управляващите ще оставят именно работещите в тези централи без алтернатива и финансиране за момента, когато въглищната енергия ще стане неконкурентна. Впрочем от началото на 2023 г. борсовата цена на електроенергията е около 270 лв./мВтч, а разходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" за производството на 1 мВтч ток са над 350 лв. С други думи, още сега централата не може да работи на печалба.

• България може да се възползва от близо 1 млрд. лв. за енергийни проекти по REPowerEU
• Интервю | Кристиан Бушой: И Румъния предоговаря датата за затваряне на въглищните ТЕЦ-ове

Говорим си за милиарди

За трите най-засегнати региона в България - Перник, Кюстендил и Стара Загора, които така или иначе са "слабо развити" в ЕС, бяха предоставени 1.3 млрд. евро за зеления преход. Ако бяха инвестирани разумно, тези средства можеха да инициират процеса по икономическата диверсификация, преквалификацията и активното включване на работниците в мините и търсещи работа лица.

Вместо това усилията са насочени към преговори с Брюксел за запазване на сегашното положение в енергетиката. Така хората, които дишат мръсен въздух и за които липсва перспективно и качествено кариерно развитие по родните им места, ще останат без средствата за търсене на алтернатива.

За да има достъп до европейското финансиране, България, както и всички останали членки на ЕС, трябваше да представи т.нар. териториални планове за справедлив преход "в строго определен срок, за да се възползват напълно от наличното финансиране", коментират от ГД "Регионално развитие" на Европейската комисия пред "Капитал".

"До края на 2022 г. всички териториални планове бяха приети от комисията, с изключение на тези на България, казват още от ЕК, като добавят, че именно това е причината страната ни вече да е загубила близо 100 млн. евро от общата сума.

"Наложително е България да финализира своите териториални планове възможно най-скоро, още в началото на тази година", допълват от комисията. Иначе "рискува да бъдат загубени допълнително както траншове от бюджета на ЕС, така и от плана за възстановяване", като по изчисления "Капитал" става дума за над 800 млн. евро.

Обвързването с плана за възстановяване

"Загубата на финансирането само по себе си обрича въглищните региони на социално-икономическа катастрофа. Приказките за базовите мощности, без които полуостровът не може, няма да донесат стабилността и приходите, които са необходими. Те само ще продължат да поглъщат средства от държавния бюджет за каквото и да било, а заплатите на хората там са само малка част от проблема. Де факто териториалните планове трябва да служат като магнит и за инвестиции и за хора в региона. Те са директни постъпления и в националния, и в местните бюджети", коментира пред "Капитал" д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в гр. Стара Загора.

Но това не изглежда да мотивира политиците. "Очертаването на ясен процес, съдържащ стъпките за декарбонизация, които са необходими за изготвянето на плановете за справедлив преход, може да се случи едва след финализирането на преговорите с ЕК по отношение на поетия ангажимент за намаляване на емисиите с 40% и получаването на санкция от страна на следващото Народно събрания по отношение на изготвените сценарии за декарбонизация", казва за "Капитал" вицепремиерът по Европейските фондове Атанас Пеканов. До края на март Министерският съвет трябва да е инициирал тези преговори с цел да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г., както и да се осигури работата на централите на въглища без ограничение поне до 2038 г., част от Плана за възстановяване и устойчивост, допълва той.

Проблемите, които произтичат от това, обаче са няколко. От една страна, евентуални преговори по плана за възстановяване биха отнели месеци, което значително съкращава срока за изработване, съгласуване, подаване и одобрение на териториалните планове от Европейската комисия. С други думи, прозорецът за 2023 г. се затваря.

"Процедурата по предоговаряне на НПВУ е непредвидима заради политическата нестабилност преди предстоящите избори и не е ясно колко ще продължи. Въпреки че в регламента има описани формални срокове за процедурата от 3 до 9 месеца, в зависимост от предложението, в конкретния случай става въпрос за предоговаряне на основна част от договора - поетия ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40%. Това от своя страна е пряко свързано с преустановяване работата на въглищните централи и мините. След приетото решение за предоговаряне на НПВУ Европейската комисия заяви, че планът не би могъл да бъде предоговорен в тази си част.", казва за "Капитал" Ремина Алексиева, анализатор в програма "Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията.

От друга страна, България, изглежда, не знае какво иска и как да го постигне. Румъния например също ще се стреми към удължаване на живота на въглищните си централи. Това обаче не й пречи да изработи териториалните си планове, в които да даде ясен план и график за това, както и да получава траншовете си по всички линии за справедлив преход - план за възстановяване, оперативни програми, Фонд за модернизация и др.

Ефектите за всички нас

"Негативните последици са за всички нас като българско общество, и то далеч не само във финансов план (даже това е най-малката щета). Бюджетът на община Стара Загора се формира основно от местни данъци и такси, плащани от местните жители и бизнес. Няма работа, няма хора, няма бизнес, няма приходи, няма разходи за основните функции на общината", казва още д-р Румяна Грозева.

При Гълъбово и Раднево е още по-мрачно като перспектива: по 50% от бюджетите и на двете общини се формират директно от минно-енергийния комплекс. "Без алтернатива затваряме общините ли? Икономическите причини в крайна сметка побеждават политическите неразумни заинатени усилия. Още повече че хората в региона вече са наясно накъде са тръгнали тенденциите. Просто липсата на политически кураж и воля в избраниците да ни управляват смила енергията и духа на хората", допълва тя.

"Трябва да сме наясно с това какво бъдеще искаме за България. Такова, в което икономиката ни изостава на фона на икономиките на другите държави от Централна и Източна Европа и плащаме все по-висока цена за удължените във времето печалби на въглищния сектор със здравето си, или такова, в което се развиват нисковъглеродни технологични решения и всеки гражданин може да произвежда, консумира и продава енергия от ВЕИ.", казва Ремина Алексиева от Център за изследване на демокрацията.

И наистина - и Перник, и Кюстендил, и Стара Загора вече са осъзнали нуждата от трансформацията и говорят открито за вижданията си за развитието на регионите им. Перник например имa нужните предпоставки, за да се превърне в самостоятелен икономически център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична енергия, казва зам.-кметът Стефан Кръстев по време на конференция за справедливия преход, организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

"Община Кюстендил идентифицира над 100 проектни идеи, които при допустимост за финансиране от страна на Фонда за справедлив преход, биха променили изцяло социално-икономическата обстановка в района, биха довели до създаването на трайна заетост и създаване на конкурента пазарна икономика на останалите региони в страната.", коментира за "Капитал" кметът Петър Паунов. Областта ще се фокусира върху развитието на туризма и малките и средните предприятия в региона, които биха могли да бъдат включени в актуализирания териториален план на областта. За да се справи с някои от предизвикателствата на прехода още преди финансирането да е тръгнало обаче, община Кюстендил вече подписа меморандум за партньорство с националната компания "Индустриални зони", който предвижда създаването на индустриална зона/парк. Проучва се и потенциала за зелен водород, както и за създаване на медицински центрове за лечение на хронично болни, благодарение на спецификата на минералната вода.

Стара Загора също иска да се специализира в производството на зелен водород, като регионът да бъде включен сред 9-те водородни долини на Европа - концепция за развитие на водородната индустрия на ЕС.

За зелената трансформация и новата специализация обаче тези региони имат нужда от въпросните 1.5 млрд. лева, които България е на косъм да изгуби. Без тях щетите ще са още по-големи.