Първата АЕЦ на Турция показва мащабните енергийни амбиции на Ердоган

Проект с много въпросителни

Проектът за ядрена централа в Турция е от десетилетия, като още през 1970 г. се дава разрешително това да се случи в Аккую. Локацията е близо до град Мерсин, който се намира в южната част на страната, срещу турската част на Кипър и близо до Сирия. Тогава след търг е избрана шведската компания ASEA, но заради липса на финанси проектът така и не се осъществява. Идеята за централа сякаш окончателно умира, защото през 1996 г. страната се отказва формално от проекта. Но през 2004 г. Ердоган, тогава премиер, обявява, че ще възобнови работата по проекта. От 2007 г. започва ударна подготовка, приема се законодателство и се сключва договор с Русия през 2010 г., с което държавната ядрена компания на "Росатом" реално влиза в проекта. Първият реактор започва да се изгражда през 2018 г.

Според източници на "Капитал" причината Турция да се спре на "Росатом" е, че руснаците предлагат централата да се прави по подобие на ядрената централа в Калининград, с която имат инфраструктурни сходства. Със сигурност обаче има и сериозна доза геополитика, която в проекти с подобен мащаб често е и водеща. Русия и Турция имат вече изградени взаимоотношения в енергийния сектор благодарение на големите количества природен газ, които влизат в южната ни съседка.

По план централата ще има 4 реактора по 1200 мегавата, всеки по най-новата руска технология на "Росатом" ВВЕР-1200, която реално ще бъде за първи път тествана извън Русия.

На практика Турция успява да пусне първия си реактор само 5 години след започване на изграждането му - изключително кратък срок в сравнение с други централи по света, които се строят в момента. Финландия наскоро пусна нов ядрен реактор "Олкилуото" в една от ядрените си централи, 18 години след започване на изграждането му. Подобно на Турция, Великобритания направи първа копка на централата "Хинкли пойнт" през 2017 г., но въобще не се знае колко време ще отнеме пускането в експлоатация, тъй като в последно време постоянно изникват различни пречки. Самият факт, че Анкара успя за толкова кратко време да е готова с първия блок е доказателство за държавната политика по отношение на енергетиката. Още повече че Турция не е държава, която има опит в ядрената енергия, дори няма достатъчно местни обучени кадри, които да могат да работят в централата. По тази причина през последните години Анкара полага основите на законодателството в сектора.

Пътят към енергийна независимост

След пускането в действие на четирите блока в централата се очаква тя да задоволява 10% от общото потребление на Турция, което обикновено е около 220 тераватчаса годишно. Сметките показват, че един реактор може да произвежда около 8.8 млн. мегаватчаса годишно, като според различни източници това ще се равнява на около 2.5% от консумацията.

Самият енергиен микс на Турция е доста разнообразен, но и изключително зависим от внос на суровини. През последните години страната прави сериозни стъпки към декарбонизация при производството на електроенергия, като се "посяга" най-вече към въглищата, които също са вносни. За сметка на тях най-голям прогрес има при соларното и вятърното производство, което заради географията на страната и най-вече излаза на две морета отваря много потенциал.

Като цяло Турция е нетен износител на електроенергия, но страната внася и големи количества от България. За миналата година от нашата страна са изнесени 2 тераватчаса електроенергия (17% от общия износ) по посока турската електропреносна мрежа. Въпреки това Турция не е сред най-големите получатели на електроенергия от ЕС, тъй като не са част от европейската мрежа на системните оператори. За България обаче пласирането на подобни количества (равняващи се на приходи от малко над 1 млрд. лв. през 2022 г.) може скоро да се превърне в мираж, като една от причините е именно новата ядрена централа, съчетана с всичките по-малки инвестиции в сектора.

Преглед на оригинала

"Турция се разраства, икономиката расте постоянно, а населението става все повече. В същото време страната не иска да е зависима от един източник", заяви пред "Капитал" Касим Дал, бивш български политик и експерт по турска политика.

Дали обаче диверсификацията на енергийните източници действително се случва е спорен въпрос. Факт е, че страната, която има най-голямо влияние в турската енергетика, е Русия. А строежът на толкова голяма ядрена централа, която ще работи най-малко в следващите 60 години, означава сериозен тест за руско-турските отношения, които в последните години са доста противоречиви.

Въпреки че има оскъдна информация по отношение на финансирането на централата, според източници на "Капитал" инвестицията се прави от "Росатом", като турската държава ще осигури изкупуването на преференциални цени с дългосрочен договор. По неофициални данни стойността на инвестицията е 20 млрд. долара. Централата е първият проект на "Росатом" по модела "построй-притежавай-експлоатирай", при който Русия отговаря за проектирането, изграждането, поддръжката, експлоатацията, обучението на турски персонал и евентуалното демонтиране.

Интересен е изборът за локация на централата, който събужда и доста дебати по темата за геополитиката в региона. Тъй като руски компании ще се занимават с инженеринга и поддръжката на централата, е твърде вероятно държавните компании да имат постоянен достъп до турското пристанище в Мерсин. Съвсем наблизо оттам се намира радарната станция на НАТО в Куречик, а недалеч се намират военни бази в Сирия - в Латакия и Тартус. Предвид добрите взаимоотношения между лидерите на Русия и Сирия, Владимир Путин и Башар Асад е твърде вероятно влиянието в зоната да бъде използвана и за други стратегически цели. Тъй като Асад и турският лидер Ердоган в момента са в конфликт, възможно е централата да бъде използвана като претекст за сближаване.

Според сайта Al Monitor турското пристанище е перфектно за заобикаляне на санкциите към Русия и стремежът на Москва винаги е бил за излаз на Средиземно море, който на практика сега ще бъде осигурен.

Турската реалполитик

Засега трудно може да се прецени дали Анкара започва да разчита твърде много на Русия по отношение на развитието на енергетиката си, или се опитва да вземе "от всеки най-доброто". Турските ядрени инженери трябва директно да минават на обучение в Русия, тъй като руската технология има нужда от съответната подготовка. Подобен обмен на кадри в сектора не е нещо ново, но вероятно поражда съмнения за турската сигурност, която в следващите години ще иска да развие по-бързо ядрената си енергетика.

Твърде вероятно е в следващото десетилетие да бъде изградена нова ядрена централа, тъй като има вече одобрени локации, а според различни източници вече се търси потенциален инвеститор. Циркулиращите варианти са инженеринг са всякакви - от САЩ до Република Корея, като Русия, изглежда, не е сред тях. Не е ясно дали обаче сътрудничеството между Москва и Анкара няма да се разгърне още, като целите на Путин са повече от ясни - очаква се по същия модел да бъде изградена централа и в Египет.

Първоначално идеята на Ердоган за диверсификация на енергийните източници едва ли е включвала наличието на твърде голямо влияние на руски държавни компании в икономиката на страната. В последните години обаче енергетиката се доказва като много успешно оръжие, с което може да се влияе пряко или косвено на цели държави. При всички случаи усилията на Ердоган Турция да стане енергиен фактор в региона започва да дават резултат, но остава да се разбере на каква цена.